Как провалите се превръщат във възможност за успех

Умът ни действа на принципа - „щом нещо работи, значи няма нужда от намеса“ и никак не се притеснява как успехите ни привличат. Те ни карат да се чувстваме толкова добре, благодарение на допамина, с който мозъкът награждава постиженията. Еволюцията е устроила така човека, че когато получава допамин, да продължава действията си в същaта посока, със същия дух и интензитет, каквито е вложил до момента, за да запази усещането за удоволствие.

Ефект на победителя

Когато сме в период на успехи (момент, в който допаминът е опиянил ума ни), сме склонни да забелязваме положителните неща, да си спомняме минали постижения и да мечтаем за бъдещи такива. В тези мигове мотивацията ни нараства неимоверно заедно със склонността да полагаме невероятни усилия дори за недостижими цели, ставаме по-доверчиви и се фокусираме върху успеха, вместо върху смисъла.

Успехът влияе така на физическото ни състояние, че сякаш слага капаци на очите ни и не забелязваме възможните негативи от поведението, довело до предходен триумф. Не успяваме да видим подводните камъни и препятствията по пътя към желаното, нито другите възможни цели, които ни заобикалят.

Ефект от провала

Успехите ни правят доволни, неуспехите обратното. Те намаляват нивата на ощастливяващия ни допамин и влачат още много последици след себе си. Поражението пренастройва мозъка ни на режим, много по-различен от обичайния. Розовото усещане, че всичко, което правим, е правилно се заменя от тревожност. Когато оставим тревожността да ръководи действията и мислите ни, намаляваме шансовете си за успех.

Ефектът на провала не е официално признат от науката, за разлика от ефекта на победителя, но всеки е наблюдавал поне веднъж в живота си как една неудача може поведе към крах.

Промяната в емоционалното състояние води до разширяване на взора ни и премахване на фокуса единствено върху наградата от успеха. В този момент съществуват две възможности:
- да се появи тревожност и да се центрираме в опасностите, предизвикващи неуспех;
- да се отърсим от влиянието, което допаминът има върху физиката ни, и да видим наистина обстоятелствата около нас. Изследвайки всички техни особености, можем да открием нови възможности, смисъл и… успех.

Когато спрем да се втренчваме в победата, точейки лиги само и единствено по нея, фактически сме под влиянието на норадреналина, опитващ се да повдигне тонуса ни, въпреки липсата на допамин. Ако съумеем да пренебрегнем желанието да човъркаме в проблемите и се огледаме за възможностите, предоставени ни от ситуацията, то вероятността за откриване на други (понякога дори по-ценни) цели е доста висока.

Широкоъгълният обектив, през който виждаме света, претърпявайки неудачи, не цели намиране на изход от конкретно затруднение, а сканира цялостната картина за още възможности. Как ще използваме взорът си, след като сме претърпели провал, е въпрос на лични нагласи.