Плачът е полезен: Защо не бива да потискаме сълзите си

Плачът е полезен за нашето благосъстояние. Звучи като парадокс, нали? За нашия така логичен и рационален ум е трудно да си представи възможността плачът, актът, който обикновено асоциираме с тъга или чувство на неудовлетвореност, да има някаква връзка с благосъстоянието.

Сълзите, които поетите възхваляват толкова много, а ние често се стремим да потискаме и крием (поради асоциацията им със слабостта и уязвимостта), всъщност могат да бъдат по-полезни, отколкото можем да си представим.

Плачът ни свързва с останалите

Плачът е много ефективен естествен отговор на нуждата от грижа, внимание и комфорт от другите, както заключава проучване, проведено в Университета в Тилбург. При наблюденията психолозите откриват, че участниците се чувстват по-свързани с онези, които преди това са плакали, и ги възприемат като по-близки, по-приятелски настроени и нуждаещи се от помощ.

Няма никакво съмнение, че тъгата и най-универсалният й израз, сълзите, е сближаваща емоция. Когато сме тъжни, ние сме по-уязвими, това е вярно, но тази уязвимост ни позволява да се свържем по-добре с другите, за да намерим нужната помощ.

Тази социална подкрепа е много важна за нашето благосъстояние. Това означава, че в някои случаи, когато въздържаме плача си и крием уязвимостта си зад маската на силата, често се дистанцираме от другите.

Разбира се, това не означава, че плачът е единственият начин да поискаме помощ, но няма съмнение, че ни сближава с другите, особено когато страданието е голямо и нямаме думи, които да го изразят. Плачът ни "разсъблича" и това ниво на интимно демаскиране създава много тесни връзки с хората, които са на наша страна.

В действителност е доказано, че освобождаващият плач е онова, което води до социални отношения и служи като „релационно средство”. Когато хората плачат в среда, в която няма позитивно социално взаимодействие, плачът обикновено влошава настроението им, тъй като предизвиква срам.

Плачът е пречистващ

Потискането на емоциите ни прави нещастни. Емоциите, които не са изразени, се впримчват в несъзнаваното, откъдето те оказват отрицателно влияние, което засяга нашето благосъстояние. Невъзможността да изразим нашия дискомфорт, тъга или чувство на неудовлетвореност, чувството, че трябва да потискаме плача, може да има по-негативен ефект, отколкото просто да дадем свобода на нашите емоции.

Всъщност проучване, проведено в Станфордския университет, установява, че хората, които обикновено потискат своите емоции, реагират прекомерно на натиск и стрес, с по-голямо повишаване на кръвното налягане, отколкото при тревожните хора. Това ни казва, че това „видимо спокойствие” не е действително добро за нашето психично равновесие.

Напротив, психолози от Университета на Южна Флорида анализират терапевтичните ефекти от плача. Първото нещо, което откриват, е, че 70% от респондентите твърдят, че плачът е успокояващ. Участниците първоначално са се почувствали тъжни, след това са възстановили равновесието си и значително са подобрили настроението си, като положителният ефект е продължил около 90 минути.

Всъщност, известно е, че плачът се състои от две фази: в първата (когато плачът започне) той има активиращ ефект чрез увеличаване на сърдечната честота, но веднага след това (във втората фаза) последва успокояващ ефект, забавяйки честотата на дишането. Известно е също, че емоционалните сълзи съдържат високи нива на стрес хормони, което също би могло да обяснили защо са те са полезни и дори пречистващи.

Към това можем да добавим, че когато приключим с плача, нашият ум е по-ясен, така че спокойно можем да анализираме ситуацията от друга гледна точка. Това е така, защото след него нашите емоции са балансирани и рационалният ни ум е готов да предприеме действие.

Ето защо, следващият път, когато чувствате, че ви се плаче, не възпирайте сълзите си. Може би това е всичко, от което се нуждаете в този момент, за да възстановите спокойствието си, да видите нещата от различна гледна точка или просто да се освободите от емоциите, които ви задушават.

Vingerhoets, J. M. et. Al. (2016) The social impact of emotional tears. Motiv Emot; 40: 455–463.

Gra?anin, a. et. Al. (2015) Why crying does and sometimes does not seem to alleviate mood: a quasi-experimental study. Motivation and Emotion; 39(6): 953-960.

Barraza, J. A. & Zak, P. J. (2009) Empathy toward strangers triggers oxytocin release and subsequent generosity. Ann N Y Acad Sci; 1167:182-189.

Hendriks, M.C.; Rottenberg, J. & Vingerhoets, J.J. (2007) Can the distress-signal and arousal-reduction views of crying be reconciled? Evidence from the cardiovascular system. Emotion; 7: 458–463.

Rottenberg, J.; Bylsma, L. M. & Vingerhoets, J. J. (2005) Is Crying beneficial? Current Research in Psychological Science; 17(6): 400-404.

King, A. C. et. Al. (1990) The relationship between repressive and defensive coping styles and blood pressure responses in healthy, middle-aged men and women. J Psychosom Res; 34(4): 461-471.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychology-spot.com

Снимка: pixabay.com