Топ 10 на големите въпроси на психологията и техните отговори - част 1

Един виц гласи, че ако зададете въпрос на психолог, той ще ви отговори с въпрос. "Защо сънуваме", питате вие и отговорът, който получавате отсреща, гласи "защо бихте искали да знаете?". В действителност психолозите задават и отговарят на фундаментални въпроси в широк спектър от теми — от природата на ума до причините за дискриминацията и всичко по средата. Трудно е да изложим всичко това в една публикация, ето защо събрахме най-добрите опити на психологията да отговори на най-добрите въпроси.

1. Има ли такова нещо като екстра-сетивна перцепция или екстра-сетивно възприятие?

Няма да сгрешим, ако кажем, че в психологията няма по-противоречива тема от тази за екстра-сетивното възприятие или ЕСВ. Има три форми на ЕСВ, които психолозите изследват: 1. Телепатия — предаване на информация от едно лице на друго без известно посредничество на сензорна комуникация; 2. Ясновидство — получаване на информация за места, хора или събития без посредничеството на познатите сетива; 3. Прекогниция или предварително знание — придобиването или ефекта на бъдеща информация, която не може да бъде логически заключена от предишно налична или нормално придобивана чрез сетивата информация. В проучване на телепатията, например, участниците сядат в две отделни стаи; докато един "предава" сигнали, а другият се опитва да ги "получи". Критиците обаче твърдят, че много от ефектите, демонстрирани в експериментите върху ЕСВ, могат да се обяснят с погрешна методология и сензорни "изтичания", в които участниците несъзнателно дават отговорите. Единствената екстрасенска черта на ЕСВ е може би фактът, че хората, които могат да изпълняват подобни свръхсетивни подвизи, всъщност са много добри в четенето на много фините човешки сигнали.

2. Защо сънуваме?

Нашите сънища ни заблуждават и често ни карат да се будим объркани, дезориентирани, уплашени, а понякога много, много доволни. Фройд, разбира се, предполага, че нашите сънища представляват несъзнателни желания, които се страхуваме да изразим в будно състояние. Последните съвременни обяснения не са напълно несъвместими с тази теория. Съгласно модела активация-синтез, сънищата са истории, които построяваме от случайната стимулация, която се случва в мозъка ни, докато спим. Актуализираният модел активация-интеграция-модулация (АИМ) предполага, че сънищата отразяват активността на мозъчните региони, активни в дадения момент, както и това на определени невротрансмитери. Това обяснение на невронауката разглежда историите, които сглобяваме в съня си, като отразяващи, отчасти, нашите скрити желания, но не като единствено и преди всичко продукти на потиснатите желания.

3. Как можем да се мотивираме по-ефективно чрез подкрепления?

Всички бихме искали да бъдем по-ефективни в постигането на целите си, а според бихейвиористите, начинът да подобрим ефективността си е чрез възнаграждаване на малките стъпки, които ни приближават до желаните резултати. Първо, открийте кое е нещото, което наистина искате да постигнете, или да имате, което може реалистично да послужи като награда. А сега обърнете поглед към целта, която се надявате да постигнете, и реалистично бихте могли да осъществите, но все още не успявате. След това се върнете мисловно назад от тази цел до сегашното си състояние. Награждавайте всеки напредък по пътя към желаната крайна точка. Например, ако искате да намалите времето, което прекарвате в гледане на телевизия и да започнете да четете повече, възнаграждавайте се (с телевизия) за всеки 20 минути четене, после 30, а след това може би 2 часа. Докато стигнете до 2-часовата мярка, кой знае, може би четенето ще започне да ви носи такава наслада, че дори вече няма да се сещате за телевизора.

4. Как можем да накараме работната ни памет да работи за нас?

Работната памет е онази част от нашата паметова система, която ни позволява да поддържаме информацията активирана — в "съзнанието" — независимо дали научаваме нещо за първи път или се опитваме да си го припомним от миналото. Теоретично бихме могли да запазим информацията в работната памет за неопределено време, ако мислим само за нея и за нищо друго, но очевидно това не е много осъществима задача.

Номерът се състои в това да съхраняваме информацията толкова дълго, колкото ни е необходима, или да можем да я извикваме в работната памет, когато имаме нужда от нея. Психологията предлага три прости трика: 1. Организирането на големи количества информация в по-малко на брой единици т.нар. Chunking ("магическият брой елементи е 7 плюс или минус 2") ще ви помогне да съхраните информацията много по-ефективно, но след това трябва да използвате стъпка 2; 2. Кодиране (изменяне) на информацията така, че да можете да я извикате в съзнанието си по-късно — нужно е да можете да "издърпате" систематизирана рамка, която сте създали по време на кодирането, за да можете да използвате информацията по-късно–ако няма кодиране, няма припомняне. 3. Дълбоко осмисляне — колкото повече смисъл сте вложили в онова, което се опитвате да си спомните, толкова по-добри са шансовете да го запомните. Дори простото поставяне на списъка с думи, които трябва да запомните, в едно изречение, вместо опитът да ги запаметите подред, ще ви даде по-добра стратегия.

В същото време, обаче, ние знаем от изследванията на паметта на очевидци, че тя е силно ненадеждна. Твърде често забравяме малки подробности или да променяме малки детайли в спомените за преживяванията, за да се вместим в онова, което сме очаквали да се случи. В класически експеримент върху паметта, очевидци са помолени да изчислят скоростта на две коли, които участват в пътно произшествие. Попитани колко бързо се движат колите, когато се "разбиват" една в друга, участниците оценяват скоростта като по-висока, отколкото когато им е зададен въпроса колко бързо се движат превозните средства, при установяването на "контакт" помежду им.

По същия начин хората могат да бъдат подведени да мислят, че даден елемент е бил в списък с думи, когато всъщност това не е така. Ако прочетете ред с думи, които са свързани с категорията "сладко" (но всъщност не сте включили думата "сладко") хората, които ви слушат, ще смятат, че думата "сладко" е в списъка. Ето защо разчитането на паметта — вашата собствена или тази на очевидец — е рискован подход. Ако трябва да запомните нещо, което се случва пред вас, или го запишете, или го снимайте с вашия смартфон!

5. Какъв е ключът към решаването на житейски проблеми?

Видовете проблеми, които психологията може да ви помогне да решите, включват широк спектър от практически ситуации, с които се сблъскваме ежедневно. Независимо дали става въпрос за това да свържем новия компютър, да поправим изгорелия бушон, да добавим продуктите в правилния ред, когато приготвяме ястие, или да изберем най-добрия маршрут до вкъщи — подобни стъпки са свързани с това да бъдем добри в решаването на проблеми.

Психолозите предлагат първо да разберете естеството на проблема, също както пренареждате парчетата на пъзела–да поставите нещата в правилния ред. После, по-важното, трябва да запазите ума си отворен за възможните решения, дори и за онези, които изглеждат леко необичайни. Всъщност, понякога колкото по-необичайно е решението, толкова по-добре. Ние всички сме много склонни да подхождаме с определена ментална настройка и това може да бъде огромна пречка за решаването на проблемите. На последно място, бъдете готови да започнете отначало, ако резултатите ви не са успешни. Придържането към първоначалното решение, дори и то да не е особено добро (феномен, известен като "склонност към потвърждаване"), може да ви възпрепятства да излезете от дилемата си. Прибързването с решението на проблема е може би най-голямата грешка, която хората правят (както и прекаленото дългото отлагане)!

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: kingston.ac.uk