Невротично поведение и как да се справим с него

Често си поставяме диагнози сами, шегуваме се с тях, понякога дори ги лекуваме. Дали те обаче са верни могат да кажат само специалистите. Но преди да стигнем до професионална помощ, нека разберем имаме ли въобще повод за притеснение.

Значение на невротизма 

Някои специалисти определят невротизма като дългосрочна тенденция да сме в емоционално състояние, което ни потиска. Невротичното поведение се отличава с тъга, завист, тревожност, гняв и още много емоции, каращи ни да се чувстваме по-зле от околните.

Невротизмът не е патология/ болест/ психично страдание, а склонност на човека да вижда основно негативната страна на нещата.

Британският психолог Ханс Айзенк (Hans Eysenck) го вижда като обратната страна на емоционалната стабилност и го ползва като скала в тестовете си. Фройд вярва, че е резултат на негативни минали преживявания. Юнг, от своя страна, мисли, че невротизмът се основава на съзнателното и несъзнателното, които се преплитат и противоречат.

Признаци на невротичното поведение

Невротизъм вече не е модерна дума, но носи своите нюанси и в съвременното общество, защото прави хората по-малко адаптивни. Невротиците са силно чувствителни към стрес. Но поради това че постоянно усещат напрежението, свързано с него, реакциите им постепенно отслабват, понякога стават едва забележими.

Вътрешно обаче приемат и най-малките промени или несполуки като огромни заплахи. Дребни проблеми могат да предизвикват хаос в ума им, дори да доведат до отчаяние. Невротизмът причинява тревожност, паника, агресия, негативизъм и дори депресия, ако бъде посят в благотворна за това почва. Той е съпроводен от емоционална нестабилност, която е една от предпоставките за по-нататъшното развитие на патология.

Невротичното поведение невинаги причинява болестни състояния, но със сигурност ни пречи да почувстваме щастие.

Тестовете за ниво на невротизъм могат да отчетат висока емоционална стабилност (ниско ниво на невротизъм и ефективно справяне със стреса) и слаба емоционална стабилност (високо ниво на невротизъм и лошо справяне със стреса).

Слабата емоционална стабилност не ни позволява да се адаптираме към промените, тъй като вътрешните ни нагласи към заобикалящите ни стимули са неадекватни. 

Ако невротичен, тревожен човек получи добро предложение за работа и го откаже, най-вероятно причината е, защото се страхува, дори ужасява, от предстоящата промяна. Той не напуска старата си работа, въпреки дългосрочния си план да намери по-добра.

Емоционални модели, при които се развива невротичността

Свръхрегулация

Когато се стараем да не изразяваме негативните си усещания и да контролираме както света около нас, така и емоциите си.

Недостатъчна регулация

Когато оставяме емоциите да ни управляват, като се стига до преминаване на приемливите граници. Понякога проблемът далеч не е в чувствата, а в склонността ни да възприемаме само една гледна точка и да намираме повод за тревога или тъга навсякъде около себе си. 

Можем ли да се справим с невротизма и как?

Когато сме невротични, ние използваме негативни шаблони. Стратегиите ни не са адекватни на ситуацията (те са направлявани от нашето притеснение, тревожност и често са необмислени), дори когато заобикалящата ни среда е приветлива и благоприятна.

5 фактора, от които зависи невротизмът и умението ни за адаптация

• навици;
• емоции;
• отношения;
• защитни механизми;
• вярвания.

Всеки от тях играе важна роля за начина, по който се адаптираме. Ако са компрометирани от невротичните ни нагласи, те ще се превърнат шаблон, който използваме в живота. Негативен шаблон. 

Невротичността се корени в склонността ни да приемаме онази гледна точка и модел на поведение, които не се променят според обстоятелствата, а остават все така негативни. Ако си даваме сметка какви са шаблоните, които използваме, и опитваме да ги променим, можем да сведем невротичността си, а оттам и неприятните емоции, до реалистичен минимум.