Как консумацията на захар вреди на мозъка

Мозъкът изразходва повече енергия от всеки друг орган в човешкото тяло, като основният източник е глюкозата. Какво се случва, когато обаче захарта е твърде много?

Излишъкът от захар уврежда когнитивните ни умения, както и способността ни за самоконтрол. За много от нас употребата на малко количество захар води до неистово желание за още и още. Тя има ефект като този на наркотиците в мозъчния „център за награди.“ Учените твърдят, че сладките, солените и мазните храни имат пристрастяващ ефект върху човешкия мозък, карат ни да губим контрол, да преяждаме и като краен резултат – да напълняваме.

При първобитните хора този вид стимул е помагал да намират по-висококалорична храна, която ги е спасявала от смърт в периоди на оскъдица. В наши дни този примитивен инстинкт носи най-вече вреди. Постоянно се увеличава броят на затлъстелите и на болните от диабет.

Поведенческите и невробиохимичните характеристики при прекомерна употреба на определена субстанция и преяждането са много сходни. Затова все повече учени са на мнение, че пристрастяването към храна вече не е измислица, а реалност.

Реакция на награждаване

Храните с висок гликемичен индекс активират в човешкия мозък части, които се свързват с реакцията на награждаване. Те също така засилват още повече глада за разлика от храните с нисък гликемичен индекс. Колкото повече се покачва нивото на глюкозата в кръвта след консумация на захарни изделия, толкова по-силно е пристрастяването и поривът за още.

Проучване, публикувано в списание “American Journal of Clinical Nutrition”, използва гликемичния индекс (ГИ), който показва как определени храни се превръщат в захар в тялото, за да тества процеса. Заключението на учените е, че консумацията на високогликемични продукти води до по-голяма мозъчна активност в части, свързани с поведението при хранене, награждаването и неистовото желание за още от въпросната храна.

Пристрастяване към захарта

Допълнителните изследвания върху мозъчната активност дават повече информация в подкрепа на идеята, че преяждането предизвиква промени в мозъчния център за награждаване. Тези промени всъщност ни тласкат към преяждане. Същият този процес се приема като основата на толерантността, свързана с пристрастяването.

С времето са ни необходими все по-големи количества от приеманата храна или субстанция, за да достигнем едно и също ниво на награждаване в мозъка. Проучванията разкриват, че преяждането води до намалена ответна реакция от центъра за награждаване и все по-силно пристрастяване към храни, които са с ниска хранителна стойност, но пък са богати на захар, сол и мазнини.

Сладките лакомства могат да се превърнат в по-коварен наркотик и от кокаина. Въз основа на изпитания, проведени върху животни, учените заявяват, че много сладки храни имат по-висок праг на награждаване дори от кокаина.

Как влияе захарта на паметта

Прекомерната употреба на захар е изключително вредна. Дори само еднократно повишаване на нивото на глюкоза в кръвта може да навреди на мозъка ни, като забави когнитивните му функции и влоши паметта и способността за концентрация.

Според някои изследвания високата консумация на захарни изделия причинява възпаление на мозъка, което от своя страна създава затруднения при запаметяването. През 2016 година е проведено изследване върху мишки, които са подложени на хранителен режим с голямо съдържание на захар. При тях показателите за наличие на възпалителен процес са били налични, докато при другите – на стандартен хранителен режим, те отсъстват.

Начини за възстановяване функциите на паметта

Има и добра новина. Тя е, че възпалението вследствие употребата на захар е обратимо.

Смята се, че щетите, нанесени върху паметта, могат да бъдат поправени, ако човек премине на хранителен режим с минимално съдържание на захар и нисък гликемичен индекс.

Намаляването консумацията на захар и приемът на Омега-3 мастни киселини и куркумин (основно вещество, извлечено от корена на куркумата) дава много добър резултат и подобрява паметта.

Настроението и ролята на захарта

При здравите млади хора способността да обработват емоциите се нарушава с покачването на нивата на глюкоза. Хора, страдащи от диабет тип 2, споделят, че изпитват много по-често и по-силно тъга и тревожност, когато са в състояние на остра хипергликемия (повишена кръвна захар).

Едно от най-мащабните проучвания “Whitehall II“ във Великобритания, търсещо връзка между захарта и депресията, е проведено върху 23 245 души. Заключението е, че хората, които консумират повече захар, много по-често страдат от депресия.

Списание „Scientific Reports“ публикува през 2017 година резултатите от изследване, които разкриват, че употребата на твърде много сладки храни увеличава с 23% вероятността от психично разстройство.

Ментални умения

Повишените нива на глюкоза увреждат кръвоносните съдове. Нарушената им функция е основната причина за съдови усложнения при диабетиците. От своя страна това води до други проблеми като например увреждане на кръвоносните съдове в мозъка и очите, което причинява ретинопатия.

Дългосрочните изследвания върху диабета показват прогресивно увреждане на мозъка, което създава затруднения при учене и запаметяване, влошаване скоростта на моторните движения и намалени когнитивни умения.

Честите случаи на високи нива на глюкоза влияят негативно на менталната способност на човека, тъй като по-високите нива на хемоглобин А 1 (HbA1) се свързват с по-висока степен на свиване на мозъка.

Дори при хора, които не страдат от диабет, прекомерната консумация на захар влошава когнитивните функции. Смята се, че този ефект е налице вследствие комбинацията от хипергликемия, хипертензия, инсулинова резистентност и повишен холестерол.

При честата употреба на захарни изделия се произвежда по-малко мозъчен невротрофичен фактор (BDNF), който отговаря за запаметяването на нова информация и ученето. Ниските нива на мозъчния невротрофичен фактор са тясносвързани с деменцията и болестта на Алцхаймер, смятат някои учени.

Един от начините да заситим глада за сладко е като консумираме повече плодове, а не посягаме толкова често към изделия с рафинирана захар. Пресните плодове потискат желанието ни за сладка храна и са богати на фибри, антиоксиданти и фитохимикали.