Как да утешите дете, загубило близък човек

Загубата на любим човек е тежка за всеки, независимо от възрастта. За децата обаче подобно събитие е съпроводено с допълнително объркване и непознати до този момент емоции. В такива ситуации желанието да помогнете и да облекчите болката от загубата на близък човек е естествена. Какво обаче можете да направите? Ето няколко идеи как да помогнете на децата да се справят със скръбта.

Оставете детето си да скърби по свой начин

Има различни етапи, но истината е, че скръбта е много личен процес. Хората прескачат, преминават и измислят свои собствени етапи. Скръбта също може да бъде непредвидена. Ситуация, която смятате, че ще бъде ужасно трудна, може да се окаже поносима, а само една малка вещ, използвана от любимия, да ви съкруши.

Няма правилен начин за скърбене. Ако детето ви не плаче, не означава непременно, че задържа и потиска негативните емоции в себе си. Реакции като задаване на тревожни, но болезнени въпроси за смъртта, многократно отправяне на един и същ въпрос, притеснение за собствената смърт или повишена тревожност, са често срещани. Децата просто се опитват да разберат нещата.

>>> Петте етапа на скръбта след смъртта на любим човек

Детско развитие и мъка

Има етапи на развитие в начина, по който децата разбират смъртта, които могат да повлияят на начина, по който скърбят.

• Четиригодишните смятат, че смъртта е временна и не е от лично значение. Те могат да питат многократно: „Кога ще се върне дядо? Защо не можем да му се обадим по телефона?“.
• Децата на възраст от пет до девет години разбират като цяло, че смъртта е постоянна и че всички живи същества умират, но не вярват, че ще умрат. Те могат да се притесняват, че по някакъв начин са отговорни за смъртта, защото са се държали лошо.
• На около десетгодишна възраст децата разбират, че и те ще умрат някой ден. Някои деца стават изключително предпазливи на този етап, а други предизвикват смъртта, извършвайки рискови дейности.
• Младежите и тийнейджърите, способни вече да правят абстрактни разсъждения, често развиват собствени вярвания за смисъла на живота и смъртта. Те често си задават въпроса: „Защо дядо трябваше да умре?“.

Вашата цел като родител е просто да посрещнете децата си с приемане и разбиране, на който и етап да се намират от своето развитие.

Ако детето ви се тревожи за смъртта, опитайте се да го успокоите, без да давате фалшиви обещание. Може да кажете: „Повечето хора живеят дълго. Смятам да бъда наоколо, за да те гледам как растеш и имаш собствени деца. Но ако нещо се случи с мен, вярвам, че ще се справиш“.

В разговорите с по-големи деца и тийнейджъри включете темата за несигурността на живота. „Никога не знаем кога ще умрем, така че е важно да ценим живота, да разпространяваме доброта по света и да обичаме колкото е възможно повече всеки ден.“

Споделете собствената си тъга

Наблюдаването на това как възрастните признават и се справят с тъгата и загубата е важен пример за децата. Ако детето ви види, че плачете, просто обяснете: „Тъжно ми е, защото ми липсва дядо“. Понякога децата се чувстват неудобно, защото не знаят какво да правят, когато някой е разстроен. Просто споделете с детето си, че ви е необходима една прегръдка и благодарете след това.

Наблюдаването на скръбта на възрастни помага на децата да научат, че смъртта е тъжно и важно събитие, че това е нещо, което споделяме като общност, и че продължаваме да живеем въпреки загубата си.

Ако детето ви изглежда тъжно, прегърнете го и го уверете, че е нормално да се чувства по този начин, когато любим човек умре.

Често родителите не са склонни да включват децата си в ритуали за загуба, защото желаят да ги предпазят от болката. Но смъртта е неизбежна част от живота и може да се спечели много, позволявайки на децата да присъстват на тези ритуали. Те ни позволяват да почетем починалия, да получим утеха и да признаем загубата си. Колкото по-близко е било вашето дете с починалия, толкова по-важно е то да може да участва по някакъв начин в сбогуването с него.

Запазете семейните спомени

Децата забравят. Всички го правим. Помислете за събиране на спомени за ваш любим човек, които детето ви може да разгледа по-късно. Има различни начини за това.

>>> Защо връзката ни с починал близък продължава и след смъртта му

Един от начините, които клиничният психолог Айлийн Кенеди-Мур използва в своята практика с деца, е да записва спомени на индексни карти. Обикновено включва заглавие, за да улесни намирането на определен спомен, но оставя детето да й диктува. Понякога децата искат да задържат спомените за известно време. Понякога искат да ги вземат със себе си.

Индексните карти оставят децата да казват, каквото пожелаят. За да уловят пълния набор от преживявания с определен човек, те могат да включат приятни моменти, но също и неща, които са били смешни или досадни за любимия човек. Простите спомени за това, което често са правили или казвали, какво са харесвали или не, какво са носили, слушали или гледали, могат да бъдат важни за записване.

Много семейства откриват, че гледането на стари снимки може да предизвика спомени. Запазването на спомени за любим човек е начин да поддържате връзка с него, както и с други членове на семейството.