Как се отразява ендометриозата върху психичното здраве на жените

През последните години интересът на учените към заболяването ендометриоза се засилва непрекъснато. То представлява хронично гинекологично състояние, при което тъкан, подобна на ендометриума, започва да се образува извън матката. Освен върху физическото им здраве, болестта оказва негативно влияние и върху психичното, което до голяма степен се дължи на силната болка, която жените изпитват.

Според статистиката близо 10% от жените развиват ендометриоза в репродуктивна възраст. Обикновено тя е съпроводена от болка – дисменорея (болезнен менструален цикъл) или диспарения (болезнен полов акт) и крие риск от безплодие, други гинекологични заболявания като рак на яйчниците или стомашно-чревни усложнения като синдром на раздразненото черво например.

Силната болка и качеството на живот при пациентки с ендометриоза

Освен физическите симптоми, гинекологичното заболяване вреди и на психичното здраве. Заради силната болка, която жените изпитват, то може да причини депресия, стрес, тревожно разстройство или да формира у жената негативна представа за външния й вид. Всичко това от своя страна влошава качеството на живота й. При някои пациентки болката по време на цикъл е толкова силна, че не им позволява да изпълняват ежедневните си задължения, а понякога дори ги обездвижва. Предвид факта, че силното неразположение се повтаря всеки месец, много от жените не успяват да водят нормален социален живот и да изградят пълноценни отношения със своите партньори.

За съжаление, ендометриозата има и други отрицателни аспекти, за които разказва психологът Александра Гита от нидерландския университет Leiden.

Животът ми преди и след диагнозата

„Аз съм една от многото. Това, което се случваше и продължава да се случва с мен, е добре познато на хиляди други жени по света. Години наред аз и болестта се опознавахме и напасвахме. След всичко, през което преминах, бих определила ендометриозата като „тихо страдание, причинено от тихо състояние“. Знаете ли защо я наричам „тиха“? Защото в продължение на 16 години никой не можеше да каже от какво съм болна всъщност.

Консултирах се със специалисти от различни страни. Интересното бе, че нито един от тях не заподозря, че причина за моите оплаквания може да бъде ендометриозата. Още по-интересното беше, че дори лекари, които имаха опит с пациенти с това заболяване, не забелязваха признаци на ендометриоза, докато ми правеха ултразвуковото изследване. Едва по време на една лапароскопия лекарите установиха, че страдам от ендометриоза от рядко срещан тип, който не се открива с ултразвук – така наречената дълбока инфилтрираща ендометриоза. Успях да стигна до истината единствено благодарение на моята упоритост. Предлагаха ми хормонално лечение и болкоуспокояващи, което знаех, че няма да помогне. В моя случай хормоналната терапия не беше подходяща, тъй като ме караше да се чувствам по-зле заради неприятните странични ефекти.

>>> Инфекция с често срещани бактерии може да увеличи риска от развитие на ендометриоза

„Всичко е в главата ти“ или как околните не вярват, че болката наистина е ужасна

За да бъда напълно честна, думата, с която мога да опиша всички тези дълги години на болка, е „подценяване“. Всички мои близки хора, колегите, и най-вече лекарите смятаха, че помагат, като ми казват: „Бъди спокойна“, „Промени нагласата си“, „Просто имаш нисък праг на болка“ или „Всичко е в главата ти“. Дори за родителите ми беше трудно да проумеят през какво минавам, защото чуваха от лекарите, че симптомите ми са „нормални“. Както казах, подценяване и пренебрегване във всяко отношение.

Мнителността на всички около мен ме принуди да се затворя и да спра да говоря за здравословния си проблем. Започнах да крия как се чувствам физически и психически, дори от хората, на които вярвах най-много. След като отстраниха оперативно лезиите, основният симптом – болката по време на цикъл, остана. Тя продължава 2-3 дни, всеки месец. Появява се внезапно и мога да я оприлича като нещо изгарящо, понякога пронизващо. Толкова е нетърпима, че нямам друг избор освен да остана вкъщи и да лежа. Пия болкоуспокояващи и просто чакам агонията да свърши.

Вторичните симптоми не са толкова болезнени, но все пак са неприятни – болки в гърба, гадене, промени в апетита, умора, раздразнителност, затруднена концентрация, безсъние, тревожност, общо неразположение и отслабена имунна система. Обикновено точно в тези дни съм най-податлива на вируси и настинки. Излишно е да споменавам, че в това състояние ми е трудно да изпълнявам ежедневните си задължения. Малко преди и по време на менструация ставам неефективна.

За щастие, въпросните вторични симптоми продължават между 7 и 10 дни всеки месец, нещо като „месечен епизод“. През останалите дни се радвам на живота си.

Как се справям с ендометриозата

Като психолог добре разбирам защо всички около мен не могат да повярват, че изпитвам силна болка. Повечето хора слушат, за да отговорят, а не за да разберат. Това пречи на добрата комуникация и свързването между двама души.

Самото отричане, че имам проблем, също ми причинява болка, макар и емоционална. Не е лесно да забравиш годините, през които са ти казвали, че си добре и си въобразяваш. Аз поне вече съм наясно, че не е така и имам диагноза. Знаейки от какво страдам, мога да се информирам сама, да чета научни доклади, статии и книги, да участвам в уебинари и групи за подкрепа.

Въпреки че дълго време криех заболяването си, се научих как да го контролирам и да живея с мисълта, че то е част от мен завинаги.

Грижата за себе си е особено важна

Полагам сериозни грижи за себе си и се опитвам да превърна това в рутина. Старая се да си осигурявам пълноценен сън, да се храня здравословно, да се движа достатъчно, да си водя дневник и да се срещам с други като мен.

Ендометриозата е като влакче на ужасите, но продължавам да се уча да изпитвам състрадание към себе си и да не се съдя толкова остро.

Извървях дълъг път и смея да кажа, че днес се чувствам по-добре подготвена – физически и емоционално – за следващата операция, която ми предстои. Радвам се, че все повече експерти говорят за ендометриозата и проявяват интерес към проучване на различните й аспекти. Надявам се, че тази публичност ще донесе поне известно облекчение на хората, които изпитват същите симптоми, но не знаят на какво се дължат. Гинекологичното заболяване вреди на личния и социалния живот и е сериозно финансово бреме за държавата, тъй като разходите за диагностициране и лечение са големи. Нужен е мултидисциплинарен клиничен подход, част от който да бъде оказването на психосоциална подкрепа.

Патогенезата, диагностиката, лечението и психологическата подкрепа са еднакво важни за овладяване на състоянието. И все пак те не са достатъчни. За да се нареди целият пъзел, е нужно да се обърне сериозно и по-комплексно внимание на проблемите, свързани с женското здраве."