Проекцията като защитен механизъм срещу негативни мисли и емоции

Дълбоко в човешкия ум са скрити много мисли и чувства, чието съществуване бихме искали да отречем. Те могат да са толкова болезнени и недостойни за съзнателната част на личността ни, че да я накарат да приложи различни психологически защитни механизми, с които да се предпази от тях.

Един от тези механизми е проектирането на неприятните за нас емоции и мисли върху хора, събития и обекти. Проекцията ни кара (измамно) да вярваме, че действително сме ги прехвърлили на друг. Подходът за справяне е описан за първи път от Фройд.

По-долу ще ви запознаем с най-често срещаните ситуации и емоции, които ни подтикват да използваме проекция.

Привличане и възбуда от човек, различен от партньора

Брачният партньор, който е силно привлечен от трето лице, е класически пример за проекция. Ако попаднем в подобна ситуация, вътрешният ни морален глас ще ни повтаря, че това е неприемливо. Това ни кара да насочим неприятното усещане към партньора и да обвиним него/ нея в изневяра.

>>> Прехвърлянето на вина като форма на вербално насилие

Негативна представа за собственото тяло

Когато се погледнем в огледалото и забележим някое свое несъвършенство, е възможно да опитаме да го пренебрегнем и в същото време да започнем да търсим физическите недостатъци в другите. Според учените хората, които критикуват някого, че е пълен, твърде слаб или грозен, не харесват и приемат себе си. Проекцията просто ни позволява да се отдалечим от негативното чувство, което собствената ни външност предизвиква у нас, и да го насочим към околните.

Липса на симпатии или чувства към човек, който ни харесва

Като деца се опитваме да общуваме с всички. Дори и да не вярваме, или да не искаме да повярваме, същият стремеж ни ръководи и в зряла възраст. Ако обаче разберем, че не харесваме човек, който е привлечен от нас, има голяма вероятност да проектираме тази липса на симпатии и да си внушим, че той не ни харесва. Така оправдаваме своето поведение и незаинтересованост. Проекцията ни помага да заобиколим истината и да се спасим от неприятното усещане, че сме източник на негативизъм.

Несигурност и уязвимост

Когато се чувстваме несигурни, например по отношение на външния си вид, търсим начин да открием същата тази несигурност в някой друг. Този тип проекция се среща много често при насилниците, които се чувстват слаби и плахи в определен аспект от живота си, но не желаят да го признаят. Тогава те просто стават агресивни към по-уязвимите около тях, опитвайки да задушат вътрешните си страхове.

Гняв

Когато искаме да прикрием гнева си, е възможно да го проектираме върху хората, на които сме ядосани. По време на спор например може да се опитаме да изглеждаме хладнокръвни и овладени и дори да помолим другия да се успокои, с една-единствена цел – да оправдаем собствените си негативни емоции.

Безотговорно поведение

Всички ние понякога предприемаме поведение, с което не се гордеем. Прекаляваме с алкохола, харчим пари за безсмислени покупки или поемаме ненужни рискове. За да избегнем чувството на съжаление, проектираме своята безотговорност върху другите и ги критикуваме за техните действия. Възможно е да засегнем въпроси, които нямат отношение към нашите постъпки, или пък да упрекнем човек за нещо, което сме правили и ние самите.

Провал

Когато осъзнаем, че сме се провалили в нещо, ние настояваме другите да положат максимални усилия, за да не се провалят в същата област. Тази проекция е често срещана при родителите, които не са се справили в дадена област, и притискат децата си да се развиват и да бъдат успешна в същата тази област. Провалилите се спортисти също са склонни да проектират несбъднатите си мечти и амбициите си върху своите деца и да ги напътстват да се занимават със същия спорт. Те не уважават интересите им, а несъзнателно се опитват да се спасят от бремето на собствения си неуспех.

Постижение

Това е един от редките случаи, когато всъщност проектираме положителни аспекти на собствената си личност върху другите. Представете си собственик на бизнес, който се опитва да разбере защо служителите му не полагат толкова усилия колкото самият той, за да увеличат приходите на фирмата.

Защо проекцията е опасна

Въпреки че изглежда сякаш предпазва мозъка ни от болка, всъщност тя ни вреди по две основни линии.

Проекцията ни кара да се чувстваме по-добри и по-способни от другите, защото не приемаме собствените си грешки и недостатъци и правим всичко възможно да посочим техните.
Подобно поведение може да доведе до конфликт и създава у нас погрешна представа за нас и за околните. Не успяваме да видим доброто в тях, защото сме твърде заети да открием лошото.

>>> Нашите негативни емоции са ключът към личностното ни израстване

Другата опасност, която крие проекцията като защитен механизъм, е свързана с невъзможността да анализираме и приемем неприятните чувства и мисли. Докато ги отричаме, не можем да се справим с тях. Единственият начин да се предпазим от болката, която ни носят, е като съберем смелост да признаем, че съществуват.