Свидетелските показания на очевидеца: как паметта може да ви подлъже

от 20 юли 2018г., обновено на 31 май 2019г.

Сведенията на очевидци играят важна роля в разпространяването на религиозните и паранормалните вярвания. Хората често са готови да повярват на твърденията на другите за това, което са видели или изживели. Поради това е важно да сте информирани до каква степен спомените и свидетелските показания са достоверни и надеждни.

Свидетелските показания и наказателните дела

Вероятно едно от най-важните неща, свързани с паметта и ролята на очевидеца, е начинът, по който съдебната система третира свидетелските показания. Въпреки популярното схващане, че думите на очевидеца са едни от най-надеждните форми на доказателство, всъщност те представляват едни от най-несигурните.

Вземете под внимание следния цитат на адвокатите Левин (A. Leo Levin) и Крамър (Harold Cramer) от книгата им "Проблеми и материали относно адвокатските дела" (Problems and materials on trial advocacy):

"Показанията на свидетелите са в най-добрия случай доказателство за това, което те смятат, че се е случило. Възможно е ситуацията да се е развила, както те смятат, но може и да грешат. Добре познатите проблеми, свързани с възприятията, субективната преценка за времето, скоростта, височината, теглото на заподозрения в престъпление допринася за превръщането на искреното и достоверно свидетелско показание в нещо много по-малко от надеждно."

Прокурорите признават, че сведенията на очевидците, дори когато са предоставени с абсолютна честност и готовност, невинаги представляват реалността. Просто защото даден човек твърди, че е видял нещо, не означава, че това, което си спомня, кореспондира на действителността. За да бъде един свидетел смятан за компетентен (което не е равнозначно на надежден), той трябва да има задоволителни умения за възприемане на средата, като също така може да запомня и съобщава информация от най-различно естество. Разбира се, той трябва да може и да иска да каже истината.

Критично разглеждане на свидетелските показания

Именно поради тези променливи показатели сведенията на очевидците могат да бъдат критикувани по няколко точки: евентуални проблеми с възприятията или паметта, наличие на противоречиви показания, демонстрация на пристрастия или лоша репутация заради изричането на лъжи. Ако някоя от тези характеристики бъде демонстрирана, то тогава компетентността на свидетеля се поставя под въпрос. Дори и очевидецът да не притежава нито една от тези характеристики, това не означава, че показанията са винаги надеждни. Истината е, че думите на компетентни и искрени свидетели са довеждали до изпращането на невинни хора в затвора.

Кое пречи на мозъка ни да запомня правилно събитията?

Много фактори допринасят за това: възрастта, здравето, индивидуалните пристрастия и очаквания, средата, трудности при възприемането, дискусиите с други очевидци в по-късен момент, стресът и т.н. Дори ниските нива на чувствата за самоличност могат да изиграят роля – предишни проучвания показват, че хората, които не са сигурни в своята идентичност, срещат по-големи трудности в запомнянето на минали събития.

Всички тези неща могат да подкопаят точността на свидетелските показания, включително и тези, дадени от експертни очевидци, които са внимавали и са се опитвали да запомнят случващото се. В повечето случаи обаче обикновеният човек, който не полага специални усилия, за да запамети важни детайли, става свидетел.

Свидетелските показания и човешката памет

Най-важната основа за надеждни показания на даден очевидец е неговата памет. В края на краищата, свидетелските показания се представят от човек, който е успял да си спомни случилото се. За да преценят достоверността на паметта, ни трябва просто да забележим усилията, които полицията и прокуратурата полагат, за да поддържат сведенията на очевидците отвъд въздействието на външни фактори – да останат некомпрометирани.

Ако прокурорите не се опитат да запазят непоквареността на подобни свидетелски показания, те лесно могат да се превърнат в мишена на адвокатите от защитата. Как обаче може да се поставят под въпрос?

Всъщност това е доста лесно. Популярното схващане, че паметта действа на принципа на записващите устройства е много далеч от истината.

Както Елизабет Лофтус (Elizabeth Loftus) описва в своята книга "Паметта: изненадващи нови прозрения за това как запомняме и как забравяме" ("Memory: Surprising New Insights into How We Remember and Why We Forget"):

"Паметта е далеч от перфектна. Това е така, защото често не виждаме нещата правилно още, докато се случват. Дори и да възприемем детайлите от дадено събитие сравнително точно, това не означава, че информацията ще се запази непроменена в паметта ни. Установено е от учените, че спомените ни може да преминат през множество трансформации, след като вече са станали част от нашето съзнание."

С напредване на времето и представянето на други факти, паметта понякога преминава през значителни промени. Тези трансформации могат да бъдат доста притеснителни, защото те водят до създаването на спомени за неща, които никога не са се случили. Дори и най-интелигентните сред нас могат да бъдат подведени от паметта им.

За да обобщим: паметта не остава в статично положение, а представлява неспирен процес. Поради нестабилната природа на спомените ни е препоръчително да придобием скептична нагласа спрямо всички свидетелски показания и сведения – дори и нашите собствени без значение дали става въпрос за инцидент, на който сме станали свидетели, или дреболия от ежедневието ни.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com