Начало Психология Социална психология Аз Гордостта, помага или унищожава – как да познаем

Гордостта, помага или унищожава – как да познаем

Гордостта, помага или унищожава – как да познаем - изображение

Гордостта е едно от качествата, които винаги съм крепял на пиедестал у себе си. Наред с увереността, уважението, приемането и работливостта, тя бе сред признаците, поддържащи самооценката ми сравнително висока. Но Библията я осъжда като един от "седемте смъртни гряха" и това предизвиква съмнения във възгледите ми. Ето защо потърсих информация и се оказа, че можем да разделим гордостта на два основни вида, като информацията за тях изненадващо е доста полезна, за да отделя греховното от ценностното в това усещане.

Доктор Леон Ф. Селцер (професор в Куинс Колидж и Кливландския Държавен Университет) е специалист, занимавал се дълго с гнева, емоционалните спадове и травми, обсесивно-компулсивното поведение, депресивните състояния и зависимостите. Той е направил кратък списък на положителните и отрицателни страни, които гордостта носи в битието ни.

Д-р Селцер подчертава, че според него съществуват два различни вида гордост, силно контрастиращи помежду си. Разглеждайки подробно разликите между здравословната и вредната гордост, професорът стига до извода, че са израз на различни страни от човешката личност, неполучили вниманието, което заслужават. Религиозната, светска и научна литература разглеждат феномена като точно определено проявление, без да вземат предвид особеностите му, като това пречи на аудиторията да прозре всички негови качества. Често гордостта се смесва с представата ни за егоизъм или твърде висока и нереалистична самооценка, без да се вземат предвид останалите й характеристики.

Ето защо ви предоставяме описание на 8 ключови особености за тази личностна характеристика, които могат да имат здравословно или вредно влияние над личността. Трябва да се добави, че въпреки желанието на автора се оказва, че е изключително трудно да се опшат ясно различните изрази, плод на един и същ корен.

1. Здравословна за самооценката гордост има пряко взаимодействие с мотивиращото отношение „аз мога“. Този израз на гордостта носи изключително удовлетворение и вяра, че няма друго, толкова задоволяващо усещане като достигането на успех. Удоволствието, което се получава чрез постигане на избраните цели или майсторството, постигнато по време на дейностите, кара хората да се стремят да гонят лични постижения.
Нездравословната страна на това може да се види в силната стимулация да се достигнат успехи с цената на почти всичко и разбира се, с различна мотивация. Завладените от вредната гордост се идентифицират с успехите, които са постигнали. Те се нуждаят да поддържат висока самооценка, като непрекъснато се доказват пред себе си и другите.

Причината за тази постоянна борба е, че дълбоко в тях съществуват съмнения и чувство на срам от ранното детство, които продължават да влияят дори на зрялата личност. Свръхкомпенсацията на травмата идва от това, че човек не се чувства обичан само заради личността си, а основно, защото има постижения, които поддържат статуса му. Това води до постоянно желание да затвърждава усещането, че е ценен и достоен за обичане.

2. Здравословната гордост в същността си е положителност на самооценката. Основно за хора, които я притежават е, че се характеризират със стремеж да се представят максимално добре, полагайки усилие. Те се стремят не само да постигнат триумф, а и да го заслужат, влагайки най-доброто от себе си.
Вредната страна е, че може да се превърне в прекалено благоприятен поглед над личните качества. Изразът на незначителни лични постижения, създаващ високо самочувствие, води до склонност да се преувеличава заслугата за постижения, в които има само частична роля.

Здравословната гордост кара хората да се чувстват добре със себе си. Това обяснява защо я свързват с високата (но не завишена) самооценка. Контрастът със свръх високото мнение за себе си е изключително видим, защото „изкуствено надутото самочувствие“ се пропуква бързо подложено на градивна критика. А нестабилнсотта често води до гняв и силни преувеличения, с цел защита. Под всички слоеве „гордо поведение“, хората крият несигурност и практическа невъзможност да признаят грешки, като изразят съжаление за постъпките си. Те постоянно се чувстват атакувани от другите и имат нужда да се защитават, като го правят, демонстрирайки гордст от себе си и визия за превъзходство.

