Защо избягването на конфликтите е вредно за нас и какво можем да направим

Конфликтите обикновено ни карат да се чувстваме неловко, без значение какви са мащабите им. Някои хора ги избягват на всяка цена, дори когато те са нужни, за да разрешат проблем или да защитят своята позиция. В стремежа си да не предизвикват напрежение, те често задържат чувствата в себе си и отказват да обсъждат важни въпроси с другите.

Склонността да избягваме сблъсъците може да навреди на психичното ни здраве и на личния ни живот. Колкото повече се страхуваме да се замесваме в конфликти, толкова по-трудно е да поставяме граници.

Избягващото поведение обаче може да бъде коригирано, така че да се научим да се изправяме срещу своя опонент по здравословен и конструктивен начин.

Какво означава избягване на конфликтите

„Човек, който търси начини да заобиколи конфронтациите на всяка цена, всъщност иска да се хареса на околните. Поведението му се ръководи от страха, че би могъл да ги ядоса или подразни. Той е в очакване, че ответната реакция ще бъде негативна и затова избягва дори здравословните конфликти, от които би имал полза“, пояснява психотерапевтът Бабита Спинели.

Как можем да разберем дали сме склонни да избягваме сблъсъците с другите?

Спинели изтъква няколко основни признака, които могат да ни помогнат да си отговорим на този въпрос:

• отричаме, че има проблем;
• страхуваме се или избягваме да изразяваме емоциите си и да споделяме мнението си;
• складираме чувствата си, което в даден момент води до гневен изблик или проява на пасивна агресия;
• шегуваме се по време на сблъсъка;
• сменяме темата, когато усетим, че назрява конфликт;
• полагаме постоянни усилия да бъдем харесани от околните;
• избягваме да изразяваме несъгласието си.

Защо избягването на конфликтите не е полезно за нас?

„По принцип не е здравословно да избягваме конфронтациите с околните, защото рано или късно стаените в нас емоции ще потърсят начин да излязат наяве. Ако това не се случи, ще навредим единствено на себе си и на собственото си здраве“, допълва психотерапевтът.

Нежеланието да участваме в конфликти дори когато те са напълно основателни, се отразява негативно и на личните ни взаимоотношения. В някои случаи може да се стигне и до прекъсване на комуникацията с хора, с които се разбираме. Прикриването на чувствата излага на риск връзката с интимния партньор, тъй като ни отдалечава емоционално от него.

Не по-малко вредно е избягването на конфликтите на работното място. Изследване върху грубостта като аспект на служебните взаимоотношения разкрива, че подобно поведение не намалява вероятността от сблъсък някога в бъдещето.

Експертът предупреждава за тясната връзка между личните граници и страха от конфронтации. Когато някой престъпва тези граници, е нормално да се изправим срещу него, което понякога е равносилно на конфликт.

Как да преодолеем страха от конфликти?

Всяка промяна в модела на поведение изисква време и постоянство. Според Бабита Спинели подходът трябва да бъде комплексен и да включва самоанализ, поетапно излагане на страха и техники за справяне с тревожността.

1. Промяна на нагласата спрямо конфликтите

Съветът на Спинели е да преразгледаме представата си за конфликта. Вместо да го възприемаме като източник на болка, можем да помислим дали не ни носи и ползи.

Чрез конфронтациите с интимния партньор например можем да изразим чувствата си и да изградим по-голяма близост с него. Уязвимостта засилва емоционалната интимност и помага на човека отсреща да ни разбере по-добре.

Конфликтите в офиса също могат да бъдат продуктивни и да доведат до разрешаване на наболял проблем. Ако например колегите ни настояват за служебна среща по повод несправедливото разпределение на работата, е възможно да се стигне до решение, което наистина е по-добро за всички.

2. „Бързай бавно“

В началото е препоръчително да упражняваме своята твърдост в ежедневни ситуации, които едва ли биха предизвикали сериозен конфликт. Бихме могли да кажем на сервитьора, че е объркал поръчката ни, или да напомним на колегата, че е забравил да ни информира за нещо важно. Не е нужно да бъдем груби и да повишаваме тон. Важното е да защитим позицията си и стъпка по стъпка да градим увереност. Освен че ще се научим да се конфронтираме ефективно с околните, когато е нужно, ще развием и комуникационните си умения.

3. Справяне с тревожността

„Какво ще стане, ако…“ са думи, които тревожните хора, често използват.

• „Какво ако реша да поставя ясни граници пред началника и той ме уволни?“
• „Какво ако кажа на съпруга си, че е забравил годишнината ни, и всичко приключи със скандал?“

Вместо да си задаваме подобни въпроси, е по-добре да приемем, че изпитваме тревожност и да подходим трезво към страховете си. Дали наистина ще се случи това, от което се страхуваме, или всъщност нямаме основание да се тревожим?

Нека си представим следната ситуация: Искаме да напомним на началника си, че не отговаряме на служебни обаждания след края на работния ден. В същото време се притесняваме, че може да ни уволни, задето се опитваме да поставим граници. Тук е моментът да признаем, че всъщност той е разумен човек, който е показвал неведнъж, че също държи на баланса между работата и личния живот.

Разбира се, има малка вероятност нашите страхове да се оправдаят. Спинели препоръчва да се подготвим психически и за такъв развой на събитията. Добре би било да разиграем сценария в главата си и да решим какво ще му кажем, ако не прояви разбиране. Можем да му припомним какви са нашите лични граници, както и че той самият е бил съгласен с тях в самото начало. Друг вариант е да прочетем отново политиката на компанията за работа извън работно време и да изтъкнем точките, които са в наша полза.

4. Техники за овладяване на тревожността по време на конфликт

Сблъсъкът с някого често отключва тревожност, а тя от своя страна може да ни откаже да провеждаме важни разговори. Има различни техники, с чиято помощ можем да овладеем вътрешното напрежение, като една от тях е дълбокото дишане. Добре би било да я приложим преди момента на конфронтация.

Ефективна тактика е и изчакването преди да реагираме.“Няма нищо странно в това да изчакате минута или повече, за да обработите чувствата си и тогава да реагирате“, уверява Спинели. Паузата позволява да намалим напрежението и ни предпазва от необмислени реакции.

>>> Избягването като стратегия за справяне: защо създава допълнителен стрес

5. Терапия

Работата с терапевт е особено подходяща за хора, които избягват конфликтите, защото обръща внимание на причините за тяхното поведение.

Други ползи от терапията са:

• идентифициране на страховете;
• промяна в нагласата по отношение на конфликтите;
• развитие на положителни комуникативни умения;
• вербализация на чувствата;
• овладяване на техники за справяне с тревожността.