16 удивителни фактa за човешкия мозък

Една от най-големите тайни на човечеството е човешкият мозък. Той е изключително интересен, не само заради ненапълно разгаданата си структура, но и заради начина, по който функционира. Психологическите проучвания и експерименти в тази посока имат за цел да разкрият механизмите за нормално функциониране и извършване на ежедневните ни дейности, използвани от мозъка.

Психологията ни помага да обясним и разберем защо правим това, което правим, защо вярваме в това, което вярваме, защо действаме по определен начин и защо сме това, което сме. Науката хвърля светлина върху мотивацията на нашето поведение и върху това, което го възпрепятства, обяснява как определяме и възприемаме света около нас. Тя изследва понятия като емоция, интелигентност, възприятие, познание, мотивация, личност и т. н.

По-долу ще ви запознаем с няколко интересни психологически факта, които обясняват човешкото поведение.

Оповестяването на целите ви намалява вероятността те да бъдат постигнати

Изследвания доказват, че публично обявените цели често не се постигат, тъй като актът на обявяването им води до загуба на мотивация. Това се случва, защото, след като целта е станала публично достояние, тя удовлетворява самоличността, така че действието вече не е необходимо. С други думи, ако смятате, че целта ви е да свалите 10 килограма и разкажете това на хората около вас, вие и останалите ви възприемат като човек, който се опитва да отслабне. Възприятието остава, независимо дали действително сваляте тегло или не. Освен ако не заявите, че вече не се опитвате да отслабнете. Продължителността на възприятието дава възможност на лицето да не преследва целта. Разбира се, валидността на явлението зависи и от въпросната цел.

Музиката оказва влияние върху нашето възприятие за света

Забелязали ли сте как дъждовното време е предпоставка да изпаднем в съзерцателно състояние, желание за горещ шоколад и бавни мелодични песни? Точно както времето оказва влияние върху настроението ни, нашият музикален избор влияе на начина, по който виждаме света. Вероятно това е причината, поради която, когато сме разочаровани или ядосани на някого, предпочитаме силна, бърза музика. Според изследване, проведено от Университета в Гронинген, слушането на тъжна или весела музика поставя нашето възприятие в такъв режим, че възприемаме повече лицата, които кореспондират с това настроение. С други думи, слушането на тъжни песни ни позволява да разпознаваме повече тъжни лица на публични места, а щастливата ни кара да виждаме усмихнатите.

Преживяванията носят повече удовлетворение от вещите

Изследванията сочат, че докато харченето оказва терапевтичен ефект върху някои индивиди, то степента на щастие зависи от закупената вещ. Ето защо "сдобиването" с нови преживявания е по-приятно и по-удовлетворяващо, отколкото покупката на предмети, т.е. по скалата на удовлетворението изживяванията се нареждат на по-предна позиция от която и да било вещ. Материалните придобивки предизвикват временно вълнение, а трупането на спомени под формата на почивка, музикален концерт, екстремно спортно изживяване и други ни прави трайно щастливи. Спомените обогатяват живота на човека и го карат да усеща положителна енергия всеки път, когато се върне назад във времето.

Щастливи приятели, щастливо Аз

Подобно на музиката, компанията, с която излизаме, оказва ефект върху нашето възприятие. Проучванията показват, че хората, които се обграждат с щастливи и позитивни хора, се чувстват добре, докато хората, заобиколени от стресирани, нещастни или негативни хора, са тъжни. С други думи стресът, щастието и другите състояния на ума са заразни. Затова, ако искате да сте щастливи, общувайте с щастливи хора.

Ефект на Дънинг-Крюгер

Това е често срещано явление, при което необразованите хора вярват, че са по-умни от останалите, а интелигентните и квалифицираните смятат, че са също толкова компетентни (ако не и по-малко), колкото техните ближни. Ефектът на Дънинг-Крюгер не им позволява да осъзнаят, че потенциалът им е ограничен, макар това да е видимо за всички останали.

Мисленето на чужд език води до вземане на рационални решения

Изследване, проведено в Университета в Чикаго, върху американски и корейски граждани и техните способности за вземане на решения сочи, че те са много по-рационални, когато мисловният процес се осъществява на чужд език. Езикът е основна и неразривна част от всяка култура. Той е тясно свързан с всички погрешни схващания, пристрастия, предразсъдъци и стереотипи. Когато някой мисли на чужд език, предубежденията, свързани с културата, изчезват, което прави решенията по-обективни и необременени.

