Преживявания, близки до смъртта – научната гледна точка и разказите на пациенти

Преживяванията, близки до смъртта, могат да бъдат от различен характер – ярки светлини и топлина, усещане за отдалечаване от тялото, откъслечни, внезапни спомени или срещи с ангели. Те стават все по-популярни и представляват интерес за много учени.

Освен във филми, темата се засяга и в някои книги. Две от тях са написани от лекари – „Доказателство за рая“ на Ибън Алегзандър и "To Heaven and Back" на Мери Нийл. Д-р Алегзандър разказва какво е преживял по време на едноседмичната кома, причинена от менингит, а д-р Нийл – за усещанията и спомените си при потъване във водата вследствие на инцидент с каяк. Въпреки че се продават в огромни тиражи на територията на САЩ, написаното в тях изисква допълнителни и много по-задълбочени проучвания.

Разглеждайки показателите си по време на комата, д-р Алегзандър стига до заключението, че мозъкът му е бил напълно изключен. Според него душата му се е отделила от тялото, отишла е в друг свят и по-късно се е върнала.

Преживяване, близко до смъртта

Оцелелите след тежки събития определят преживяванията, близки до смъртта, като напълно реални. Те твърдят, че не става въпрос за халюцинация, а за нещо много истинско, като живота им.

Критиците обаче ги сравняват по достоверност с историите за полтъргайсти, отвличания от извънземни и прочие.

Макар за много хора те да звучат като безсмислици, преживяванията, близки до смъртта, са толкова много и така добре документирани, че не е възможно да са изцяло плод на човешкото въображение.

Известни теории

Мозъкът е сложно устроен и в същото време много чувствителен орган. Ако количеството кислород, което достига до него, бъде намалено незначително, той ще реагира веднага. Затова някои учени смятат, че усещанията, близки до смъртта, са резултат от физически промени в него (например липсата на кислород), които настъпват, когато е под силен стрес или когато умира.

Загуба на кислород

Научната гледна точка обяснява преживяванията, близки до смъртта, с липса на кислород, проблеми с анестезията и неврохимични реакции на тялото в отговор на преживяна травма. Според хората, които са имали такива усещания обаче, подобни твърдения са неоснователни.

Със сигурност разказите за такива преживявания събуждат интереса на учените, а напредъкът на медицината и технологиите прави все по-лесно връщането на пациенти, които са били на косъм от смъртта.

Оцеляване въпреки всичко

Има доклади за хора, които са се възстановили напълно, след като са прекарали часове наред без да дишат и без пулс, затрупани под снега или паднали в студени води. Някои хирурзи съзнателно поставят своите пациенти в такива условия. Те охлаждат телата им или спират сърцата им, за да ги подложат на опасна медицинска интервенция. Същите техники се прилагат напоследък и върху пациенти с тежки травми. Целта на лекарите е да ги поддържат в състояние между живота и смъртта, докато не се излекуват напълно.

Будно състояние по време на упойка

Много често лекарите отдават усещанията, близки до смъртта, на така наречената „осъзнатост под упойка“. Те смятат, че един от 1000 пациенти чува откъслечни фрази от разговорите или музиката в операционната зала, докато е упоен.

Какво казва науката?

Първите писмени източници, в които се разказва за преживявания, близки до смъртта, датират от Средновековието, но според някои експерти такива могат да бъдат открити далеч по-рано, още в Древността. В медицинското списание „Resuscitation“ е публикувано кратко резюме на считания за най-стар разказ, в който френски военен лекар, живял през 18-ти век, описва какво е усетил, когато е срещнал смъртта.

>>> Напълно възможно е животът наистина да минава като на лента при смъртта

Изследване на екип от Университета на Саутхемптън върху преживяванията, близки до смъртта

Експерти от Университета на Саутхемптън провеждат четиригодишно проучване върху повече от 2000 пациенти, претърпели сърдечен арест. Резултатите и първоначалните заключения са публикувани в списание „Resuscitation“.

Учените разглеждат широк диапазон от ментални преживявания по време на сърдечния арест. От 2060 доброволци, включени в проучването, 330 оцеляват, а 140 от тях успяват да попълнят анкета, свързана с техните спомени.

Осъзнатост и спомени

40% от попълнилите въпросника споделят, че имат частични спомени за времето преди да бъдат върнати към живота, тоест, когато сърцето им е спряло да бие. Това означава, че все пак не са малко хората с функциониращ по време на сърдечния арест мозък, макар че след възстановяването си те често остават без тези спомени. Специалистите са на мнение, че загубата им може да се дължи на травма на мозъка или на упойващите медикаменти.

Кетаминът например, който се използва за седация и обща анестезия, е известен с това, че създава усещане за покой, радост или откъсване на душата от тялото. Всъщност спокойствието, резултат от кетаминовата анестезия, е много сходно на преживяванията, близки до смъртта.

Друго интересно откритие по време на проучването е, че 46% от доброволците описват спомени, които не се доближават до обичайните разкази за преживявания, близки до смъртта. Някои от тях споделят, че са изпитвали страх или че са се чувствали така, сякаш някой ги повлича надолу, към дълбоки води. Едва 9% имат спомени за преживявания, сходни с тези, близки до смъртта. 2% споделят, че са чували/ виждали определени звуци/ картини.

Разказите на пациентите

Един от пациентите твърди, че е бил в съзнание през трите минути, когато сърцето му е спряло. Изследователите отхвърлят тази вероятност, защото обикновено мозъкът спира да функционира 20 до 30 секунди след спиране на сърдечната дейност и не може да възобнови работата си, докато и сърцето не започне да бие отново. Фактът, че в продължение на 3 минути мозъкът е извършвал поне частични функции означава, че все пак нещо се е случило.

Въпреки научните факти, експертите не могат да оборят категорично теорията за преживявания, близки до смъртта.

Самите пациенти смятат, че може би термини като усещания, близки до смъртта, или извън тялото, не описват достатъчно точно истинското преживяване на смъртта и всичко, което се случва в човешкия мозък по това време.

Изследване на екип от университета „George Washington“ върху преживяванията, близки до смъртта

Друг екип решава да проследи мозъчната активност при седем критично болни пациенти, чиято животоподдържаща апаратура е изключена. С помощта на ЕЕГ учените записват електрическата активност на невроните и се натъкват на пик по време на или непосредствено преди смъртта, въпреки установения спад в кръвното налягане и понижената мозъчна активност. Пикът се наблюдава в момента преди смъртта на мозъка, която е резултат от липсата на кръвоснабдяване. Малко след като мозъкът спре да функционира, болният се счита за мъртъв.

Според изследователите клетките умират поради липсата на енергия, вследствие на забавеното кръвообращение и недостига на кислород. Тогава в мозъка настъпва каскада от дейности. Ако те протичат в областта, която отговаря за спомените, е възможно след реанимация пациентът да се сдобие с ясни спомени за случилото се.