Сега какво? Аз искам да имам дете, а партньорът ми не

Разликата в мнението, когато става въпрос за децата, всъщност е често срещана причина, поради която хората посещават на терапия за двойки. Ето защо специалистите са извели няколко мъдри начина да се подходите към партньора, ако искате бебе, а той/тя - не.

Как да се обърнем към проблема с децата

Приближаването към подобна проблемна тема е изключително деликатен момент, защото неправилният подход може да предизвика увреждане на отношенията ви, унищожавайки доверието и близостта помежду ви.

Какво е разумно да избягвате

1. Не, той/тя няма да промени мнението си с времето

Не е невъзможно човек да промени позицията си по подобни въпроси, но това изисква комуникация и солидна лична работа, без да се пренебрегва самата тема.

Тактиката да се изчаква води до нездравословно поведение, като например да се опитвате да бъдете "перфектен партньор", сякаш трябва да заслужите любовта си и да "спечелите честта“ да сте семейство с половинката си. Това е зависимо поведение, произтичащо от ниското самочувствие, което има много горчиви резултати в дългосрочен план.

Тук се оказва, че има практически уговорки. Вашият партньор е твърде млад и се съмнява, че не е подходящо за възрастта му например. Всеки под 25 години обикновено има някакви задръжки. Ако сте се срещнали през последните 6 месеца и все още не може да се каже, че се познавате добре, то е логично да има условности с обсъждането на подобни желания.

Да не искат деца от вас не ви се струва честно?

Всъщност съвременното мислене, че любовта трябва да е мигновена, дълбока и сигурна е неразумен мит, защото добрите отношения изискват продължително развитие. Ако смятате, че биологично нямате време за чакане, не може да обвинявате партньора си за това.

2. Не се опитвайте тайно да го/я манипулирате, за да промени мнението си

Планирането да имате домашен любимец, за да събудите родителски инстинкт у партньора си или тайно уреждане на по-чести срещи с приятелите, които имат деца, надали ще помогне. Подобни действия са нечестни и ако половинката ви осъзнае какво правите, това може да съсипе доверието между вас.

Да, възможно е отглеждането на домашен любимец или времето с деца да ви даде повече яснота по въпроса за вашето бъдещо поколение, но трябва да се говори честно предварително, като за нещо, което бихте желали да опитат с отворен ум. Що се отнася до подлъгването на партньора за възможността да имате деца, дните на овулация или безопасната контрацепция, просто не го правете. Това може да съсипе безвъзвратно отношенията ви.

3. Нека проблемът не падне в „жертва на любовта“

Загубата на вашето лично щастие не е романтична или нужна жертва, доказваща обичта ви, тя е саботаж! Просто не е здравословно да изхвърлите собствените си надежди и желания, за да угодите на другиго.

Ако партньорът ви сериозно отказва да обсъди задълбочено въпроса и откаже компромисно решение, например да осиновите дете, тогава може би е време да обмислите раздяла. Разумно е да се потърси психолог, с който да се поговори за самочувствието и границите, които поставяте във връзките, за да не се стигне до сходни нещастия със следващите ви партньори.

Защо терапията може да помогне

Най-очевидните причини са, че тя способства да комуникирате правилно и пълноценно, задавайки по-добри въпроси, освобождавайки емоциите по не разрушителен начин и установявайки приемливи компромиси. Но има и изненадващи форми на терапевтично влияние за взимане на решение, относно децата.

• Премахва всички блокиращи възможността пречки, които всъщност не са заради децата.
• Подпомага да научите защо всъщност не искате деца.
• Премахва опърничавостта, която всъщност не сте знаели, че прилагате.

Желанието или нежеланието за деца може да бъде истинско и биологично, или да е плод на ценностна система. Някои от нас например наистина ценят свободата и приключенията повече от семейството. И нерядко психологическите проблеми означават, че всъщност не знаем какво искаме толкова ясно, колкото твърдим.

Дълбоко вкоренените отрицателни, базови вярвания от детските преживявания често означават, че имате ниско самочувствие, което прави родителството твърде трудно. Тези вярвания звучат като "бих бил ужасен родител" или "детето ми не би ме харесало".

Травмата в детството може да остави реални проблеми около усещането за безопасност и любов във вас (и партньора). Това се отразява в скрити мисли, като "да обичаш някого толкова много е опасно", "когато имаш деца, се случват лоши неща“.

Ако детството ви е оставило с истински страх от интимност, може дори да използвате проблема с децата като някакво влияние в отношенията, без дори да осъзнавате, че правите това. В края на краищата, да сте на различно мнение от партньора си относно децата е прекрасен начин да саботирате връзката си. Това нерядко се проявява като личност, постоянно променяща мнението си за децата, така че редовно изразява противоположна позиция пред половинката си. Случва се и на хора, които обясняват как желаят деца, винаги да избират партньори на обратна позиция. Ето защо терапията може да е изненадваща, не само за партньора ви, но и за вас. Някои хора откриват, че не искат деца толкова колкото демонстрират. А ако сте 100% сигурни в позицията си, най-малкото, което ще се случи на терапията, е да проучите своите ограничаващи вярвания за любовта и привързаността. Може би е време да се преодолее страха, че сте с някой, който не желае деца.