Наистина ли учените доказаха живота след смъртта

Из интернет пространството свободно се носят новини за това как изследване е доказало истинността на идеята за живот след смъртта. Медиите са скептични и се захващат с разнищването на въпроса. Разследването установява, че тези истории изглеждат като преувеличено повторение на стари изследвания. Според учените скептицизмът все още не е оборен.

Проучването, върху което се основава твърдението за съществуането на живот след смъртта, е публикувано в началото на 2017 г. и вероятно ще ви е интересно да научите повече за него.

Ярки светлини, топлина, откъсване на душата от тялото, ретроспекция на живота, срещи с духове – това са неща, за които хиляди, може би  милиони хора съобщават, когато се приближават до смъртта (а в последствие се завърнат, благодарение на реанимирането). Тези, т. нар. „близки до смъртта преживявания“, са широко признати феномени, но се посрещат със значителен скептицизъм сред медицинската и научната общност, а мнозина дори считат, че са просто халюцинации или илюзии по природа.

Независимо от значителния брой разкази за близки до смъртта преживявания, които увеличават честотата си с развитието на техниката и възможностите за сърдечно реанимиране, съществуват много малко обективни проучвания на тези преживявания. Изследователи от Университета в Саутхемптън наскоро завършват четиригодишното си изследване, като в него участват над 2 000 пациенти със сърдечен арест от целия свят.

Изследването се опитва да разгледа широк спектър от ментални преживявания, свързани със сърдечния удар. Учените проверяват истинността на разказите с помощта на обективни маркери, за да определят дали твърденията им съответстват на действителни събития или са халюцинации.

От 2 060 пациенти, включени в проучването (т.е. приети в медицинско заведение и реанимирани след сърдечен арест), оцеляват 330, а 140 са в състояние да разкажат спомени от събитието. Специалистите установяват, че 39% от тези индивиди описват „осъзнаване“ на времето, предхождащо реанимацията – докато сърцето им не е туптяло. Повечето от пациентите нямали конкретни спомени за случващото се, което предполага, че много от тях наистина са демонстрирали психическа активност по време на сърдечния арест, но са загубили спомените си след възстановяване. Според ръководителя на изследването, д-р Парни, това може да се дължи на мозъчно увреждане или седативните вещества, влени в организма.

Кетаминът, например, се използва като успокоително и за обща анестезия и е известно, че кара човек изпитва чувството, че се откъсва от тялото и да усеща мир и радост. Описаните от пациентите близки до смъртта преживявания често са сходни до точно тези странични ефекти. 

При по-стари проучвания, занимаващи се с мозъчната активност на седем критично болни пациенти, изключени от животоподдържащи системи, се установява скок на нервната активност в/или близо до времето на смъртта. Водещият автор на проучването твърди, че колапсите в мозъчните региони на паметта биха могли да причинят близки до смъртта преживявания.

Въпреки че в настоящото проучване субектите не успяват да си спомнят никакви специфични детайли, някои реномирани издания твърдят, че 20% от пациентите, разказващи за неестествени преживявания, са описали чувството на умиротворение, а почти една трета смятат, че времето се  е забързало или забавило. Част от тях са видели ярки светлини или са останали с впечатление, че бродят из дълбока вода.

Интересно е, че 13% от тези хора се почувствали как се отделят от телата си, като един от тях дори си спомня, че оставя тялото си и наблюдава реанимацията си от ъгъла на стаята. Въпреки, че на сърцето са му били необходими цели три минути, за да проработи отново, той е бил способен да опише в подробности, както персонала, така и самата процедура. Успява да си спомни дори два звукови сигнала от машината, която ги издава на всеки три минути.

"Знаем, че мозъкът не може да функционира, когато сърцето престане пулсира", казва д-р Парни за „National Post“ . "Но в този случай съзнанието продължава да работи до три минути докато сърцето не бие, макар че мозъчната дейност обикновено спира в рамките на 20-30 секунди след изчезване на пулса."

Въпреки че само 2% от пациентите биха могли да си припомнят "виждането" или "чуването" на действително случили се събития, тъй като данните съответстват на реалните обстоятелства, опровергаването им е невъзможно. Поради тази причина учените трябва да проведат още много изследвания в тази област, за да докажат какво всъщност се случва след "смъртта".

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: iflscience.com
Снимкa: nationalpost.com

Още по темата:

• 5 неща, които трябва да знаем за скръбта след смъртта на любим човек