Как да управляваме конфликтите на работното място

от 02 сеп 2019г.

Цената на конфликта на работното място може да бъде много висока. Твърди се, че той е нещо, което не може да бъде избегнато, но подходът към разрешаването му е от голямо значение. В този пост ще се учим да разпознаваме кои отношения и умения помагат да се справим по конструктивен начин с конфликта на работното място.

Защо има конфликт на работното място?

Конфликтът на работното място е споделен опит.

Дискриминационни практики, грешно поднесена обратна връзка, недоволство от клиентите, личностови сблъсъци, всички те допринасят за напрегнатата обстановка.

Не е необичайно да чуем служители да се оплакват от стила на управление на техния шеф или от съперничеството между колегите си.

Накратко, взаимозависимият характер на екипите и организациите, конкурентните, а понякога несъвместимите цели и интереси, както и осезаемият недостиг на ресурси, могат да бъдат в основата на конфликта на работното място.

И все пак, наличието на конфликт само по себе си не е проблем.

Двете нагласи към конфликта

Онова, което бележи резултата от конфликта на работното място, е отношението.

Като пионер в разрешаването на конфликти, покойният социален психолог Мортън Дойч идентифицира две основни нагласи, които развиваме, когато сме изправени пред конфликт.

Няма да сгрешим, ако кажем, че с разбирането на двете нагласи към конфликта и влиянието, което те могат да окажат върху живота на една организация, ние получаваме в ръцете си ключа за постигане на значимо въздействие.

Когато конфликтът се отнася до победа или загуба

Мортън Дойч обяснява, че един от подходите към конфликта е конкуренцията. Конфликтуващите страни го възприемат като игра с нулева сума - трябва да има губещ, за да има победител или "за да продължа да плувам, другият трябва да потъне".

Някои от чертите на конкурентния подход към конфликта са следните:

Нарушена комуникация
Пречки
Неоказване на помощ
Постоянни разногласия
Силата на единия се засилва, когато силата на другия отслабва

Това отношение насърчава деструктивния модел на конфликта. Това може да доведе до низходяща спирала в представянето и резултатите.

По-добър начин за справяне с конфликтите на работното място

Обратната на горната нагласа към конфликта е сътрудничеството.

Това е подход, който признава взаимозависимостта на отношенията и оформя конфликтите като възможност за подобряване на представянето, комуникацията и взаимоотношенията.

Вместо игра с нулева сума, конфликтът става възможност печеля-печелиш. Съществува общо убеждение, че за всеки е по-добре, ако никой не потъне, а на всички е позволено да плуват.

Когато сътрудничеството маркира подхода към конфликта, тогава се наблюдават следните поведенчески модели:

Ефективна комуникация
Услужливост
Доверие
Координация на усилията
Взаимно уважение
Конфликтните интереси се определят като общ проблем, който трябва да бъде решен

Поддържането на подход на сътрудничество не е лесно, когато се сблъскаме с конфликт. Лесно е да бъдем отбранителни, агресивни и дори гневни, когато възприемаме, че нашите интереси, нашата роля или дори репутацията ни са изложени на риск.

Ето защо организациите инвестират все повече в доброто управление на конфликтите и обучението в стратегии за справяне с тях.

Способността да се поддържа високо ниво на представяне при стресови обстоятелства не може да бъде оставена на импровизацията и случайността. Топ изпълнителите винаги се обучават да се справят в най-трудните моменти.

Разликата, която прави разликата

Нека помислим: Какво става, ако разглеждаме конфликта не като проблем, който трябва да бъде решен, а като покана за личен и организационен растеж?

Докато го разглеждаме като проблем, който трябва да бъде поправен, ние действаме от същото ниво, на което е бил създаден конфликтът.

Вместо това, когато го разглеждаме като възможност да израснем и да станем по-добри, ние сме изправени пред предизвикателството да се изправим пред нов вид мислене, емоции, поведение; поканени сме да развием допълнителна компетентност и да актуализираме нашите ценности и убеждения. В крайна сметка, ние сме насърчени да подобрим нашата визия за себе си.

Когато признаваме в конфликта възможността за промяна и трансформация, в крайна сметка ние издигаме и разширяваме нашата идентичност.

По този начин ние осъзнаваме, че зад него се крие бъдеще, което иска да се прояви. Това означава, че има потенциал, който иска да бъде изразен, реалност, която иска да бъде генерирана.

С други думи, конфликтът може да бъде и най-ценният подарък, който се случва в нашия личен живот и живота на една организация.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: progressivetravelrecruitment.com