Рискови фактори за посттравматично стресово разстройство

Защо тревожните и избягващи личности могат да развият посттравматично стресово разстройство?

След травматично събитие съществуват редица рискови фактори, свързани с евентуалното развитие на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Част от тях са наличието на предходен опит с травматични събития, наличието на социална подкрепа, историята на психическата му стабилност и семейното състояние. Трябва да се знае, че има и редица психологически фактори, които могат да повишат риска от посттравматично стресово разстройство след тежко и болезнено събитие. Тези рискови фактори се фокусират главно върху начина, по който хората реагират на емоциите и мислите си след травматичния инцидент.

Чувствителност към тревожността и ПТСР

Чувствителността към повишаващи се нива на тревожност (възможността индивидът да се притесни силно от симптоматиката на повишената тревожност - сърдечни проблеми, изпотяване, мускулно напрежение и главоболие) поради убеждението, че ще последва някакъв негативен резултат вследствие на тези симптоми. Редица проучвания установяват, че чувствителността към тревожност увеличава уязвимостта при развитието на ПТСР. 

Несигурност и ПТСР

Нетолерантността към несигурността се отнася до това как хората възприемат и отговарят на ситуации, в които са неуверени. Хората с ниска толерантност към усещането за плахост реагират на непредвидими ситуации или преживявания с много високи нива на тревожност. Те може да вярват, че несигурността е отрицателно или опасно нещо и да се опитат да избегнат обстоятелства, при които тя се появява. Освен това ниската толерантност към несигурността може да предизвика доста високи нива на стрес и тревога, като това обуслява връзката й с ПТСР.

Трудности с регулация на емоциите и посттравматичното стресово разстройство

Регулацията на емоционалното състояние се отнася до начините, по които индивидът реагира при появата на чувства и усещания във вътрешния му свят. Здравословното регулиране на емоциите се разглежда като изясняването и приемането им, признавайки, че те предоставят полезна информация за собствената личност и заобикалящата среда, като създават възможност за изграждане на здраво, адаптивно поведение. Изследванията показват, че хората с посттравматично стресово разстройство имат редица трудности в тази област, като това води учените до предположението, че трудностите при управление на емоциите играят ролята на рисков фактор за развитието на ПТСР. Без подходяща професионална намеса тези трудности могат да се влошат след развитието на разстройството, ето защо работата със специалист за борба с абнорменото състояние е изключително важна.

ПТСР и избягване на емоциите

Най-често след травматично събитие, хората изпитват различни негативни емоции, включително срам, гняв, вина, тъга и страх. Тези емоции могат да бъдат много трудни за приемане. Хората, които имат склонност да избягват емоциите си, могат да предприемат стъпки, за да се опитат да ги „изключат“, като например чрез употреба на упойващи вещества или други нездравословни навици (склонност към преяждане, рисково поведение, незаконни дейности). В краткосрочен план това поведение може и да работи, но погледнато в перспектива се оказва изключително нерентабилно, защото потиснатите емоции допринасят силно за развитието на вредните процеси на разстройството.

Ниска толерантност към дистрес и ПТСР

Степента на толерантност се определя като действителна или възприемана способност на индивида да издържа на емоционален стрес. Редица проучвания са установили, че има пряка връзка между ниската толерантност към дистрес и разстройството. Преживяването на травматично събитие може да доведе до редица интензивни и отрицателни емоции, а хората неспособни да ги понесат могат да започнат да ги избягват, което пък увеличава риска от развитие на ПТСР.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywell.com
Снимка: sutekibody.com