Как да реагираме на детския интерес към сексуалността

Различията в пола са нещо нормално, нали? Сексуалните контакти също? Интимността не е нещо мръсно и страшно или бъркам?

Десетилетия наред децата са били представяни като латентни в сексуално отношение, съответно интересите към този вид интимност, са се считали за ненормални. Информация за развитието на психиката им, в тази сфера, е липсвала, царяло е тихо пренебрегване на въпросите за интимността.

След появата на психоанализата и масовото разпространяване на теорията за периодизацията на психоемоционалното развитие, много специалисти вече са склонни да общуват по-внимателно с децата, относно половото им развитие, но част от родителите остават "традиционалисти" и отказват да имат намеса в тази динамика.

Колкото и невинни да са децата между три и шест години любопитство към най-щекотливата тема съществува. Да, не както съществува при възрастните, но го има. И те задават въпроси, споделят помежду си в градината, проучват своите (а понякога и чуждите) тела. Търсят отговори, които ние можем да осигурим.

Важно е какво ще кажем на децата си относно пола и сексуалността им в ранна детска възраст, защото ще има последствия за тяхното развитие. Важно е вниманието, което ще отделим на тяхното "сексуално любопитство", защото ако не получават информация от нас, ще намерят някаква (не може да се гарантира истинността й) другаде.

Важно е какви думи ще използваме, защото ще останат в детското съзнание, дълго след като сме забравили за тях.

Какво да не казваме?

Какво ще кажем на децата трябва да се реши внимателно и съобразително, така че да ги приучим едновременно на съобразяване със социалната норма, и приемане на естествените, от биологична гледна точка, неща. Ако успеем да ограничим неудобните прояви, без да объркаме детето, значи сме се справили добре.

Какво не трябва да казваме на децата се оказва по-лесно за изброяване:

• Голотата и сексът (неговите детски изрази) са лоши/грозни/ мръсни;
• Трябва да те е срам/ не те ли е срам?!

Защо не трябва да ползваме тези думи?

Защото детето ще се засрами, ще се почувства виновно и лошо. Може би дори ще получи вътрешен конфликт, ако е забелязало сексуални намеци във вашето поведение. Вие току що сте казали, че това е лошо, но то отнякъде може и да е попаднало на намек, че правите нещо подобно? Как малчуганът да се справи с подобен конфликт?

Срамът от интимни действия, след третата година и преди училище, води до проблеми в зряла възраст. В най-добрия случай свян, в най-лошия до импотентност и страх от сексуални контакти. А никой не желае да причини такива проблеми на детето си.

Как да подходим към неудобния въпрос

Как възпитавате детето си към хигиена? Спокойно му казвате, какво трябва и не трябва да прави, а после му обяснявате какви ще са последствията от действията му.

Проблемът на разговорите, свързани със секс, е, че възрастните се чувстват неудобно да говорят за това с малките, невинни деца. Дискомфортът е видим и емпатичното дете също започва да го изпитва. Постарайте се да не ви личи толкова, че сте в неудобна позиция. Качете нивото на детските очи до своето или слезте на тяхното ниво (седнете в най-близка до ежедневието позиция). Не се дръжте сякаш нещо лошо се случва, а като, че ще говорите за нещо сериозно, с равен на вас събеседник. От конкретната информация дайте, колкото прецените за добре и имайте предвид, че е много вероятно да се разпространи и сред приятелите на малчугана. Обяснете на детето, какво е приемливо и какво не. Кажете му, че поведение, различно от общоприетото, може да притесни околните, не защото е лошо, а защото е лично.

Сексуалността е лична, но нормална

Още от съвсем малки децата проучват тялото си. Не само като инструмент, с който да извършват действие, а и като източник на удоволствие.

Когато е проучвана детската мастурбация, е имало изключително големи вълнения и възмущение сред родители и религиозни организации. Към момента науката признава, че децата в периода на детската градина извършват самостоятелно стимулиране на тялото си с цел да го изучават, да получат временно удоволствие или да се успокоят. Преустановяването на подобни практики е изключително тежко за родителите, често и за педагозите, работещи с малчугана.

Намирам за нужно да спомена, че честото използване на подобна стимулация от децата говори за неразрешени вътрешни конфликти и страхове, за компенсиране на някакъв вид липсваща радост. Ако детето демонстрира неприемливо поведение от този тип, обяснили сте причините поради, които трябва да не го повтаря и въпреки действията ви, желания резултат липсва, преди да се възмутите, опитайте да дадете положителна мотивация на малчугана.

Прочетете още:

• Как да говорим с децата си за секс според възрастта им

Сексът не е нещо мръсно, въпреки че предизвиква неудобство в обществото ни. Той е нещо интимно и лично, нещо съкровено и ценно, което не трябва да се насърчава излишно или да се осъжда. Правилното представяне, на тази толкова трудна тема, пред подрастващите е изключително мъчно и сложно. Универсални отговори няма, верният път може да откриете само вие, заедно с вашето дете.