Кога едно отклонение в поведението се превръща в диагноза
Един от изключително важните въпроси на анормалната психология е: Кога емоциите и поведението преминават от странни, стресиращи или обезпокоителни в диагноза?
Всички ние сме имали много от симптомите на диагностицируеми заболявания в някакъв момент. Тъга, тревожност, безпокойство, злоупотреба с наркотични вещества, съмнения в себе си или други негативни чувства — всичко това е изключително често срещано. Само защото тези симптоми имат някакво ниво на сходство, не означава, че всички ние отговаряме на изискванията за диагноза. |
При поставянето на диагноза съществува известна субективност или т.нар. сива зона. Диагностичното и статистическо ръководство на психичните разстройства, пето издание (DSM), Библията на психичните разстройства, идентифицира нарушения, специфични симптоми и изисквания за диагностика, но оставя място за интерпретация. Да се научим как да използваме точно тази система изисква значително обучение, образование и тестване. Процесът трябва да бъде спазван и уважаван от онези, които притежават необходимите пълномощия, за безопасността на всеки.
Поставянето на диагноза може да бъде както полезно така и вредно. Независимо от предимствата и недостатъците, тя е необходима и ползите далеч надхвърлят недостатъците. Когато се извършва отговорно от професионалист, рисковете и опасностите са смекчени и минимизирани.
Недостатъци на диагнозата
Самоизпъляващо се пророчество: Тази концепция по същество гласи, че ако вярвате, че нещо е истина, е по-вероятно то да се сбъдне. Това често се прави подсъзнателно и неволно. Ако човек е диагностициран с генерализирано тревожно разстройство, той може да започне да показва признаци на повече безпокойство поради диагнозата.
Стигма: Справедливо или не, съществува стигма, която често върви заедно с диагностицирането на психичните разстройства. Нашата култура има изкривена идея за психичните заболявания, която се проявява в предположения, страхове и стереотипи. Уместно или не, това е реалността.
Неточна диагноза: Поради субективния характер на диагнозата, самооценката на клиента, скритите симптоми и други фактори диагнозата може да бъде сгрешена. Това може да има сериозни последствия, включително неправилни методи на лечение, отрицателни емоционални последици и др. Да, това е възможно и клиницистите трябва да осъзнаят, че диагнозата може да се променя с течение на времето и да бъдат готови да се адаптират съответно.
Извинения: Диагнозата не бива да бъде извинение за негативно поведение, но често тя е обяснение. Не позволявайте диагнозата ви да е извинение да бъдете най-лошата версия на себе си. Използвайте я, за да ви мотивира да бъдете най-доброто, което можете да бъдете.
Позитиви на диагнозата
Облекчение: За повечето хора диагнозата може да донесе огромно чувство на облекчение - „О, значи така се нарича това”. Разбирането, че макар да е диагноза, то е и отправна точка за възстановяване, което е оптимистично.
Валидиране: "Когато ме диагностицираха с биполярно разстройство преди няколко години, това ми помогна да не водя борба със симптомите. Това е реално и аз не съм луд, само малко болен" — споделя читател.
Лечение: Липсата на диагноза може да ограничи възможностите за лечение. В областта на психологията/консултирането специалистите прекарват години в изучаване на най-добрите възможности за лечение на всяко специфично заболяване. Проучването на разстройството, за да се види какви възможности за лечение съществуват, може да улесни лечението и подобрението. Да кажем, упражненията, добрата диета, изкуство и йога са изключително полезни за цялостното функциониране на психичното здраве в много случаи, както и разговорите с приятели и консултанти. Всичко това не включва лекарства и има безброй ползи.
Подкрепа: Консултантите, семейството, приятелите и онези с подобна диагноза могат да бъдат от изключителна полза. Намерете хората, от които се нуждаете, и им позволете да знаят как могат да ви насърчат и подкрепят по най-добрия начин.
Приемане: За някои хора диагнозата може да бъде полезна както за самоприемането така и за приемането от другите. Понякога диагнозата може да изглежда отчуждаваща, но тя ни напомня , че не сме единствените с подобни проблеми.
Странно поведение или диагноза?
Кога тъгата се превръща в голямо депресивно разстройство? Кога стресът от ежедневието се превръща в генерализирано тревожно разстройство? Тук идва и субективността на целия този процес, който също може да се усеща доста амбивалентно в някои отношения. Границата в най-добрия случай е сива. Дори професионалист в областта, може трудно да отговори на горното.
Някои от най-очарователните хора, които познаваме, са необичайни, странни, чудати и дори могат да имат диагноза. Някои от любимите ни артисти, писатели, спортисти и хора имат диагностицирани психични разстройства.
Първо, важно е винаги да гледаме контекста на поведението. Ако човек проявява леки признаци на депресия, но наскоро се е развел, майка му е умряла, кучето е избягало, загубил е работата си или има грип, може да няма депресия, а просто да показва признаци, че е преживял ужасни събития в живота си, при които тъгата е съвсем подходяща. В случая чувствата на тъга и депресия са очаквани. Нужно е да имате предвид житейските обстоятелства, културните и религиозни ценности и всички други фактори, за да поставите точна диагноза.
Второ, разстройствата на психичното здраве попадат в континуум или спектър (по своята тежест). В диапазона от леки, умерени, до тежки, и всичко между тях. Не приемайте, че познавайки някого с биполярно разстройство, вие сте наясно как стоят нещата при всеки, който има това разстройство. Всеки човек е уникален и неговите симптоми варират.
Очаквано и нормално — диагноза
Ето няколко основни разлики между човек, който изпитва нормални нива на емоции и човек, който има диагноза. Всяко психично разстройство е уникално, има много специфични критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде поставена диагноза, това е само преглед на общите разлики между очакваното и диагнозата. Ако имате симптоми, говорете с лицензиран клиницист, за да получите точна представа за това какво се случва.
Интензивност: Да бъдете разстроени или меланхолични е доста нормално, мързелът, мотивацията и тъгата са нещо често срещано. Хората с психично разстройство изпитват тези чувства много по-интензивно и това нарушава функционирането им по един или друг начин. Чувствата често могат да бъдат описани като осакатяващи, парализиращи и изтощаващи. Суицидни мисли, пристъпи на паника и крайни симптоми. |
Честота: При определени обстоятелства (туристически сезон, изисквания на работа или стресови фактори) да изпитвате депресия или тревожност е типично в продължение на дни или дори за няколко седмици, или месеци. При онези с диагноза тези негативни чувства се появят редовно, дори постоянно.
Продължителност: При повечето хора негативните емоции ще продължат няколко часа, дни или седмици, след което ще се върнат към „нормалното“. Хората с диагноза биха изпитвали негативни емоции с малко или никакво облекчение с месеци и дори години.
Количество симптоми: Всяка диагноза е по същество контролен списък, като човек трябва да отговаря на X броя на Y симптоми (като 5 от 9 или 4 от 7). Колкото повече симптоми са налични, толкова по-вероятна е диагнозата. В горните случи е очаквано човек да изпита един или два симптома, но тези с диагноза вероятно ще изпитат няколко.
Ако се съмнявате, че вие или приятел страдате от психично разстройство, не отлагайте. Посетете лицензиран специалист, за да определите дали действително е така, както и възможности за лечение. Не се страхувайте от диагнозата, защото това е началната точка за подобрение. Това е началото на лечението, облекчението и възстановяването.
Редактор: Елиза Трайкова
Източник: freepsychologyhelp.com
Снимка: Reference.com
Коментари към Кога едно отклонение в поведението се превръща в диагноза