3. Полезният израз на гордост не изисква фанфари, той е тиха увереност в личните ни способности. Вредната гордост е агресивно деклариране на компетентност, като че е лично превъзходство над всички останали. Това често води до „гледане от високо“ над околните, докато при здравословната гордост не се търси позиция на превъзходство или „специалност“, а простичко доказване на автентичните способности на личността.

Естествено е, че хората, поддържащи здравословна гордост, имат по-благотворни и удовлетворяващи взаимоотношения с околните, отколкото тези с вредния вид. Това се случва, защото предпочитат да работят с другите, а не срещу тях. Те са по-кооперативни, приветливи и скромни. Диктаторският, догматичен, отбранителен, и изолиращ начин на общуване са признаци на нездравословна гордост.

4. Полезната гордост няма общо със сравненията с другите, докато човек с нездравословна гордост редовно се хвали с постижения (често преувеличени). „Вижте колко уникално добър съм“ е често изпращано послание, което се отнася не до това дали са положили всички възможни усилия, за да достигнат постиженията си, а просто за да подчертаят, че вършат нещата по-добре от околните. Докато човек, под влиянието на здравословната гордост, може да обяви, че самостоятелно не се е справял никак задоволително, като благодарение на околните е добил знания и се е преодолял  предизвикателствата.

5. Здравословната гордост е автентична. Това е точна, реалистична оценка на способностите на човек, докато това, което някои учени наричат "гордост", визира хиперболични или изкривени твърдения за собствените си способности. По този начин лицата с тази "фалшива" гордост се отдават на хвалене и стават ярки примери за нечестност, арогантност и заблуда. Нездравословната гордост, която описваме всъщност е на основа на нарцистичното личностово разстройство, която избуявайки може да нанесе изключително сериозни вреди на личността.

В някакъв момент нездравословната гордост води хората до захващане с изпълнение на амбиции, далеч над възможностите им. Това не е плод на желание за развитие, а на такова за непрекъснато доказване на претенциите за високо достойнство. Преценката на подобни хора е нарушена, както и приемането на вродените им ограничения, те виждат света като неприветливо място, което трябва да се победи, за да се докаже личната ценност.

6. Просоциалното поведение на лицата има пряка връзка със здравословната гордост. Нездравословната пък се свързва с антагонистично, антисоциално или нарушаващо правилата поведение. Просоциалното поведение ще насърчи околните да постигат нови и нови триумфи, докато вредната гордост ще подтикне индивида да обезсърчи хората от опити да подобрят неговите върхове. Огромното влечение на увредените от гордостта да са първенци им носи желание да се отърват от конкуренцията.

Завладените от нездравословна гордост, авторитарни личности доста често се оказват на ръководни позиции и постепенно се превръщат в насилници. Предполагайки, че знаят повече от всеки друг, те започват да намират мнението си за меродавно и се самоубеждават в превъзходството си над останалите, като мислят, че това оправдава контролиращото поведение и намесата в живота им.

7. Хората със здравословна гордост мотивират и вдъхновяват околните да поемат водеща роля и да се присъединят към тях. Те не са обсебени от своите успехи и са готови да ги споделят. Съответно другите хора гравитират към тях, тъй като рядко се чувстват застрашени или сплашени в компанията им.

Сравнявайки това с лицата, завладени от нездравословна гордост, които са склонни да "господстват" над другите можем лесно да съзрем разликата. Те не искат да споделят постиженията си, а по-скоро правят всичко възможно, за да направят така, че никой да не ги "подобри". Всъщност, в своята обща враждебност към другите, са много по-склонни да инициират съдебни дела срещу всеки, за когото подозират, че "краде" това, което „принадлежи изключително на тях“. В резултат на всичко това, ако спечелят привърженици, това е главно, защото другите са манипулирани, сплашвани или принудени да ги следват.

8. Основната характеристика на здравословната гордост е, че тя не е егоцентрична. Това ще рече, че човек няма проблем да изпитва радост от постиженията на другите – родители, приятели, партньори, всички, с които се идентифицира по това, че са положили повече усилия. Такива хора успяват да изпитват гордост с постиженията на някой друг, ако той е положил усилия, за да ги достигне, като дори не е нужно да се стига до триумф, нужно е просто да видят нечие усилие.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: oziikrblt10.blogspot.bg

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиНовиниЛюбопитноЛайфстайлХранене при...РецептиНормативни актовеИсторияЛечения