Кой заболява от шизофрения

от 06 ное 2017г., обновено на 15 яну 2024г.

Шизофренията се определя като заболяване с неизвестни причини. Може би затова е по-коректно да говорим за рискови фактори, отколкото за причини.

Изследвайки честотата на заболяването при различни групи хора с помощта на епидемиологията, учените откриват редица рискови фактори за развитие на болестта. Тази информация дава известни насоки за по-доброто разбиране на заболяването.

По-малко от 1% от населението на света страда от шизофрения, като най-силните рискови фактори са свързани с родствената връзка и наследствеността в семейството. Това е причината учените днес да вярват, че именно генетиката е основният фактор.

Семейни рискови фактори

Ако имате роднина от първа степен (брат или сестра) с шизофрения, то рискът за вас се повишава с около 10%. Същото се отнася дори ако той/тя е ваш двуяйчен близнак.
Наличието на един родител с шизофрения повишава риска с около 13%. Това важи и за децата, които впоследствие са осиновени или са отглеждани от здрави настойници.
Ако имате еднояйчен близнак с шизофрения, рискът за вас е около 50%.
Ако и двамата ви родители имат шизофрения, общият риск да развиете шизофрения е 36%.

Фактори, които не са свързани със семейството

Изследователите идентифицират редица различни рискови фактори и такива, които намаляват риска, свързани с честотата на шизофренията сред различни групи хора. Ето и няколко примера по-долу:

Живот в гъсто населен град. Хората, родени или отгледани в претъпкани градски райони, по-често развиват шизофрения, отколкото онези от малките населени места.
В Америка афроамериканският произход някога е считан за рисков фактор. Според тази хипотеза чернокожите са 1,5 пъти по-склонни от белите американци да развият шизофрения. Този ефект обаче се дължи на по-големия брой афроамериканци, живеещи в градовете, и не се наблюдава, когато се вземат предвид само хората, живеещи в покрайнините.
Латиноамериканците са по-малко склонни да развиват шизофрения. Това твърдение обаче не отчита факта, че етнически тези народи се състоят от много расови групи и затова не е ясно дали ефектът се дължи на културата, или на генетиката.
Пренатално недохранване. Децата на жени, преживели глад през първите три месеца от бременността, имат по-голяма вероятност да развият шизофрения.

Важно е да се отбележи, че тези рискови фактори сами по себе си не са причина за шизофренията. Учените търсят основни различия сред тези групи хора, които да обяснят различните нива на риск.

Прочетете още:

Митове и факти за шизофренията

Стрес и шизофрения

Стресът не се смята за рисков фактор. Въпреки често срещаното погрешно твърдение, хората, които идват от злоупотребяващи с различни вещества семейства или са имали травматично детство, не са по-застрашени да развият шизофрения от онези с нормално детство, когато се вземат предвид и други рискови фактори.

Защо хората вярват, че стресът в детството причинява шизофрения? Наличието на родители, болни от шизофрения, или живот в претъпкан град, които се считат за основни рискови фактори, често води до травмиращо детство. Също така, по време на продромалния стадий на заболяването, преди симптомите да се развият напълно, животът на болния често става много хаотичен, отношенията му с околните се разрушават, а той губи работата си. Тези събития по-късно изглеждат като фактори, допринесли за болестта, но всъщност са признаци за появата на шизофренията.

Много хора с шизофрения са с ясно изразено травматично или нещастно детство. Тези хора изживяват по-голяма трагедия, тъй като са в по-малка степен в състояние да развият способност и системи за подкрепа, които да им помогнат да се справят с болестта.

Много хора с шизофрения обаче идват от здрави, любящи и подкрепящи семейства. Не е справедливо да обвиняваме тези любящи родители за болестта, от която страдат техните деца. Така само допринасяме за стигмата, която кара хората да се срамуват и страхуват от тази диагноза.