Мозъчното увреждане може да ни направи убийци

Преди четири години младата Челси пада на земята и удря главата си, докато е в колежа. Това води до припадък, спиране на дишането, което причинява аноксично увреждане — главният мозък е увреден, тъй като не получава достатъчно кислород. Преди злополуката Челси е изпитвала гняв, подобно на всеки друг човек и най-вероятно не е проявявала агресия. Но след инцидента се появяват промени в настроението й, което започва да се изпълва с гняв и импулсивни, опасни постъпки.

"Сега имам наистина сериозни проблеми с гнева, може да запаля само за секунда и когато се случи най-малкото неудобство, хвърлям и чупя“ оплаква се Челси. "Един път бях много ядосана, че не успявам да се върна в колежа, защото наистина исках да си върна стария живот — онзи от преди инцидента… крещях, хвърлях нещата, майка ми викна и й посегнах. Дори когато баща ми влезе в стаята изневиделица го ударих в лицето.“

Историята на Челси не е уникална. Промените в поведението след добиването на мозъчни травми са добре документирани в продължение на години. Има случаи, при които хората след възстановяването си от мозъчно увреждане придобиват талант или дори акцент от чужда страна (като една жена, която след мозъчна травма се оказва че е придобила китайски акцент).

Увреждането на мозъка може да създаде престъпник

На 1 август 1966 г. Чарлс Уитмън се превръща в "Тексаският снайперист". Той убил майка си и съпругата си с нож, после изкачил кулата на Тексаския университет и започнал да стреля по-случайни хора в продължение на 96 минути. Убива 14 и ранява 31 души, преди да бъде застрелян. По време на аутопсията лекарите откриват тумор в мозъка му. Не може да се определи дали туморът е причината Уитман да действа по този ужасяващ начин, но в доклада на аутопсията се заключавао, че това със сигурност е една от възможните причини.

Уврежданията могат да бъдат свързани с областите на мозъка, които контролират морала

Историята на Уитмън и хората като него заинтригуват Райън Дарби (професор по неврология в Университета Вандербилт в Нашвил, Тенеси). "Подобни случаи повдигат въпрос", каза той." Как мозъчните лезии в различните области могат да доведат до такова поведение?"

Дарби и неговият екип са разгледали 17 случая, при които хората изглежда са се държали нормално, а след промени в мозъка им като тумор или нараняване започват да извършват престъпления. Учените целят да разберат дали лезиите в определени области на мозъка са свързани с престъпното поведение, но резултатите от проучването са непоследователни. Едва, когато се замислят дали лезиите са свързани с определени области на мозъка, започват да виждат един и същи модел.

„Въпреки че всички лезии, които са изследвани, се намират в различни части на мозъка, те са свързани с една и съща негова мрежа“ каза. Дарби. "Нашата идея е, че след нараняване на едно място, други части на мозъка стават дисфункционални."

Зоните, в които учените са видели лезиите на фронталния темпорален лоб, вентромедиалната фронтална кора, амигдалата и „полегналото” ядро (или нуклеус акумбенс). Всички тези области са свързани с морала, ценностно вземане на решения, награди и наказание. "Това са процеси, които смятаме, че ще са важни за това, което държи нормалния човек далеч от извършването на престъпления.", обяснява Дарби.

Проучвания свързват мозъчното увреждане с извършването на престъпления

Мозъчните наранявания обикновено водят до проблеми с "изпълнителните умения", обяснява Хю Уилямс (професор по-клинична невропсихология). Тези умения включват планиране в бъдещето, обмисляне на план, управление на импулсите и паметовите процеси. Заниманието с такъв сложен орган като мозъка, отнема десетилетия изследвания, за да се установи какво точно може да се случи при определени обстоятелства. Все още няма достатъчно мащабни проучвания, които да определят начина, по който някой ще се държи в зависимост от това, как изглеждат резултатите от мозъчното сканиране. Оказва се, че около 10% от населението в определен момент от живота си добива някакво мозъчно увреждане. 

Трябва да помним, че нараняването на главата не е равносилно на изпълнено с престъпления бъдеще, но се оказва, че от 30 до 50% от хората в американските затвори в миналото си са преживели мозъчни травми. Екип от Оксфордския университет се опитва да хвърли светлина върху този въпрос при 35-годишно проучване на населението в Швеция, ръководено от психиатъра Сиена Фазел. Резултатите от него показват, че като цяло шведите имат 2,5% шанс да станат жестоки насилници. Но, ако те са имали нараняване в областта на главата този шанс се увеличава до 9%.

Изследванията, проведени в Оксфорд, показват, че хората почти удвояват шанса си да станат жестоки насилници, ако нещо в тяхното възпитание, генетика или околна среда го предразполагат. Добави ли се нараняване на главата, рискът отново се удвоява.

Правилната рехабилитация има пряка връзка с престъпното поведение

Травмите на мозъка не са лесни за възстановяване. Ако паметта е повредена, например, пациентите често ще забравят всичко, което са научили за това как да се държат или пък ще се налага да полагат изключителни усилия, за да задържат изблиците на гняв (както прави Челси, чиято история ви разказахме). Това е по-видимо сред престъпниците, обяснява Уилямс, отчасти защото не получават правилната рехабилитация. Преминавайки от клиничната работа към академичните среди, той е помолен да провери връзката между лишаване от свобода и посттравматичното стресово разстройство.

"Направих работна среща в местния затвор, за да разбера естеството на околната среда… и един от затворниците живееше без част от черепа си“ разказва Уилямс. "Това вероятно е било причинено от нараняване на главата и не е последвала операция, за да се постави титаниева пластина, която да замени липсващата част от черепа му (като самата тя вероятно е отстранена, за да освободи повишеното налягане над мозъка). Той ме информира, че когато тази част на главата му бъде притисната има изключително странни усещания в тялото си.“ Уилямс осъзнава, че медицинските и неврологичните нужди на затворниците вероятно не са били изпълнени, рехабилитацията им е била неправилна или недостатъчна.

"Много хора, които са в системата, изглежда имат наранявания на главата", каза той. Това усложнява социалната им рехабилитация, защото се случват многократни повторения на неприемливо поведение. Може би обстоятелствата са такива, защото системата не е задължително насочена към възстановяване на нормалните процеси, а води до проблеми, когато лишените от свобода трябва да се научат, как е редно да се случват нещата, за да заживеят нормално.

Уилямс и екипът му започват проекти, в които помагат на персонала на затвора да работи с младите хора, които имат мозъчни травми. Екъпът може да се похвали с доста добри резултати, защото те са по-заинтересовани от подобряването на собственото си състояние.

Разбира се, не всеки, който има мозъчна травма, ще стане престъпник... Както обяснява Дарби - мозъчните лезии могат да предразположат някого към престъпно поведение, но това със сигурност не означава, че всички хора с такива се превръщат в нарушители.

Що се отнася до онези, които внезапно добиват склонност към насилие и по-леки наранявания като Челси, те все още чакат научни отговори на въпросите си.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: businessinsider.com
Снимка: swindonadvertiser.co.uk