За чуждите недостатъци обвиняваме самия човек, а за собствените – обстоятелствата

Макар да се среща често, човек едва ли би го разпознал. Когато някой друг е виновен, ние го съдим за действията му. Но когато виновните сме ние, търсим извинения, с които да прехвърлим вината върху нещо или някого.

Да си представим следната ситуация: някой ни изпреварва неочаквано на пътя, ние започваме да го обиждаме и да се съмняваме в способността му да шофира. Ако обаче ролите са разменени и ние извършваме неправилната маневра, ще се извиним с това, че бързаме за работа например.

Очакванията развалят преживяването

Някога случвало ли ви се е да фантазирате, че изяждате последното парче шоколадова торта, а всъщност се оказва, че тя не е толкова вкусна, колкото сте си мислели? Това е класически случай, в който реалността не се припокрива с очакваното. Очаквайки, ние надценяваме това, което ни предстои и, когато то вече е факт, изпитваме разочарование.

Хората не могат да извършват няколко задачи едновременно

Когато сме на интервю за работа, често се описваме като трудолюбиви и способни да изпълняваме множество задачи едновременно (мултитаскинг). Истината е, че хората всъщност не могат да го правят. Научните изследвания доказват, че мозъкът ни може да се съсредоточи върху едно нещо. Можем да извършваме няколко физически дейности едновременно, но ще се фокусираме само върху една от тях. Когато човек слуша музика по време на работа, мозъкът му всъщност се фокусира върху работата и пренебрегва слуховите стимули. Всеки път, когато преминем към нова дейност, тя се превръща в единствения фокус на мозъка.

Предпочитаме късите редове в текста, но четем по-бързо дългите

Вероятно звучи объркващо, но ако засечете времето, докато четете параграф, който се простира от единия до другия край на страницата, и го сравните с времето, необходимо да прочетете друг във формат колона, ще се убедите, че първият се чете по-бързо. Изненадващият резултат се дължи на визуална илюзия. Ние погрешно свързваме краткото оформление със съответно краткото време, нужно за прочитането на текста.

Повече възможности, по-труден избор

Когато е изправен пред избор между няколко продукта, например различни видове конфитюр, човек вярва, че по-лесно ще избере най-доброто. Оказва се, че тогава той е още по-несигурен. Ако изборът на човек е ограничен до малък брой варианти, той по-бързо взема решение. Причината е, че нашият мозък може да съхранява много малко информация в краткосрочната си памет – не повече от 5 до 9 единици. Този феномен се нарича „7 плюс-минус 2.

Способност за отлагане на удоволствието – самоконтрол – успех

Когато имаме възможност да получим определена награда, рядко се замисляме дали да я приемем. Например, когато се предлагат безплатни сладки. В такива моменти ние се оставяме на така нареченото незабавно удовлетворение.

По-нови проучвания обаче разкриват, че хората, които са способни да забавят момента на удовлетворяване на желанията си, са по-успешни в училище, в работата и в живота. Те имат добре развито умение за самоконтрол.

Ефектът на третата личност

Той се наблюдава например, когато сме убедени, че рекламата, която гледаме, оказва сериозно влияние върху останалите, но не и върху нас. Напълно погрешно. Тя влияе на настроението, желанията и нагласите на всички, но в различна степен. Ако не беше така, рекламите щяха да бъдат напълно безполезни.

Не е нужно да виждаме нещо, за да го възприемем по правилен начин

Според изследвания, направени от учени от университета в Кеймбридж, редът на буквите в дадена дума няма значение, стига първата и последната да са правилните, за да може мозъкът да ги разпознае и подреди. Например, изречението "Това е нпълно гршено, но можете да го проетчете", може да бъде прочетено и разбрано без никакви затруднения, въпреки разбъркания ред на буквите. Мозъкът ни не чете всяка буква по отделно, а цели думи наведнъж, което ни позволява бързо да осмисляме видяното.

Силата на мисълта на групата

Групите от хора обикновено са склонни да вземат лоши решения, водени от своята хиперемоционалност (бурни емоции). Масите лесно попадат под въздействието на доминиращи външни сили и красноречив пример за това е издигането на власт на Хитлер.

По-силна конкуренция, по-слаба мотивация

Според учените, когато индивидът е изправен пред по-силна конкуренция, мотивацията му започва да намалява правопропорционално на нейната сила. При наблюдение на група ученици, които решават тест, резултатите са по-високи, когато децата в една стая са по-малко. Човешката мотивация е по-висока, когато сме наясно, че се конкурираме с по-малко хора.