Гордост и горделивост – как влияят на живота ни и как да ги разпознаваме

Акценти

Позитивната психология разглежда гордостта като положителна емоция, но хората я възприемат като проява на силно его и високомерие. Какво всъщност е тя?

Според теорията за когнитивната оценка на Кърт Луин индивидът изпитва гордост, когато вярва, че постигнатото от него е повече от поставеното като цел или когато отговори на установен стандарт.
Тя се дели на два вида: автентична и високомерна. Първият вид ни прави по-самоуверени, докато вторият се среща по-често при хора с нарцистични черти на характера и е позната в обществото като горделивост.

Д-р Леон Ф. Селцер, професор в колежа „Куинс“ и Кливландския държавен университет, е специалист в областта на гнева, емоционалните спадове и травми, обсесивно-компулсивното поведение, депресивните състояния и зависимостите. Той изготвя списък с положителните и отрицателни ефекти от гордостта върху нас и качеството ни на живот.

Мотивация

Здравословната за самооценката гордост има пряка връзка с вътрешната мотивация „Аз мога“. Когато индивидът изпитва тази гордост, той всъщност е удовлетворен от успех, който e постигнал. Удоволствието след постигане на набелязана цел кара човек да се стреми да е по-добър и по-добър.

Нездравословната гордост (горделивост) се изразява в болезнено желание да се постига успех с цената на почти всичко. Обзетите от прекомерна гордост хора се идентифицират с успехите, които са постигнали. Те имат нуждата да поддържат висока самооценка, като непрекъснато се доказват пред себе си и другите.

Горделивият човек има нужда да се доказва

Причината за тази постоянна борба е, че дълбоко в тях съществуват съмнения и чувство на срам от ранното детство, които продължават да им влияят и в зряла възраст. Свръхкомпенсацията на травмата се дължи на факта, че човек не се чувства обичан само заради личността си, а и защото постига успехи, които поддържат високия му статус. Това води до постоянно желание да затвърждава усещането, че е ценен и достоен за обичане.

>>> Имате ниско самочувствие? Опитайте със самоприемане

Самоусъвършенстване

Здравословната гордост по своята същност е доказателство за положителна самооценка на индивида. Хората, които я проявяват, непрекъснато се стремят да се представят максимално добре, като полагат сериозни усилия. Те не просто искат да успяват, но и да се усъвършенстват и да дават най-доброто от себе си.

Опасно е обаче, когато започнат да преувеличават постиженията си, защото така формират високо самочувствие, без основание за такова.

Здравословната гордост кара хората да се чувстват добре със себе си. Това обяснява защо я свързват с високата (но не завишена) самооценка. Контрастът със свръхвисокото мнение за себе си се забелязва лесно, защото изкуствено формираното самочувствие се пропуква бързо, когато бъде изложено на градивна критика. Тъй като то не е подкрепено от реални успехи, индивидът може да изпита гняв и да застане в отбранителна позиция. В този случай гордостта е маска, зад която се прикрива несигурност и нежелание да се признаят допуснати грешки. Той се чувства атакуван от околните и изпитва потребност да се защитава. Единственият начин, по който може да го направи, е като демонстрира превъзходство.

Общуване с околните

Умерената доза гордост не се нуждае от фанфари. Можем да я наречем тиха увереност в личните ни способности.

Горделивостта от своя страна се проявява агресивно. Индивидът, който я изпитва, държи всички да забележат колко е компетентен и способен. Затова често се отнася снизходително към околните.

Хората, които проявяват здравословна гордост, общуват по-пълноценно с другите. Те са отзивчиви, приветливи и скромни. Диктаторският, догматичен, отбранителен и изолиращ начин на общуване е признак на нездравословна гордост.

Самоизтъкване

Полезната гордост не кара индивида да се сравнява, докато горделивостта се подхранва от непрестанното изтъкване и хвалби с често преувеличените постижения. „Вижте колко съм добър“ е често изпращано послание, което няма за цел да покаже, че успехът се дължи на сериозните усилия, които индивидът е положил. То е проява на показност.

За разлика от горделивия човек, гордият няма притеснение да признае, че се е справил по-добре благодарение на знанията и помощта на околните.

Представа за собствените възможности

Здравословната гордост е автентична. Тя дава точна и реалистична оценка на способностите на човека. Прекомерната гордост се гради на преувеличена или изкривена представа за собствените способности. Горделивостта е характерна за нечестните и арогантните хора. Според специалистите тя е тясно свързана с нарцисизма и може да нанесе сериозни вреди на личността.

Нездравословната гордост може да бъде опасна за човека и да го подтикне да преследва непостижими за възможностите му цели. Тук водещо е не желанието за развитие и усъвършенстване, а за доказване пред околните. Той няма трезва преценка за способностите си и не осъзнава, че има слабости. За него светът е неприветливо място, което трябва да надвие, за да докаже колко добър и ценен е.

>>> Най-дълбоко пазената тайна на нарцисиста е… неговата несигурност

Съперничество и конкуренция

Просоциалното поведение на човека има пряка връзка със здравословната гордост. Горделивостта обикновено е присъща за хора, които не умеят да общуват с другите и често нарушават правилата. Просоциалното поведение насърчава другите да вървят напред, а вредната гордост – ги обезсърчава. Заради болезнената амбиция да бъде винаги пръв, горделивият прави всичко възможно да унищожи конкуренцията.

Авторитарните личности често заемат ръководни позиции и се превръщат в насилници. Те вярват, че знаят повече от всеки друг и не приемат чуждото мнение. Внушават си, че превъзхождат останалите и така оправдават контролиращото си поведение.

Отзивчивост и желание да помагат на другите

Хората със здравословна гордост мотивират и вдъхновяват околните. Те не са обсебени от своите успехи и са готови да ги споделят. Другите търсят тяхната компания, защото не се чувстват застрашени.

Горделивият индивид не желае да споделя постиженията си и прави всичко възможно никой друг да не го надмине. Понякога дори е склонен да води съдебни дела срещу хора, които подозира, че „крадат“ от неговите постижения по някакъв начин. Единствените му поддръжници са онези, които са се поддали на неговите манипулации или заплахи.

Радост от чуждите успехи

Основната характеристика на здравословната гордост е, че не е егоцентрична. Това означава, че човек няма проблем да изпитва радост от постиженията на другите – родители, приятели, партньори. Той се гордее с успехите им, особено ако са положили усилия.