Къде, кога и как докосваме лицето си

Докосваме лицата си през целия ден, но невинаги по същия начин, нито на едно и също място. Обстоятелствата диктуват къде и защо се докосваме. Например, когато сме дълбоко замислени или може би четем книга, ние сме склонни да пипаме брадичката си с палец и показалец. Това наше действие допринася допълнително за този специален момент на размисъл. Докосването на лицето ни не е необходимо за процесите на четене и мислене и въпреки това е толкова често извършвано и лично удовлетворяващо.

По подобен начин докосваме или масажираме слепоочията си, когато имаме главоболие. Когато ни е скучно, поставяме бузата си върху топлата си ръка като жизнеспособен заместител на удобната възглавница. При раздразнение галим носа си многократно или си дърпаме ушите, а когато обмисляме трудни въпроси облизваме или хапем устните си. Правим тези неща, защото докосвайки различните области на лицето, постигаме моментно понижаване на нервното напрежение и ни помага да останем спокойни.

Докосвайки лицето си, се успокояваме

Да вземем за пример баскетболна игра, когато резултатът е равен и някой е на път да направи фаул (безпрепятствен опит за вкарване на топката чрез стрелба отзад на линията за свободни хвърляния) в оставащите три секунди. За да се справят с нарастващото напрежение, някои фенове хващат или покриват лицата си, докато други приближават и двете си ръце към устата и носа. По този начин се справят с повишения стрес. Когато извършваме подобни действия, организма отделя окситоцин и серотонин, които ни помагат да се успокоим.

В „Защо докосваме лицата си толкова много“ Джо Наваро изтъква, че вероятно пипаме лицето си толкова често (повече от всяка друга част от тялото), защото то е богато на нервни окончания, които са много близо до нервните пътища, които ни успокояват. Колкото по-близо е един нерв до нашия мозък, толкова по-бързо той изпраща успокояващи сигнали при докосване. Когато стимулираме тези нерви, в мозъка се отделят химикали, които ни помагат да се успокоим.

В статията Наваро твърди, че тригеминалният нерв (5-ти черепномозъчен нерв) и неговите три основни отдела (офталмологичен, максиларен, мандибуларен), заедно с лицевия нерв (7-ми черепномозъчен нерв), ни предоставят богата галактика от нервни окончания, които можем да използваме по различни начини за успокоение. И докато масажът на гърба или стъпалата може да намали стреса или напрежението след тежък работен ден, нищо не работи толкова добре или не е толкова навременно, колкото докосването на лицето.

Начинът на докосване може да определи нивата на стрес

Забелязвали ли сте някога, че сме склонни да галим лицата си с движение надолу? Според изследователя Дейвид Дж. Линден това действие е свързано с космите на лицето, дори и най-дребните, които не виждаме, и начина, по който нервите са разположени около космените фоликули. Приятно и успокояващо е да галим брадичката и бузите си, докато се опитваме са свалим стреса. Какъв натиск прилагаме към това докосване зависи от обстоятелствата – колкото по-големи са стресът и тревожността, които изпитваме, толкова по-голям е натискът, който прилагаме. От значение е не само натискът, но и продължителността. Бързо ли е като неистово драскане или е един продължителен или повтарящ се процес?

През годините, докато Джо Наваро провежда интервюта във ФБР забелязва, че една фина промяна в допира – от леко докосване на лицето до драскане – служи за определяне на нивата на стрес при задаване на конкретен въпрос. Подобна е ситуацията и при ученици, които се почесват внезапно и енергично по главата, когато попаднат на труден въпрос при решаване на тест. Колкото по-трудни са въпросите, толкова по-голяма е несигурността, стресът или тревожността, както и нуждата от по-енергичен самоуспокояващ отговор.

За хората, които изучават невербалната комуникация и езика на тялото, има значение как, къде и защо докосваме лицата си. Като се има предвид контекста, тези действия могат да дадат полезна представа за вътрешното състояние на индивида, като например промяна в степента на безпокойство, загриженост, несигурност или стрес.