Изследване доказа – геймърите имат предимство при обучение

Хората, които играят видео игри повече от 15 часа седмично, са постигнали по-добри резултати в учебните задачи и са показали повишена активност в областите на мозъка, свързани с паметта, отколкото тези, които не са геймъри.
Невропсихолозите от Рурския Университет в Бохум (Германия) поставят състезателна задача на геймъри и не-геймъри. По време на теста геймърите се представят значително по-добре и показват повишена активност в областите на мозъка, които се използват за учене. Проф. д-р Борис Сукан, Сабрина Шенк и Робърт Лех съобщават за резултатите си в научното списание "Behavioral Brain Research".

"Прогнозата за времето"

Изследователският екип изучава 17 доброволци, които (според собственото си изявление) играят на компютър или конзола за повече от 15 часа седмично. Контролната група се състои от 17 доброволци, които не играят редовно видеоигри. И двата отбора изпълняват така наречената „задача за прогнозиране на времето“, утвърден тест, използван за проучване изучаването на вероятностите. Едновременно с това изследователите записват мозъчната активност на субектите чрез магнитно резонансно сканиране.

Участниците получават комбинации от три карти с различни символи. Те трябва да преценят дали комбинацията от карти предсказва слънце или дъжд и на мига получат обратна връзка, относно това дали изборът им е бил правилен или неправилен. Доброволците постепенно научават (въз основа на обратната връзка) какви значения могат да носят картите и техните съчетания. Всяка група карти е свързана с по-висока или ниска вероятност за слънце/дъжд. След завършване на задачата изследваните субекти попълват въпросник, за да маркират знанията за комбинациите от карти и тяхното значение.

По-добри резултати и по-висока степен на несигурност

Геймърите показват по-високи постижения в предвиждането на резултата от карти, прогнозиращи времето, отколкото контролната група. Те се справят по-ефективно със съчетания, които имат висока степен на несигурност, като такива предвиждащи 60% дъжд и 40% слънчево време. Контролната група има проблем с тяхното определяне.

Анализът на въпросника разкрива, че редовно играещите са придобили повече знания за значението на картовите комбинации от контролната група. "Нашето проучване показва, че геймърите са по-добри в това да анализират ситуацията бързо, да генерират нови знания и да категоризират факти – особено в ситуации с висока степен на несигурност", казва авторката Сабрина Шенк.

Подобен вид обучение е свързано с повишена активност в хипокампуса, мозъчна област, която играе ключова роля в ученето и паметта. "Смятаме, че възпроизвеждането на видео игри тренира определени мозъчни региони като хипокампуса", казва Шенк. "Откритието е важно не само за младите хора, но и за възрастните; това е така, защото промените в хипокампуса могат да доведат до намаляване на производителността на паметта. Може би в бъдеще ще сме способни да се справим с този проблем чрез видеоигрите. "

Как видеоигрите подобряват възможностите за учене

Последните проучвания показват, че заниманието с видеоигри е свързано с много когнитивни ползи. Малко се знае обаче за нервните механизми, които медиират такива ефекти, особено по отношение на вероятностното категоризиране на ученето, което е широк неизучен район в областта на гейминг изследванията. Ето защо проучването има за цел да разбере невронните корелати на вероятностното класифициране при геймърите в сравнение с не-геймърите. Субектите са преминали магнитно резонансно сканиране, докато се извършва модифицирана версия на задачата за прогнозиране на времето. Получените данни дават доказателства за по-добра категоризация от геймърите, особено при условия, характеризиращи се с по-високи нива на несигурност. Освен това, последващият експериментален въпросник показва, че играещите видеоигри са придобили по-високи декларативни познания за комбинациите от карти и свързаните с тях резултати за времето.

Данните от скенера разкриват за геймърите, че областите, отговарящи за семантичната памет, визуалните изображения и когнитивен контрол са по-активни. Резултатите показват, че заниманието с видеоигри може да подобри използването на декларативното знание, както и работата на хипокампуса и цялостното представяне при ученето. Всичко това лежи на резултатите от тестовете, според които играещите видеоигри се справят по-добре от не-геймърите с категоризацията, независимо от високите нива на несигурност в ситуацията.

Това, както и предишни проучвания, говори, че мозъкът на геймърите е по-способен да използва семантичната памет ефективно. А високата успеваемост при паметовите процеси и възпроизвеждане на знанията прави обучението им много по-качествено.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: neurosciencenews.com
Снимка: uk.askmen.com; wipsen.org