Мълчанието е злато, но дали е така и в любовта

Мълчанието често се счита за добродетел, но трябва ли да го насърчаваме и в любовта?

Когато мълчанието не е ограничено до конкретни обстоятелства, а характеризира цялата връзка, то обикновено е вредно. По същия начин, когато тъгата и страхът не са реакция на конкретни обстоятелства, а са постоянни състояния, съществува риск те да се превърнат в депресия и тревожност, които са болезнени и трудни за преодоляване.

Мълчанието, което е вид оттегляне в рамките на постоянна връзка, се различава от действителната раздяла. Въпреки това вредната природа на тишината често води до раздяла: когато двама души нямат какво да си кажат, те просто нямат връзка един с друг. От друга страна, мълчанието е златно в романтичните отношения, когато се използва, за да се предотврати нараняването на другия.

В следващите редове ще разгледаме темата по-подробно.

Два философски модела на романтичната любов

Двата основни философски модела на дълбоката романтична любов са „Моделът на грижата”, който се фокусира върху насърчаването на благосъстоянието на партньора ни чрез внимание към неговите нужди, и "Диалогичният модел”, при който реципрочността, споделеният опит и автономията са централни. И двата модела изразяват истински аспекти на романтичната любов.

Моделът на грижа, който е по-популярен, подчертава нуждите на любимия (Frankfurt 1999; Helm 2010*). Грижата, която е в центъра на романтичната любов, надхвърля позитивното отношение и желанието просто да бъдем с любимия - тя се стреми да подобри неговото благосъстояние.

Според "Диалогичния модел", подкрепен и от Анджелика Кребс с изследвания през 2014 и 2015 година, основни характеристики на връзката са общите преживявания и споделените възгледи. При наличието на подобна основа на любовта, взаимоотношенията процъфтяват, а връзката се задълбочава. Както посочва Кребс, невъзможно е да процъфтяваме в изолация, все пак, ние сме социални същества.

Мълчанието е по-естествено в модела на грижа, отколкото в диалогичния.

Кога мълчанието вреди

Взаимодействието между партньорите е най-важно за подхранването на трайна, дълбока любов. Вербалната комуникация е инфраструктурата, върху която се изграждат романтични взаимодействия, следователно мълчанието изглежда противоречи на романтичната любов (поне в диалогичния модел).

Съществуват значителни доказателства, показващи важността на споделените дейности и преживявания в романтичната любов. Диалогът и реципрочността на двойките са основните стълбове на процъфтяващите романтични отношения.

Изследванията са установили, че удовлетворяващите съвместни дейности и спокойната атмосфера в отношенията увеличават близостта и задълбочават връзката в краткосрочен и дългосрочен план. Нещо повече, откритостта и саморазкриването, които са противоположни на мълчанието, са жизненоважни за трайните романтични отношения. В този смисъл, когато става въпрос за романтични отношения, тишината не е златна (Girme, et al. 2014; Määttä & Uusiautti 2013).

Значителна част от изследванията показват, че качеството на връзките е по-високо сред религиозните двойки, в които партньорите имат обща религиозна принадлежност, практики и вярвания. Проучване е установило, че семейните дейности на партньорите с общи религиозни вярвания повишават качеството на връзките. Както гласи популярната поговорка, "Двойките, които се молят заедно, остават заедно." (Ellison et al. - 2010).

А какво можем да кажем за партньорите, които нямат какво да си кажат? Двамата се прибират след дългия работен ден и вечерят в пълна тишина, защото нямат какво да споделят един с друг. Подобно мълчание може да е сигнал за много нискокачествени отношения.

Въпреки посочените аспекти, които показват вредната природа на мълчанието в любовните взаимоотношения, съществуват обстоятелства, при които тишината е наистина златна – главно, когато предотвратява излишни спорове и задълбочаване на проблемите.

Кога тишината е злато

Емоциите обикновено са истинският израз на общите ни нагласи. Изразяването им обаче може да е крайно в случаите, които се отнасят до нашите мимолетни чувства, а не до нашите стабилни, дълбоки нагласи, които са автентично изразени в действителното ни поведение (Ben-Ze'ev, 2019). В този ред на мисли мълчанието може да намали или предотврати враждебната ескалация между партньорите. Заглушаването на нашите емоции като постоянна политика обаче е разрушително, тъй като емоциите играят водеща роля в оцеляването и разцвета.

Въпреки това в моментите, в които нашите емоционални реакции са твърде екстремни, мълчанието може да бъде много добро решение.

Стойността на мълчанието в романтичните отношения е свързана със стойността на такта и дискретността. Тактът е добродетел, изразяващ дълбока чувствителност и включва дълбокото желание да се избегне нараняването и неблагополучието на другия, главно чрез избягване на обидно поведение, което позволява на другия да запази достойнството си. Тактът често включва мълчание и дискретност.

Ако тактът означава просто да мълчим, би било лесно да придобием тази добродетел. Има, разбира се, обстоятелства в романтичните взаимоотношения, в които мълчанието е тактичният избор.

В отношенията тишина често е съвсем естествена. Може би сте твърде уморени, за да говорите - в този случай има спокойна тишина, показваща ниво на взаимна лекота.

В заключение, когато мълчанието не е ограничено до конкретни обстоятелства, а характеризира цялата връзка, то обикновено е вредно. Диалогът, който е пълната противоположност на мълчанието, е най-ценен за подхранването на отношенията и за процъфтяването им. Мълчанието понякога е златно в интимните отношения. Но в трайната, в дълбоката любов, то е доста шумно, а звукът му - натрапчив и неприятен, и далеч не може да бъде наречен "златен".