Как да усъвършенстваме фотографската си памет

Фотографската памет е способността да си спомняме изображения с голяма точност. Терминът понякога се бърка с ейдетичната памет, която се отнася само до изображения върху снимка или рисунка. Но фотографската е по-особена, поради факта, че може да идентифицира също писмени знаци и числа, и за разлика от ейдетичната ги преработва съвсем ефективно. И в двата случая индивидът си спомня момента след кратък период на експозиция. По някаква загадъчна причина мозъкът на хора, които притежават фотографска памет, изглежда анализира цялостно мига, в който виждат изображението и го каталогизира в съзнанието за бъдещи справки. Част от невролозите вярват, че фотографската памет не съществува наистина, а е твърде преувеличено разглеждане на визуалните ни паметови способности. Макар мнозинството от хората да нямат неврологичните дадености, нужни, за да се развие перфектната визуална памет, е съвсем постижимо многократното й усъвършенстване.

Спорадична ейдетична памет

В различни моменти от човешкия живот се случват събития, толкова трагични или радостни, че изплуват в паметта ни „сякаш е било вчера“. Тези кратки изблици на изключително точно възприятие, запис и възпроизвеждане на визуални стимули са известни като спорадична ейдетична памет. Тя най-често се появява, когато някакво събитие дълбоко засяга индивида емоционално, психически и физически.

Факторите, допринасящи за фотографската памет и как да я развием

Изглежда има най-малко три общи фактора, работещи за фотографската памет. Два от тях са в обхвата на мнозинството от обикновени хора. Което позволява развиването на паметовите процеси в изключително висока степен, чрез полагане на съзнателни усилия.

• Генетиката ни е фактор в цялостното развитие и играе важна роля в това как мозъкът обработва и съхранява информацията, така че паметта да работи. Хората, които действително имат фотографска памет, притежават способността от самото си раждане. Невроните в такива личности естествено формират уникалните комуникационни връзки, които позволяват на човек да заснеме като с камера момента и да си спомни картина от събитието с изключителна точност. Тъй като индивидът расте и узрява, невроните могат да намерят начини да усъвършенстват умението му, ако той предостави нужните за подобни подобрения упражнения. Поради все още непознати за науката причини мозъкът на тези хора изглежда функционира по различен начин.
• Обучението, целящо мозъкът ни да имитира тази невронна дейност, изисква интензивно съсредоточаване без разсейване. Личността развива визуални умения, вземайки предвид всеки аспект на изображението в съвсем кратък период от време. Някои упражнения изискват да виждате само определен абзац думи, изключвайки каквито и да е странични стимули за очите. Което ще рече, че трябва да сте в тъмна стая, където единствената светлина е насочена към въпросния абзац. След като наблюдавате листа 1-2 минути го обърнете и се опитайте да си спомните текста дума по дума. Процесът трябва да се повтаря всекидневно до момента, в който можем да възпроизведем думите точно. Тъй като тренировките напредват времето трябва да се скъсява. Алтернативите включват използване на снимки или последователност от числа. Във всеки от случаите е разумно концентрацията да не бъде нарушавана от звуци или емоционални преживявания, за да може да работи основно визуалната ни памет.

За да функционира мозъкът на оптимални нива, хората трябва да поддържат здравословен начин на живот. Правилната диета гарантира, че мозъкът получава подходящо хранене, така че невроните могат да комуникират правилно. Ежедневните физически упражнения подобряват кръвообращението, което осигурява на ума достатъчен кислород и хранителни вещества. Изследователите са открили, че ангажирането на личността с медитация и мускулна релаксация също подобрява комуникацията на невроните, защото усъвършенства концентрацията. Всичко това е доказано от изследване, проведено от учени в Университета в Уисконсин. То включва тестове на група тибетски монаси, които изненадващо демонстрират по-високи нива на мозъчната активност от контролната група обикновени хора. Според учените, провели тестовете, духовниците успяват да усъвършенстват концентрацията си чрез редовната медитация.