Може ли травматичното мозъчно увреждане да доведе до болестта на Алцхаймер

Въпреки че травматичното мозъчно увреждане се определя като водеща причина за смърт и инвалидизация по света, все още има значителни противоречия за дългосрочните последици. Тежките наранявания на главата са водеща причина не само за кома, но и за трайно увреждане на мозъка при деца и млади хора. Това може да означава години рехабилитация и професионална терапия, която да помогне на пациентите да възстановят поне до известна степен нарушените функции на организма си.

Около 70 до 90 процента от всички наранявания на главата се считат за леки. Ефектите от  сътресението обаче не трябва да бъдат подценявани. През последните години повече отвсякога се отделя внимание на възможните дългосрочни последици от травматичното мозъчно увреждане върху хората с рискови професии, където често се срещат повторни наранявания на главата.

Какво казва науката за връзката между травмите на главата и последващото развитие на Алцхаймер

Изследвания в областта откриват потенциална роля, която травмите на главата могат да имат в по-късна възраст, вариращи от леки когнитивни увреждания до пълна деменция, включително болестта на Алцхаймер. Въпреки че към момента има малко реални доказателства за връзката между леките сътресения и деменцията, проучванията показват, че средно до тежко нараняване на главата може значително да увеличи риска от деменция.

Голяма част от тези данни идват от аутопсионни и образни изследвания, показващи ясна патология, свързана с различни видове деменция. При изследване конкретно на болестта на Алцхаймер, проучванията показват, че едно умерено до тежко увреждане на главата може да доведе до повишени амилоид-бета (А) плаки и неврофибриларни възли, които са два от отличителните белези на Алцхаймер.

Възможните причини за връзката между травмите на главата и деменцията включват разрушаване на неврометаболитни процеси, дължащи се на ротационни и срязващи сили, които могат да увредят аксоните и да причинят увреждане на цитоскелета. Това може да означава прогресивна клетъчна смърт и натрупване на амилоид-бета плаки в околните райони. Въпреки че доказателствата за увеличаване на неврофибриларните възли след мозъчна травма не са толкова ясни, има значителен брой документирани истории на случаите на увеличени възли, които се откриват за година или повече след умерено до тежко мозъчно увреждане.

Все пак, въпреки че има данни за повишен риск от патология при някои индивиди с история на мозъчни травми, действителните механизми, които са в основата на този риск, все още са слабо разбрани. За да изследва тази връзка между патологията на мозъчните травми и Алцхаймер, ново проучване, публикувано в списание Neuropsychology, разглежда случаи на Алцхаймер, потвърдени от резултати от аутопсии, и връзката им с травми на главата.

Екип от изследователи от Югозападния медицински център на Тексаския университет, прави мащабен анализ на клинични, аутопсионни, демографски и генетични данни за хора, диагностицирани с Алцхаймер или други мозъчни патологии.

Всички участници, включени в анализа, са били диагностицирани с някаква форма на деменция в един от всичките 32 центъра за пациенти с Алцхаймер в САЩ между 2005 г. и 2015 г. За целите на проекта всеки участник е бил интервюиран самостоятелно или с член на семейството за предоставяне на информация за медицинската история, както и дали през живота си пациентът е имал травми на главата. Заедно с първоначалната диагноза на болестта на Алцхаймер, дадена при прием в болница или по време на последващи посещения, в анализа са сключени и данните от аутопсията след смъртта на съответния участник, за потвърждаване на диагнозата.

От 2153 участници с доказан от аутопсията Алцхаймер, 197 са съобщили преди смъртта си за някаква форма на нараняване на главата, а като контролна група са използвани участници без анамнеза за травми на главата. При пациентите, съобщаващи за умерено до тежко нараняване на главата, включваща загуба на съзнание, симптоми на деменция се наблюдават три години по-рано от участниците без травми на главата в медицинската си история.

Дори при наличие на фактори като продължителни периоди на депресия, фамилна обремененост с деменция, ниво на образование и други, връзката между мозъчните травми и деменцията остава силна.

Въпреки че подобни резултати са докладвани в предишни проучвания, това е първото, което използва резултати от аутопсии, за да потвърди диагнозата Алцхаймер. Независимо от тези резултати обаче все още остава неясно защо травмите главата могат да доведат до ранна деменция при определени индивиди. Някои проучвания предполагат, че мозъчните травми могат да доведат до неврологични увреждания, включително церебрални микроинфаркти, но установяването на директна причинно-следствена връзка с деменция се оказва трудно. Друга възможност, допусната от изследователите, е, че мозъчното увреждане може да намали когнитивния резерв при по-възрастни пациенти, което ги прави по-уязвими към развитие на симптоми на деменция.

Както посочват изследователите при обсъждането на техните констатации, в това проучване не са разгледани допълнителни фактори, които може да са повлияли на резултатите, включително степента на увреждане и наличие на когнитивни проблеми преди нараняването на главата.

Въпреки че са необходими повече проучвания за изследване на връзката между мозъчните травми и болестта на Алцхаймер, изследвания като тези спомагат за демонстриране на потенциалните рискове, пред които са изправени възрастните хора, възстановяващи се от сериозни инциденти. Тъй като броят на пациентите, страдащи от болестта на Алцхаймер и други деменции, се очаква да нарасне значително през следващите няколко десетилетия, търсенето на потенциалните възможности за превенция и лечение може да бъде едно от най-важните предизвикателства пред общественото здраве днес.