Изкуството да се извиняваме по правилния начин и в подходящия момент

Дали има на земята човек, който никога не е грешил и никога не е наранявал нечии чувства? Отношенията между хората са сложни и понякога не успяваме да намерим баланс. Реагираме грубо, изричаме обидни думи или предприемаме необмислени постъпки. Ако проблемите във взаимоотношенията – било то служебни или лични, останат неразрешени, рискуваме да предизвикаме техния край.

Да поднесем извинение има положителен заряд, и, все пак, не всички извинения са еднакви.

Половинчатите и неискрени извинения вредят повече, отколкото помагат

Психолозите определят като неискрени извиненията, за които използваме заучени и лишени от конкретен смисъл думи. Те могат да утежнят ситуацията, вместо да я разрешат. Да вземем за пример изразите, които само карат другия да се чувства още по-зле: „Толкова съжалявам, че се чувстваш така“ или „Съжалявам, че се чувстваш обиден/а“. Макар думичката „съжалявам“ да е изречена ясно, отговорността пада върху наранения. Скалъпените извинения засилват болката и правят още по-трудно помирението.

Защо изричаме фалшиви извинения?

Според експертите причините са най-различни.

• липса на загриженост към наранения човек;
• нежелание да се съхрани близостта или приятелството;
• изтръгнато насила извинение;
• индивидът не вярва, че е постъпил грешно, но обстоятелствата го принуждават все пак да се извини (ако не се извини, може да бъде уволнен например);
• прегрешилият счита извинението като заплаха за образа, който си е изградил пред останалите.

Често извинението се изрича като защитна реакция, като единствената цел е да донесе облекчение не на наранения човек, а на този, който е постъпил грубо.

Карина Шуман е експерт в областта на социалната психология. Според нея има няколко защитни стратегии при поднасяне на извинение:

• Чрез оправданията човек се опитва да обясни и обоснове поведението си: „Съжалявам, че ти се развиках, но имаше причина за това.“
• Прехвърляне на отговорността върху жертвата: „Ако разбираше от какво се нуждая, нямаше да се налага да ти изневерявам.“
• Смекчаващи вината обстоятелства: „Бях затрупан с работа и направо забравих да мина да те взема.“
• Минимизиране или опити да се омаловажат последиците от случилото се: „Съжалявам, ако съм те наранил, като поисках развод, но бракът ни отдавна не върви.“

>>> Най-важната част от едно извинение

Искрените и изпълнени със смисъл извинения подтикват към разрешаване на конфликта

Когато кажем, че съжаляваме и наистина го мислим, е много по-вероятно да бъдем чути от наранения човек.

Какво обаче представлява искреното извинение?

Експерти твърдят, че личното и добре обмислено извинение съдържа няколко елемента, които целят да намалят напрежението и да увеличат вероятността за прошка. Всички те формират едно завършено извинение, чрез което провинилият се изпраща важни психологически послания. Когато той признае вината си, отсрещната страна много по-бързо се успокоява и е способна да ни изслуша.

Ако извинението включва всички компоненти, човекът, който е сгрешил показва, че се разкайва и е готов да инвестира сили и енергия в поправяне на стореното.

• Поемане на отговорност: „Аз провалих почивката ни, защото през цялото време исках да държа нещата под контрол. Съжалявам и признавам, че вината е изцяло моя.“
• Угризения и съжаление за постъпката: „Наистина съжалявам и се чувствам зле, че те излъгах.“
• Опит да се компенсира стореното: „Съжалявам, че те пренебрегвах. Искаш ли да отделим повече време един на друг през следващата седмица?“
• Разясняване на причините: „Извинявам се, че пропуснах рождения ти ден. Не опитвам да се оправдая, а просто да ти кажа, че напоследък ми се насъбра много и започнах да забравям.“
• Обещание за положителна промяна: „Помня, че ти обещах, че няма да правя такива импулсивни покупки вече. Наруших обещанието си, ще се постарая да се въздържам занапред.“
• Откровено признание за нанесената обида: „Знам, че те накарах да се чувстваш отхвърлена. Напълно разбираемо е, че си ми ядосана. Съжалявам.“
• Признание за допуснатата грешка: „Сгафих, като се изпуснах пред шефа, че кандидатстваш за работа и в други компании. Не биваше да го правя.“

Времето има значение

Ако се извиним твърде бързо, ще оставим погрешно впечатление, че не сме искрени. Времето наистина има значение. Да поискаме прошка е важен аспект от поднасянето на извинение, но, ако отсрещната страна не е готова психически да ни изслуша и прости, няма да постигнем напредък. Всъщност според учените разрешаването на конфликта между двама души зависи основно от готовността на наранения човек да го разговаря с нас. Ако той все още е под афект и продължава да страда заради обидните ни думи или поведение, може да се почувства притиснат и да се престори, че не е ядосан или разстроен.

Как ще бъди прието извинението ни зависи и от това дали ще отделим нужното време, за да разберем гледната точка на засегнатия. Например, „Осъзнавам, че думите ми прозвучаха злобно. Съжалявам. Съгласен ли си да го обсъдим сега?“

Извинение и смирение

Извинението е най-добрият и ефективен начин да излекуваме раните, които сме нанесли на другия, но и самите ние да се почувстваме по-добре. Да поднесем извинение обаче е умение, което изисква воля и желание да се смирим и да признаем грешката си. Думата „Съжалявам“ не заличава причинената болка като с вълшебна пръчица. Ще продължаваме да грешим и да съжаляваме за постъпките си. Но, ако държим на човека отсреща, винаги можем да поправим стореното, като започнем с извинение.