Дисграфията – нечетлив почерк, пропуснати букви и правописни грешки

Дислексията и дисграфията представляват трудности с ученето, свързани със специфични изменения на неврологично ниво. И двете състояния често се забелязват от учители и родители по време на първи или втори клас при децата, но в някои случаи симптоматиката може да бъде пропусната и да не се постави диагноза преди момчето или момичето да е достигнало гимназията или пълнолетие, като е възможно човекът никога да не бъде диагностициран.

Дислексията и дисграфията се смятат за наследствени, като специалистът поставя диагноза спрямо данните, събрани от родителите за развитието на детето, представянето в училище и мнението на преподавателите.

Симптомите на дисграфия

Дислексията води до проблеми, свързани с четенето, докато дисграфията, позната още като разстройство на писменото изразяване, се характеризира с наличието на трудности при писането.

Националният център за трудности с ученето в САЩ съобщава, че проблемите, отнасящи се за писането, могат да бъдат предизвикани от изменения в пространствените възприятия и преработката на езиковата информация.

Някои от основните симптоми на дисграфията включват:

• Трудности при държането и използването на молив или химикал
• Неравномерно разстояние между буквите, думите и изреченията
• Използването на комбинация от главни и малки букви и комбинация от правописни и печатни букви
• Небрежен и нечетлив почерк
• Детето се изморява бързо, когато трябва да завърши писмени задачи
• Пропускане на букви и недоизписването на думи, докато пише
• Непридържане или неизползване на граматика

Освен проблемите по време на изписването на думи и изречения учениците с дисграфия намират за предизвикателно да организират мислите си и да следят информацията, която вече са записали. Възможно е момчетата и момичетата толкова да се стараят да изписват всяка буква, че изпускат значението на текста.

Подтиповете на дисграфията

Дисграфията може да бъде разделена на няколко различни подтипа:

Дислексиална дисграфия – Наблюдават се нормални нива на скорост при извършването на движения от фината моторика (движенията на пръстите и ръцете), като децата могат да рисуват и копират написан предварително текст, но спонтанното писане е често нечетливо и граматиката е на много ниско ниво.

Дисграфия на движението – Нарушения в развитието на фината моторика, като също така се наблюдават проблеми както при спонтанното писане, така и с преписването на текст. Правилното произнасяне на думите буква по буква може да не представлява трудност, но се наблюдава значително количество правописни грешки по време на писането.

Пространствена дисграфия – Движенията от фината моторика се извършват с нормална скорост, но почеркът е нечетлив без значение дали текстът е копиран или детето спонтанно е написало нещо. Учениците могат да произнасят думите буква по буква успешно, но правописът е на много ниско ниво.

Лечение

Както при всички останали трудности с ученето, ранното разпознаване на състоянието на детето и интервенция помагат значително за преодоляването на трудностите, причинени от дисграфията. Всяко лечение се базира на индивидуалните нужди на пациента, но най-често прилаганите техники включват изграждане на сръчност при изписването на буквите и подобряване на координацията между ръката и очите. Този вид терапия може да спомогне за подобряването на почерка или поне да предотврати влошаването му.

Един значително успешен метод представлява изписването на буквите със затворени очи. Мултисензорните подходи за придобиване на знания също имат висок процент на успеваемост особено при малките деца, които тепърва се запознават с азбуката. За някои ученици с дисграфия използването на правописни букви решава някои от проблемите, свързани с неравномерното разстояние между буквите.