Кога едно отклонение в поведението се превръща в диагноза

от 14 яну 2019г., обновено на 21 яну 2019г.

Един от изключително важните въпроси на анормалната психология е: Кога емоциите и поведението преминават от странни, стресиращи или обезпокоителни в диагноза?

Всички ние сме имали много от симптомите на диагностицируеми заболявания в някакъв момент. Тъга, тревожност, безпокойство, злоупотреба с наркотични вещества, съмнения в себе си или други негативни чувства — всичко това е изключително често срещано. Само защото тези симптоми имат някакво ниво на сходство, не означава, че всички ние отговаряме на изискванията за диагноза.

При поставянето на диагноза съществува известна субективност или т.нар. сива зона. Диагностичното и статистическо ръководство на психичните разстройства, пето издание (DSM), Библията на психичните разстройства, идентифицира нарушения, специфични симптоми и изисквания за диагностика, но оставя място за интерпретация. Да се научим как да използваме точно тази система изисква значително обучение, образование и тестване. Процесът трябва да бъде спазван и уважаван от онези, които притежават необходимите пълномощия, за безопасността на всеки.

Поставянето на диагноза може да бъде както полезно така и вредно. Независимо от предимствата и недостатъците, тя е необходима и ползите далеч надхвърлят недостатъците. Когато се извършва отговорно от професионалист, рисковете и опасностите са смекчени и минимизирани.

Недостатъци на диагнозата

Самоизпъляващо се пророчество: Тази концепция по същество гласи, че ако вярвате, че нещо е истина, е по-вероятно то да се сбъдне. Това често се прави подсъзнателно и неволно. Ако човек е диагностициран с генерализирано тревожно разстройство, той може да започне да показва признаци на повече безпокойство поради диагнозата.

Стигма: Справедливо или не, съществува стигма, която често върви заедно с диагностицирането на психичните разстройства. Нашата култура има изкривена идея за психичните заболявания, която се проявява в предположения, страхове и стереотипи. Уместно или не, това е реалността.

Неточна диагноза: Поради субективния характер на диагнозата, самооценката на клиента, скритите симптоми и други фактори диагнозата може да бъде сгрешена. Това може да има сериозни последствия, включително неправилни методи на лечение, отрицателни емоционални последици и др. Да, това е възможно и клиницистите трябва да осъзнаят, че диагнозата може да се променя с течение на времето и да бъдат готови да се адаптират съответно.

Извинения: Диагнозата не бива да бъде извинение за негативно поведение, но често тя е обяснение. Не позволявайте диагнозата ви да е извинение да бъдете най-лошата версия на себе си. Използвайте я, за да ви мотивира да бъдете най-доброто, което можете да бъдете.

Позитиви на диагнозата

Облекчение: За повечето хора диагнозата може да донесе огромно чувство на облекчение - „О, значи така се нарича това”. Разбирането, че макар да е диагноза, то е и отправна точка за възстановяване, което е оптимистично.

Валидиране: "Когато ме диагностицираха с биполярно разстройство преди няколко години, това ми помогна да не водя борба със симптомите. Това е реално и аз не съм луд, само малко болен" — споделя читател.

Лечение: Липсата на диагноза може да ограничи възможностите за лечение. В областта на психологията/консултирането специалистите прекарват години в изучаване на най-добрите възможности за лечение на всяко специфично заболяване. Проучването на разстройството, за да се види какви възможности за лечение съществуват, може да улесни лечението и подобрението. Да кажем, упражненията, добрата диета, изкуство и йога са изключително полезни за цялостното функциониране на психичното здраве в много случаи, както и разговорите с приятели и консултанти. Всичко това не включва лекарства и има безброй ползи.

Подкрепа: Консултантите, семейството, приятелите и онези с подобна диагноза могат да бъдат от изключителна полза. Намерете хората, от които се нуждаете, и им позволете да знаят как могат да ви насърчат и подкрепят по най-добрия начин.

Приемане: За някои хора диагнозата може да бъде полезна както за самоприемането така и за приемането от другите. Понякога диагнозата може да изглежда отчуждаваща, но тя ни напомня , че не сме единствените с подобни проблеми.

Странно поведение или диагноза?

Кога тъгата се превръща в голямо депресивно разстройство? Кога стресът от ежедневието се превръща в генерализирано тревожно разстройство? Тук идва и субективността на целия този процес, който също може да се усеща доста амбивалентно в някои отношения. Границата в най-добрия случай е сива. Дори професионалист в областта, може трудно да отговори на горното.

Някои от най-очарователните хора, които познаваме, са необичайни, странни, чудати и дори могат да имат диагноза. Някои от любимите ни артисти, писатели, спортисти и хора имат диагностицирани психични разстройства.

Първо, важно е винаги да гледаме контекста на поведението. Ако човек проявява леки признаци на депресия, но наскоро се е развел, майка му е умряла, кучето е избягало, загубил е работата си или има грип, може да няма депресия, а просто да показва признаци, че е преживял ужасни събития в живота си, при които тъгата е съвсем подходяща. В случая чувствата на тъга и депресия са очаквани. Нужно е да имате предвид житейските обстоятелства, културните и религиозни ценности и всички други фактори, за да поставите точна диагноза.

Второ, разстройствата на психичното здраве попадат в континуум или спектър (по своята тежест). В диапазона от леки, умерени, до тежки, и всичко между тях. Не приемайте, че познавайки някого с биполярно разстройство, вие сте наясно как стоят нещата при всеки, който има това разстройство. Всеки човек е уникален и неговите симптоми варират.

Очаквано и нормално — диагноза

Ето няколко основни разлики между човек, който изпитва нормални нива на емоции и човек, който има диагноза. Всяко психично разстройство е уникално, има много специфични критерии, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде поставена диагноза, това е само преглед на общите разлики между очакваното и диагнозата. Ако имате симптоми, говорете с лицензиран клиницист, за да получите точна представа за това какво се случва.

Интензивност: Да бъдете разстроени или меланхолични е доста нормално, мързелът, мотивацията и тъгата са нещо често срещано. Хората с психично разстройство изпитват тези чувства много по-интензивно и това нарушава функционирането им по един или друг начин. Чувствата често могат да бъдат описани като осакатяващи, парализиращи и изтощаващи. Суицидни мисли, пристъпи на паника и крайни симптоми.

Честота: При определени обстоятелства (туристически сезон, изисквания на работа или стресови фактори) да изпитвате депресия или тревожност е типично в продължение на дни или дори за няколко седмици, или месеци. При онези с диагноза тези негативни чувства се появят редовно, дори постоянно.

Продължителност: При повечето хора негативните емоции ще продължат няколко часа, дни или седмици, след което ще се върнат към „нормалното“. Хората с диагноза биха изпитвали негативни емоции с малко или никакво облекчение с месеци и дори години.

Количество симптоми: Всяка диагноза е по същество контролен списък, като човек трябва да отговаря на X броя на Y симптоми (като 5 от 9 или 4 от 7). Колкото повече симптоми са налични, толкова по-вероятна е диагнозата. В горните случи е очаквано човек да изпита един или два симптома, но тези с диагноза вероятно ще изпитат няколко.

Ако се съмнявате, че вие или приятел страдате от психично разстройство, не отлагайте. Посетете лицензиран специалист, за да определите дали действително е така, както и възможности за лечение. Не се страхувайте от диагнозата, защото това е началната точка за подобрение. Това е началото на лечението, облекчението и възстановяването.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: freepsychologyhelp.com

Снимка: Reference.com