Начало Психология Поведенческа психология Патология Прозопагнозия: невъзможност за разпознаване на лица

Прозопагнозия: невъзможност за разпознаване на лица

Прозопагнозия: невъзможност за разпознаване на лица - изображение

Представете си, че се оглеждате в огледалото, но не можете да опишете чертите на лицето си. Представете си, че трябва да вземете дъщеря си от училище, но единственият начин, по който може да я разпознаете, е чрез гласа й или дрехите, с които е облечена. Това са само два примера, отнасящи се за последиците от живот с прозопагнозия.

Прозопагнозията е когнитивно нарушение, характеризиращо се с неумението да разпознаете лица, включително своето собствено.

Докато интелектуалните умения и други процеси, свързани с обработването на визуална информация, обикновено остават незасегнати, някои хора също срещат трудности с разпознаването на животни, разграничаването между предмети (например коли) и ориентирането. Осен неумението да разпознава или запомня лица, човек с прозопагнозия може да има проблеми при идентифицирането на възрастта и пола.

Влиянието на прозопагнозията върху качеството на живота

Някои хора с прозопагнозия използват редица стратегии, за да компенсират за неумението си да възприемат лицата на останалите. Благодарение на иновативни техники те успяват да водят сравнително нормален живот. За други обаче когнитивното нарушение може да доведе до проблеми във взаимоотношенията с другите или на работното място.

Видове прозопагнозия

Съществуват два основни вида прозопагнозия. Придобита прозопагнозия се причинява от травма на окципитотемпоралния лоб, което от своя страна може да е вследствие на нараняване, отравяне с въглероден оксид, мозъчен инфаркт, кръвоизлив, енцефалит, болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер или неоплазма.

Мозъчните лезии в областта, наречена fusiform gyrus, долната окципитална област или предната част на темпоралния кортекс засягат начина, по който хората възприемат лицата. Травма в дясната част на мозъка увеличава възможността за проблеми при разпознаването на познати лица. Подобни нарушения в мозъчната кора водят до развитието на прозопагнозия, но придобитото по този начин заболяване е много рядко срещано.

Вторият основен вид прозопагнозия се нарича вродена, като тя се наблюдава много по-често - в близо 2,5% от населението на САЩ. Причината за развитието на вродена прозопагнозия не е установена, но изглежда, че страдащите от когнитивното нарушение са с фамилна обремененост.

Докато е възможно прозопагнозията да бъде съпътствана от други заболявания като аутизъм или обучителни трудности, това невинаги е случаят.

Разпознаването на „лицевата слепота”

Възможно е хората с вродена прозопагнозия никога да не разберат, че не могат идентифицират или запомнят лица. Това, което се възприема от останалите като дефицит, за тях представлява нормално ежедневие. В случаите на придобита прозопагнозия вследствие на травма индивидите веднага забелязват загубата на умението да виждат лица.

Децата с прозопагнозия често трудно се сприятеляват, тъй като не могат да разпознават лицата на другите ученици. Страдащите от когнитивното нарушение показват склонност към дружене с хора, които имат лесни за запомняне черти на лицето. Децата с прозопагнозия може да имат проблеми с различаването на роднините си, героите във филми и следенето на сюжета, а както и познати хора в нови и непознати среди. За жалост, тези трудности много често се възприемат като по-ниски нива на интелигентност или липса на социални умения.

Диагноза

Прозопагнозията може да се диагностицира чрез прилагането на невропсихологични тестове, въпреки че нито един от тях не притежава много висока валидност. Тестът с известните лица е добра отправна точка, но индивидите с асоциативна прозопагнозия могат да групират подобно изглеждащите лица, но не и да ги идентифицират. Други тестове включват "Тестът за разпознаване на лица на Брентън" (Benton Facial Recognition Test), "Тестът за запомняне на лица на Кеймбридж" (Cambridge Face Memory Test) и "20-точковият индекс за прозопагнозия" (20-item Prosopagnosia Index). Докато скенер на мозъка може да идентифицира областта, свързана с разпознаването на лицата, този метод може да е полезен само когато се предполага наличието на травма.

Съществува ли лек?

Все още не е открит лек за когнитивното нарушение. Медикаментозното лечение се препоръчва, когато има придружаващи заболявания като депресия и тревожност.

Съвети и техники, с които да се компенсират трудностите от прозопагнозията

Хората, страдащи от прозопагнозия, се фокусират върху други признаци, за да установят идентичността на даден човек, като глас, походка, телосложение, прическа, дрехи, бижута, мирис и други. Успешна техника е съставянето на списък, в който е включена идентифицираща информация (например висок ръст, червена коса, сини очи). Запаметяването на специфичните детайли е полезно, когато индивидът с прозопагнозия не можа да си спомни лицето. Родител с когнитивното нарушение може да различава децата си по техния ръст, глас и дрехи. За жалост, някои методи за разпознаване често зависят от контекста, който се променя постоянно. Понякога е най-добре за човек с прозопагнозия просто да уведоми останалите, че среща трудности при възприемането на лицата.

Редактор: Нора Маркова
Източник: thoughtco.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияНаправления в медицинатаПсихологияПатологияНовиниСпециалистиНормативни актовеФизиологияЛеченияЛайфстайлЗдравни съветиСнимкиЛюбопитноАлт. медицинаСоциални грижиСпортКлинични пътекиПроизводителиИзследванияОрганизации