Кога нашата интелигентност достига своя връх

Редица вдъхновяващи личности с блестящ ум шеговито казват, че тяхното време вече е отминало и е дошъл редът на младите да направят открития и да покорят нови върхове в сферата си. Все пак, Айнщайн е бил само на 26 години, когато е написал научната статия за Специалната теория на относителността.

Наистина ли обаче сме най-умни, когато сме на 20 години? Какъв ефект оказват мъдростта и опитът, които трупаме с всяка изминала година? На каква възраст успяваме да постигнем перфектния баланс между оптимални когнитивни умения и максимално много задълбочени знания?

Флуидната и кристалната интелигентност

Доказано е, че нашите познавателни способности са обречени на спад в някакъв момент. След определен период ние започваме да изпитваме все по-големи трудности, когато се налага да си спомним къде сме поставили ключовете си или какво точно се е случило на сватбата ни, на 32-рия ни рожден ден или как е минал първият учебен ден на детето ни. Въпреки неизбежното влошаване на когнитивните умения нашата интелигентност е изненадващо многостранна. Ние притежаваме флуидна интелигентност – това е способността да мислим бързо и ефективно, да решаваме нови и непознати проблеми и да идентифицираме тенденции и сходства. Хората притежават още един вид интелигентност, която психолозите наричат кристална интелигентност. Тя включва всички акумулирани знания и опит. Учените смятат, че тези две форми на интелигентност достигат своя пик в различни етапи на нашия живот.

Според едно неотдавнашно проучване от 2015 г., публикувано в научния журнал Psychological Science, изследователите (Joshua K. Hartshorne and Laura T. Germine) от Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт откриват, че дори различни аспекти на флуидната интелигентност достигат своя връх, когато сме на съвсем различна възраст. Освен това учените констатират, че всъщност няма точно определена възраст, когато повечето способности на нашия мозък достигнат своя връх – оптималните периоди за дадените способности всъщност се разминават значително.

Изследователите използват комбинация от онлайн познавателни игри и тестове, достъпни за всеки, за да тестват когнитивните умения на участниците. Лесният достъп значително увеличава броя на желаещите да вземат участие в експеримента, като по този начин се формира основата за уникалността на новото изследване. Преди, намирането на участници, които са завършили университет, но все още не са се пенсионирали (с други думи, хора на възраст между 25 и 65 години), и същевременно желаят и могат да участват в експерименти, изискващи няколко посещения до научни лаборатории за тестване, се оказва огромно предизвикателство. Това онлайн проучването обаче успява да привлече приблизително 3 милиона души само през първите няколко години. Изследователите също сравняват резултатите от онлайн експеримента с констатациите от много по-ранни проучвания и откриват, че дори тези по-малко мащабни проучвания подкрепят констатациите на сегашното.

Кога е апогеят на нашата интелигентност?

За тези от нас, които само могат да си спомнят с нежност за младостта си, резултатите от проучването показват, че все още не е време да се отчайваме и да се отказваме от амбициите си. Да, вярно е, че способността ни да обработваме информация достига своя пик на възраст между 18 и 19 години, а умението ни да разпознаваме лица (заедно с много други аспекти, свързани с визуалната краткотрайна памет) е най-добре развито, когато сме в началото на 30-те си години.

Способността ни правилно да преценяваме емоциите на другите не достига своя връх, докато не сме минали 40-те години. Цялостното ни познание, включително лексиката и умението да комбинираме успешно нова информация с вече налична такава, също не достига своя пик, докато не сме живели поне половин век. След това то намалява малко, като след това остава сравнително непроменено след достигането на възраст от 60 години. След около 15 години обаче, отново се наблюдава значителен спад в цялостното ни познание, който продължава да се задълбочава с всяка изминала година.

Възрастта за извършването на високо продуктивна интелектуална дейност изглежда също се променя. Например носителите на Нобелова награда правят своите велики открития все по-късно и по-късно – тенденция, която се наблюдава в най-различни области на науката. Най-продуктивната възраст например в областта на физиката е 48 години. Така че дори и да не можете да намерите ключовете си, може би все още не е твърде късно да напишете онзи роман, които винаги сте искали, или да се заемете със следващия амбициозен проект, когато усетите вдъхновението да ви връхлита.

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: pixabay.com