Как напредващата възраст променя ума ни

от 24 ное 2017г.

Изучаването на човешкото поведение има голям принос за развитие на науката през последните няколко десетилетия, сега вече съзнаваме как евристиката и предразсъдъците влияят на мисленето, възприятията и избора на човешкото поведение. И все пак много от изследванията, довели до тези изводи са проведени над студенти, през второто десетилетие от живота им.

Съвсем разумен е въпросът дали констатациите на учените важат и за другите етапи от човешкото развитие

Оказва ли се, че процесът по вземане на решения се различава, когато остареем?
Ставаме ли по-рационални… или по-ирационални?
Ако отговорите са утвърдителни и умовете са различни в различната възраст, как се отличава 20-годишният от 70 или 80-годишният?

Психолози, сред които са Елън Пиърс, Лаура Карстенсен, Мара Мамет, Иуей Чън и Джоузеф Микълс, се занимават с откриването на значителните разлики между младия и възрастен ум. Анализът, които се прави над начина за вземане на решения при възрастните хора, установява, че процесите на мислене биват съществено променени с напредване на човешкия живот и някой когнитивни отклонения са по-разпространени сред хората в третата възраст.

Учените са извели ясно три основни разлики:

1. Оказва се, че след 30-те години на човешкия живот флуидната интелигентност започва да намалява, въпреки че знанията и опита (кристалната интелигентност) се увеличават, целейки да компенсират. В крайна сметка около 70-те години започва намаляване и на кристализираната интелигентност, като това води до спад в способността за вземане на решения през следващите години.

Счита се, че когнитивните отклонения се дължат на намаляване на целостта на невронните връзки и съдовите увреждания в мозъка (дори при най-здравите хора), които намаляват ефективността на контактите между невроните и това засяга различни аспекти от работната памет, които са от решаващо значение за флуидната интелигентност.

Ето защо с напредването на възрастта хората са по-малко склонни да разчитат на флуидната интелигентност и повече на усещания, практически опит и правила (неща, научени от опит и способни да доведат до еднакво ефективно вземане на решение я области, с които лицето е запознато). За хората в напредваща възраст е по-трудно да пренебрегнат или пресеят ненужна информация, като способността за попиване на цифрови данни намалява. Пример е запитване към различни по възраст личности коя зависимост представлява по-съществен риск за добиване на заболяване 1 на 10, 1 на 100 или 1 на 1000,29%, като от хората на възраст между 65 и 94 г. не успяват да отговорят правилно. Намалената математическа способност може да значи, че възрастните хора са по-склонни към оставане в рамки. Това е изключително важен дактор за решаването на сложни житейски проблеми.

Елън Пиърс (професор по психология в Държавния университет в Охайо) смята, че въпреки, че хората в третата възраст все още могат да използват флуидната интелигентност, се налага да положат повече усилия, за да запазят когнитивните ресурси, необходими за важни решения.

2. Колкото по-възрастни са хората, толкова по-трудно им е да взимат решение при наличие на разнообразен избор от възможности. Така се оказва, че те предпочитат прости избори с минимални възможности и информация, която е кратка и ясна.

Съществуват проучвания, които са установили, че хората в третата възраст по-често имат навик да отлагат решения, когато се сблъскват с това, което възприемат като прекалено съществен избор. Иуей Чън и колегите му предоставят на две групи хора (едните млади, а другите в напреднала възраст) избор от четири автомобила, които могат да закупят, както и възможността да отлагат покупката (да избегнат фактическо решение). Тези, които са навлезли е в третата възраст, са се оказали по-склонни да отложат решението и също така не са имали отрицателни емоции след това (не са открити следи от съжаление и притеснения от това, че не са извършили покупката).

3. Ефектите и емоциите играят много по-важна роля за вземането на решение при възрастните хора. Те имат по-съществена склонност да се фокусират, търсят и помнят положителните емоционални преживявания и са по-склонни да забелязват положителната информация и да забравят отрицателните неща. Това може да значи, че ще бъдат по-силно повлияни от положителни емоции и стимули, отколкото от отрицателни. Съществуват и доказателства, че са по-засегнати от отхвърляне и липса на внимание.
Голяма част от изследванията на Лаура Карстенсен и нейните колеги илюстрират този феномен.
В едно проучване се оказва дори, че по-възрастните хора са показали съществено предпочитание към емоционалните реклами, което говори за начина им на мотивиране. Друго пък изследва картинното припомняне на положителни и негативни образи и показва, че въпреки, че възрастните участници успяват да си спомнят по-малко снимки от младите, запаметяват основно положителни такива, докато при младите съотношението е обърнато и те помнят повече отрицателни изображения.

Счита се, че тенденцията възрастните хора да запазват позитивните неща в спомените си, е следствие от етапа на живота, в който са. Изчерпана е целенасочеността, спряло е разширяването на хоризонта и устремеността от младостта. Вместо всичко това се появява съсредоточаване върху нещата, които носят емоционално удовлетворение или в смислените взаимоотношения (като семейство, внуци и приятелства) по начин, който им дава наслада от живота.
Изводите могат да се сведат до това, че са нужни повече изследвания на различните поколения, за да бъдат разбрани механизмите за взимане на решение. Знанията за начинът, по който работи по-възрастният мозък могат да подобрят методите за комуникация и да подобрят живота на хората в напреднала зрялост.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: behavioraleconomics.com
Снимка: nogreaterjoy.org

Още по темата: