Как децата научават, че Земята не е плоска

Класическо изследване на детското учене предполага, че истинското разбиране идва от изоставянето на вече утвърдени предубеждения.

Представете си откровенията, които всички ние сме попили с времето: хората са произлезли от маймуните, цифрите могат да бъдат успешно заменени от букви за решаване на задачи и Земята е (почти) сфера, която се върти около Слънцето. Независимо от голямото им значение за разбирането ни за всичко наоколо, тези факти сега изглеждат сравнително тривиални, точно каквито са били, когато сме ги учили в училище.

Колкото и очевидни да изглеждат тези идеи сега, имало е време, когато просто не сме ги разбирали — време, когато математиката е била просто числа, хората отделен вид, а Земята плоска. Как децата преразглеждат разбирането си за света е една от най-очарователните области на изследване в детската психология. Тази концепция не се отнася само до децата - всички ние трябва да приемаме нови понятия от време на време — макар и не толкова дълбоки, колкото произхода на видовете.

Изкушаващо е да се мисли, че ученето до голяма степен се свежда до паметта. Пълното оценяване на сложните идеи е повече от памет - става дума за разбиране. Но какви умствени процеси ни отвеждат от простото научаване до истинското разбиране?

Класическият експеримент на детската психология, извършен от професорите Стела Восниаду и Уилям Брюър, дава ясен поглед върху това как постигаме истинско разбиране. Те използват когнитивна психологическа теория, наречена "мисловни модели", която предполага, че създаваме, а след това тестваме мисловни модели на начина, по който функционира светът, за да изградим нашето разбиране. Тази теория предполага, че има поредица от междинни пунктове, в които имаме известно разбиране на концепцията за света, но тя все още не е завършена. Междинните мисловни модели са и нещото, за което Восниаду и Брюър търсят доказателства в хода на разбирането.

Каква е формата на Земята?

За своето проучване Восниаду и Брюър (1991) интервюират 60 деца на възраст между 6 и 11 години. На всяко от тях са зададени 48 въпроса, започвайки с относително безобидния: "Каква е формата на Земята?", последван от по-сложни въпроси, предназначени да разкрият мисловния модел за Земята, който те притежават.

Докато повечето деца започват добре, като представят Земята като сфера, скоро на изследователите става ясно, че те имат различни видове мисловни модели. На въпроса какво ще се случи, ако продължат да ходят години наред, мнозина отговарят, че ще паднат, което е изненадващо, предвид това, че смятат, че Земята е сфера. Някои дори отговарят, че ще паднат на друга планета. Други, че Земята е кръгла, а ние живеем на равна повърхност вътре в нея.

Отначало отговорите изглеждат по-скоро случайни и непоследователни, сякаш децата просто ги подхвърлят. Но след това, при по-нататъшни разпити, започва да се появява ясна структура на отговорите (в скобите се вижда броят на децата, демонстриращи този мисловен модел):

Правоъгълна Земя: Земята е плосък правоъгълник, от който можеш да паднеш (1/60).

Земята е във формата на диск: Земята е плосък диск, от който можеш да паднеш (1/60).

Дуална Земя: "Земята", на която стоим, е плоска. Съществува и друга "Земя" в небето, която е кръгла. Техните отговори разкриват, че те виждат планетата като плоска, когато биват попитани за "земята", и кръгла, когато биват попитани за "Земята" (8/60).

Куха сфера: ние живеем в Земята на плоска повърхност (12/60).

Сплескана сфера: Земята е сплескана сфера, която има области на върха (и дъното), където хората могат да живеят (4/60).

Сфера: броят на децата, показващи конвенционалната гледна точка, се увеличава в изследваните възрастови групи (23/60).

Смесени модели: останалите деца не са дали последователни отговори и не могат да бъдат конструирани модели за тях (11/60).

Фактът, че четири пети от децата биха могли да бъдат побрани в ясно определени категории, показва колко вероятно е да изградим едни и същи типове мисловни модели, едновременно точни и неточни. 

Разбирането в ход

Тези резултати показват, че умът работи, за да приеме съвсем нова концепция, която е напълно чужда на сетивата. Нашият всекидневен опит предполага, че Земята би трябвало да е плоска, в противен случай, тъй като гравитацията ни дърпа надолу, ние бихме се хлъзнали от нея. Това е първият ни "мисловен модел" за Земята. След това научаваме, че тя е приблизително сферична и се опитваме да актуализираме първоначалния си модел, но изглежда, че за даден период ние оставаме заклещени по средата.

Това, което пречи на ученето на децата, е тяхната предпоставка, идваща от ежедневния опит, че Земята е плоска. Докато не се дистанцират от този стар начин, по който гледат на нея, те не могат напълно да прегърнат нова гледна точка; могат единствено да създадат лош, а понякога гениален компромис. Установените от личния опит предположения са мощни фактори, които трудно могат да бъдат изоставени, дори когато противоречивите доказателства са точно пред очите ни. Понякога истинското разбиране се отнася по-малко до изучаването на нови понятия, и повече до изоставянето на старите.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: spring.org.uk

Снимка: me.me