Подходяща ли е когнитивно-поведенческата терапия за страдащите от шизофрения

През последните две десетилетия пълното възстановяване, а не просто контролирането на симптомите, се е превърнало в основна цел на леченията на индивиди, които страдат от психичното разстройство, както и съпътстващите го клинични предизвикателства. Въпреки че предписването на медикаменти е стандартната практика за лечение, фармакотерапията има своите ограничения относно резултатите, които пациентите искат да постигнат, за да подобрят своето социално и професионално функциониране.

Според един метаанализ на наличната литература, проведен от американския клиничен невропсихолог д-р Медалия и нейните колеги, когнитивните терапии представляват ефективни методи, които спомагат възстановяването на индивиди, страдащи от психотични разстройства. Поради това проучване, както и редица други експерименти, когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) се е превърнала в стандарт при лечението на хора, страдащи от шизофрения и съпътстващите я симптоми.

Сериозни въпроси относно ефективността на терапевтичния метод

Според професора по когнитивна невропсихология към Университета Хертфордшър Кийт Лоус през последните 10 години все повече рандомизирани контролирани изпитвания – златния стандарт в клиничните изследвания – се провеждат, за да се установи какво влияние оказва когнитивно-поведенческата терапия върху симптомите на шизофрения. Голяма част от проучванията обаче не съобщават за въздействието на КПТ върху социалното и професионално функциониране на пациента. Поради това Кийт Лоус и неговият екип решават да направят първия метаанализ, който да установи ефективността на терапията спрямо тези показатели. Подробният анализ върху наличната литература по темата е публикуван през 2018 г. в научното списание BMC Psychology.

Въпреки силната подкрепа от практикуващи психолози и изследователи за предлагането и прилагането на КПТ професор Лоус и неговите колеги съобщават, че резултатите от метаанализа не са обнадеждаващи. Докато учените откриват, че отначало КПТ подобрява състоянието на пациентите, положителното действие на самата терапия е краткотрайно. Обстойното проучване показва, че терапевтичният метод не успява да подобри значително качеството на живот, чиито фактори включват представата на пациента за самия себе си, благополучието и взаимоотношенията.

Все повече доказателства, оспорващи ефективността на КПТ

Според професор Лоус и неговите колеги метаанализът представлява поредното проучване, което заключава, че твърденията за ефективността на КПТ в контекста на облекчаване на основните симптоми на шизофренията като заблудите не са подкрепени от доказателства в литературата. Друг подробен анализ, проведен от холандския психиатър  д-р Велтхортс и нейните колеги и публикуван в научното списание Psychological Medicine през 2015 г., гласи, че почти нито едно от най-скорошните изследвания не съобщава за намаляване на симптоми като самоналожена изолация, апатия или "емоционално притъпяване" (липса на положителни или негативни емоции).

Професор Лоус твърди, че много малко изследвания със сравнително ниско качество на доказателствата са били достатъчни за установяването на КПТ като подходяща и препоръчителна интервенция за страдащите от шизофрения. Първите проучвания за ефекта на терапията са изпълнени с множество методологични грешки. Например много от първите изследователи, които провеждат експерименти, за да преценят до каква степен лечението е подходящо за сериозното психично заболяване, са били наясно кои участници са получили КПТ и кои не. По този начин резултатите могат да бъдат повлияни от така наречената склонност за потвърждаване. Подобни и други проблеми със самите експерименти от преди десетилетия биха били сериозно критикувани от научната област сега.

Вредна или полезна?

Кои фактори определят дали една интервенция или терапия е ефективна и подходяща? Първо, ползите трябва значително да надхвърлят негативите от прилагането на едно лечение. Психологически интервенции като КПТ често се приемат за безвредни, но скорошно изследване настоява това схващане да не се приема автоматично от изследователите и практикуващите професионалисти. Измерването и съобщаването на негативните последици от психологични интервенции за овладяване на психотични и други състояние е изключително рядко.

Фактът, че негативите от една терапия не се изследват рутинно или качествено, трябва да накара изследователите и терапевтите да се замислят до каква степен КПТ е подходяща алтернатива на антипсихотичните лекарства. Скорошно изследване, проведено от професор Антъни Морисън и неговите колеги и публикувано в The Lancet Psychiatry, сравнява ефекта от фармакотерапията и КПТ. Резултатите сочат, че добавянето на КПТ към вече приложеното лечение с антипсихотични лекарства не води до значителни допълнителни ползи, докато въвеждането на антипсихотични лекарства към провеждаща се когнитивно-поведенческа терапия значително подобрява симптомите на шизофрения.

Но ако за момент оставим настрана въпросите за ефективността и потенциалната вреда, искат ли пациентите наистина когнитивно-поведенческата терапия? Според професор Лоус доказателствата предполагат обратното. Доклад от 2014 г., публикуван от Кралския колеж на психиатрите, съобщава, че повече от половината британци с шизофрения, на които им е предложена когнитивно-поведенческа терапия, казват "не".

Професор Лоус и неговият екип правят заключението, че научната литература не предоставя достатъчно актуални изследвания с високо качество, което поставя под въпрос положителния ефект от прилагането на когнитивно-поведенческата терапия при лечението на страдащи от шизофрения пациенти. Според няколко метаанализа вече превърналата се в стандарт терапия не подобрява значително качеството на живот на пациентите, в частност социалното и професионално функциониране. Според професор Лоус е необходимо психологичните интервенции непрестанно да се развиват, като усилията на учените трябва да бъдат насочени и към тестването на нови алтернативни методи за лечение.

Редактор: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: pixabay.com