Най-добрият начин да се учим е от опита, но самият опит не е достатъчен

от 01 март 2019г., обновено на 30 авг 2019г.

Чуди ли ли сте се някога защо някои хора постоянно повтарят един и същи опит, но въпреки това не си взимат поука?

Ученето не е само въпрос на образование или опит. И двете трябва да насърчават личното развитие.

Понякога е трудно да се учим от опита. Той може да ни плаши, да ни отслаби или да ни накара да се съмняваме в себе си, но може и да ни направи по-силни. Общото между всички преживявания е, че те оформят кои сме ние.

Вярваме в това, че повечето преживявания предоставят възможност за лично развитие, но за да се възползваме от опита си, трябва да помислим по какъв начин той може да ни помогне да се учим. Ето един пример:

Човек има проблеми в работата. Той започва да мисли, че проблемът е в него. Колегите му изпращат сигнали, че е "таралеж в гащите". Той започва да вярва в това и да обвинява себе си. Тъй като не вижда друг изход от ситуацията, напуска работата си.

Как може този опит да спомогне ученето? Вместо да напусне работата си, той би могъл да помисли над въпроса: "Какво причинява тези проблеми и как бих могъл/могли да променим или подобрим ситуацията?". Може би той е взел правилното решение да напусне работата си, а може би му е било по-лесно да го направи. Факт е, че ние често пропускаме възможностите за учене, просто защото забравяме да рефлектираме върху опита си:

"Ученето от опита е едно от най-фундаменталните и естествени средства за обучение, достъпно за всички ... Всичко, което изисква, е възможността да рефлектираме и мислим, самостоятелно или в компанията на други хора." (Beard & Wilson, 2006)

Според теорията за преживелищното учене ние се учим чрез опита. Нашият опит служи като основа за рефлексия. Чрез рефлексията ние развиваме идеи за света. След това тестваме идеите, за да видим дали те са верни и накрая имаме ново преживяване. Цикълът на обучение не винаги започва с опит. Например може да имаме идея, която искаме да тестваме, и така нататък:

"Мисленето ... е съзнателно усилие да се открият специфични връзки между нещо, което правим, и последствията, които това води след себе си, така че двете да станат непрекъснати." (Dewey, 1916).

Трябва да рефлектираме върху опита си, за да насърчим ученето през целия живот и личното си развитие — самото преживяване не е достатъчно:

"Когато преживяваме нещо, това не винаги води до нови прозрения и учене. Например, ако опитът служи само за потвърждаване на някои вече утвърдени убеждения, той ще се тълкува като подкрепящ съществуващото познавателно статукво (виж когнитивната теория на Пиаже*) и на него няма да се обърне достатъчно внимание. Ако не обърнем внимание на това, възможността за ново учене няма да се осъществи". (Beard & Wilson, 2006)

*В основата на теорията на Пиаже стои идеята, че децата се раждат с базова ментална структура, която осигурява бъдещо учене и знания. Той разглежда развитието като прогресивна реорганизация на тези умствени процеси. Това се дължи на биологичното съзряване, както и на преживяване на факторите от околната среда. По същество ние изграждаме свят около нас, в който се опитваме да подредим нещата, които вече знаем, и онова, което откриваме.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: reflectd.co

Снимка:timeplan.com