Как деликатно да заглушиш гласа на дърдоркото в офиса

Да оцелееш в модерните отворени офис пространства, където все ще се намери разговорлив колега, е трудна задача. Искаш хем да те харесват, хем да си асертивен, но и да работиш здраво. Как да го постигнеш?

Приказливите колеги са често срещано явление

Навярно във всеки офис има поне един приказлив колега, който все си намира тема за разговор и не се уморява да дискутира. Той вероятно дори не осъзнава, че не искат да го слушат. Понякога е толкова дразнещо, че дори и след като е утихнал за кратко, ти е трудно да се концентрираш върху работата си.

Ако си мислиш, че решението е просто да му кажеш, че имаш работа, грешиш. Не помага. Ако смяташ, че да го игнорираш, ще даде резултат, пак се заблуждаваш. Той ще повтаря, докато не се увери, че си го чул. Да информираш шефа му? Няма смисъл. Той е наясно и просто няма силите да се справи с него.

Стресът в подобна ситуация не е за пренебрегване. И на него са подложени голям брой работещи хора. Те не само се чувстват фрустрирани от разсейването, но и виновни заради агресивните мисли, които ги връхлитат по отношение на въпросния колега.

4 начина за справяне с бърборкото в офиса

Да започнем с това, че първо трябва да му дадеш време, преди да преминеш към изпълнението на някой от съветите. Ако е нов колега, може би просто търси начин да се сближи с останалите и да направи добро първо впечатление. Възможно е да говори твърде много и от нервност, или пък да е придобил този навик от предишното си работно място. Така че през първите няколко дни е по-добре да подходиш положително и търпеливо.

Ако с времето нещата не се променят, можеш да приложиш някой от съветите по-долу.

1. Не създавай очен контакт. Използвай по-скоро езика на тялото, за да се дистанцираш.

Ако си възпитан човек, вероятно си свикнал да гледаш другия в очите, да се усмихваш, да кимаш и да се обръщаш с лице към него, когато заговори. Това са знаците на тялото ти, които изпращат послание, че си заинтригуван. А положителното ти отношение подсилва още повече досадната черта от характера на колегата.

По-добре съсредоточи погледа си върху монитора и кажи на човека, че точно в момента си зает с нещо важно. Не се обръщай към него и се постарай гласа ти да звучи разсеяно, за да не покажеш ентусиазъм.

2. Заяви личния си дискомфорт. Говори в първо лице, единствено число.

Забелязал ли си, че учтивите хора имат навика, вместо да изразят собственото си мнение, да говорят със заобикалки. Например те биха казали: „Леле, крайният срок наближава. Имаме още толкова много работа днес!“ А всъщност искат да кажат: "Наистина имам нужда да поработя в момента, вместо да говоря." Във втория случай заявяваш своите собствени чувства и желания.

Ако обвиняваш обстоятелствата или други хора, може да предизвикаш вълна на съчувствие в дърдоркото и да го призовеш да ти помогне. След което да чуеш реплика като: „Знам! Не ни дадоха достатъчно време за този проект. Какво всъщност се случва с проекта на колегите от другия отдел?“.

От друга страна, ако дефинираш конкретна причина, поради която не искаш да говориш с него, той трябва съзнателно и грубо да наруши желанието ти, за да продължи разговора. В повечето случаи не се стига до този момент.

3. Изясни си в какви разговори би искал и не би искал да участваш. Придържай се към тях.

Сигурно понякога нямаш проблем да си поговориш с колегата, или поне ти се налага да го правиш. Важно е да разбереш при какви обстоятелства си склонен да бъбрите и при какви – не.

След като очертаеш границите, бъди постоянен и не ги прекрачвай. Твоето постоянство ще даде възможност на колегата да разчита знаците и да знае кога може да очаква ответна реакция и кога – не. Също като при петгодишните деца – веднъж позволиш ли нещо, те ще опитат да го получат пак и пак.

4. Предложи алтернативен вариант. Спазвай обещанията си.

Ако някой изпитва непреодолимото желание да си говори с теб, може би има причина. Може би иска да сподели с теб интересна новина, да се сближи с теб или да разсее тревожността или самотата си. Подобен порив няма да изчезне от само себе си, дори ако човекът вече забелязва, че не искаш да разговаряш с него.

Когато предложиш конкретна алтернатива, колегата ти получава нещо като утешителна награда, уверение, че взаимоотношенията ви се запазват. Той ще чака да настъпи времето, когато ще можеш да му обърнеш внимание.

Можеш да кажеш: „Трябва да се съсредоточа върху доклада сега. Можем да поговорим в обедната почивка, свободен ли си тогава?“ Ако пък сте приятели, можеш да бъдеш по-непринуден: „Човече, наистина ще се радвам да ми споделиш! Просто днес ми е натоварен ден. Искаш ли да излезем да пием кафе през уикенда и да наваксаме с пропуснатите разговори?“.

Разбира се, трябва да спазиш обещанието си, ако искаш този човек да ти гласува доверие. Ако се несериозен, той ще го разбере и ще знае, че границите, които поставяш, се променят. Може да приеме това като знак да не ги спазва.

Рецепта против бърборковци:

1. Не гледай в очите.

2. Говори от първо лице.

3. Не бъди твърде обяснителен и не се извинявай.

Това е всичко. Реакцията ти ще е много по-обидна, ако навлезеш в детайли защо не можеш да говориш с него в момента. Бъди директен и уверен.

Не забравяй състрадателността

Като контрапункт на всичко по-горе, нека споменем, че малка доза състрадателност не е излишна никому. Повечето бърборковци са добри хора, сериозни и отзивчиви. Може би просто не успяват да разчетат знаците, които им изпращат околните. Може би са нервни, твърде ентусиазирани или пък се борят със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. А може да преминават през семейна криза и да се нуждаят от съчувствие. Можеш да бъдеш добрият приятел, който да му помогне, стига да се съобразиш със собствените си ангажименти