Как се развиват хранителните предпочитания при бебетата

Развитието на хранителните предпочитания при човека започва много рано, още преди раждането. Заражда се под влияние на хранителните навици на майката и се развива и в зряла възраст, но най-съществените промени се случват в младенческа възраст, докато се добиват основните навици и знания за света.

Ранно развитие на хранителните предпочитания

Вкусовите (сладко, кисело, солено, горчиво, лютиво) предпочитания имат силен вроден компонент. Сладките и солени вещества са естествено предпочитани от децата, докато горчивите и много киселите вещества вродено се възприемат като заплаха за здравето на организма. Подобни вродени тенденции могат да се променят чрез пренатални и постнатални преживявания, носещи на детето опит със сензитивността за вкус. Компонентите на вкуса са отворени за обонятелната система (отговорни са за миризмата) и са силно повлияни от заучаването, основано на опита, което започва още от утробата и продължава през ранното приемане на кърма. Този опит създава пространство за по-късен избор и е важен за установяване на последващи жизнени хранителни навици.

Вкусът се определя от вкусовата система, разположена в устата. Ароматът се определя от миризмата и химиосензорното дразнене, включващи носа, езика и усещанията от типа на горещо (люто) и студено (ментово). Всяка храна носи на бебето не само нужните хранителни вещества, но и също усещания за заобикалящия го свят. Следователно му дава възможност да учи и изгражда предпочитано поведение. Малчуганите трябва да се хранят с продукти, набавящи им нужните полезни вещества, от ранна възраст, като това възпитава вкус за подобни видове храна.

Здравните организации в световен мащаб препоръчват няколко порции плодове и зеленчуци на ден, като отглеждащите възрастни трябва да съобразяват вида им с възрастта на детето. Въпреки препоръките много родители ежедневно предпочитат да заместят растителните храни с опаковани солети или бисквити.

Проучване от 2004 г., изследващо как се хранят децата отвъд океана, разкрива, че малчуганите не консумират достатъчно натурални храни, като се случва от менюто им да отсъстват сурови плодове и зеленчуци в продължение на дни. За сметка на това родителите компенсират със захарни десерти (повишаващи нивата на активност в мозъка и довеждащи до състояние, наподобяващо хиперактивност), газирани напитки и мазни храни. Всичко това възпитава навик (който е изключително труден за преодоляване) детето да търси основно храни с консистенция и вкус от същия тип. Това съответно води до предпочитание към вредната храна и отхвърляне на тази, която бихме определили като здравословна.

При възпитаването на предпочитания става дума за вкус. Децата по подразбиране и инстинктивно отказват твърде интензивно кисели храни, също както и горчиви (което е причината в интернет да има толкова много забавни клипчета с деца, опитващи за първи път лимон). Киселото и горчивото са вкусове, въвеждани от родителите постепенно, все пак всички знаят, че сред първите пет зеленчука, с които се захранва детето, липсват тъмнозелени (които често се считат за носещи горчив привкус).

Апетитността на храната и желанието на човека да я консумира, зависят колкото от опита му с вкуса й, толкова и от аромата. Миризмата на ястията е основен фактор при анализирането на пригодността и качествата й, като може да се каже, че е един от факторите даващи предварителни очаквания на индивида.

Предпочитанието за специфични аромати се определя от:

• вродени фактори;
• влияние, идващо от околната среда;
• заучени предпочитания, идващи от семейната обстановка и такива на околните възрастни;
• взаимодействия между личността и обстоятелствата (спомени, включващи специфични миризми).

Не може да се отрече, че вродените предпочитания играят съществена роля за изграждането на хранителни предпочитания. За пример може да вземем сладките храни и напитки, които са по-предпочитани от животните, хранещи се с растителна храна. Вероятно, защото сладостта отразява наличието на калорични захари и говори за нетоксичност. Естествените предпочитания за съединенията със сладък вкус се променят (обикновено възрастните не посягат с такъв плам към сладкото, както децата) въз основа на опита. Това може да се отдаде както на лични впечатления от света, така и на заучено поведение, насърчено от обстоятелствата.

Характерно за веществата с горчив вкус (които децата принципно не предпочитат) е, че повечето токсични съединения носят горчивина. Растенията са разработили системи, за да се предпазят от унищожаване, а растителноядните организми са развили сензорни системи, за да избегнат отравяне.

Вкусовите предпочитания са силно повлияни от началото на човешкия живот и това не може да бъде отречено. Сензорната среда в пренаталното развитие се променя като отражение на хранителния избор, направен от майката, тъй като вкусовете на храната влияят на амниотичната течност. Опитът с някои вкусове води до повишени предпочитания за тях скоро след захранване на детето.

Майката започва да оказва влияние на хранителните навици на детето си още по време на бременността — приемането на хранителни продукти с определен вкус преди раждането води до повишен апетит за подобни вкусове при отбиването на детето в края на периода за кърмене. В едно проучване бебетата, чиито майки са пили сок от моркови през последния триместър на бременността и са приемали зърнени култури, са харесвали повече тези хранителни продукти, отколкото другите, чиито майки не са приемали въпросните храни.

Влияние на кърменето

Излагането на различни аромати в кърмаческа възраст включва и приемането на кърма от майката. Както всички родители знаят, в майчиното мляко пряко се предават веществата, приети чрез храненето на кърмачката. Така майки, хранили се с определени култури, предават на бебетата си предпочитание към тях. Изследване по въпроса е направено с кърмачки, приемали праскови, по време на кърменето. От всички предоставени им плодове техните деца предпочитат точно прасковите по време на захранването си. Резултатите от контролната група потвърждават тенденцията.

Вероятно повишената консумация на плодове и зеленчуци ще даде на бебето достатъчно опит с ароматите им, останали в майчината кърма, че да го предразположи към по-късното им приемане с удоволствие.

Вкусовите предпочитания на децата могат да бъдат повлияни в положителна и здравословна посока още от пренаталното развитие и ранната кърмаческа възраст, като се вземат предвид опитът, заучените поведения и адаптивността на вкуса, от които човешките същества се водят.