Начало Психология Социална психология Аз Психология на проекцията: 8 чувства, които прехвърляме върху другите

Психология на проекцията: 8 чувства, които прехвърляме върху другите

Психология на проекцията: 8 чувства, които прехвърляме върху другите - изображение

Дълбоко заровени в умовете ни се крият много мисли и чувства, които бихме искали да отречем, че някога сме имали. Тези желания и импулси са толкова обидни за съзнателната част на личността, че тя стартира различни психологически защитни механизми, за да се предпази.

Един от начините, по който това се случва, е като ги проектираме върху хора, събития и обекти. С други думи, когато може да възникне конфликт между нашите несъзнателни чувства и съзнателни вярвания, търсим начини да припишем тези чувства на някой или нещо друго. Личността, използваща проекция ефективно се подвежда и вярва, че тези нежелани качества действително принадлежат на другиго, но не и на самата нея.

Този подход, теоретизиран от Фройд, е начин за нашите умове да се справят с аспекти на характера, които считаме за недостойни. Вместо да признаем недостатъка, ние откриваме начин да се справим с него в ситуация, в която той е лишен от лични конотации. Безкрайно много са емоциите и чувствата, които можем да проектираме върху другите, но ние ще ви представим 8 от най-често срещаните:

1. Привличане и възбуда от някой друг (освен от нашия партньор)

Класическият пример, който често се използва при обяснение на проекцията, е този на съпруг, който чувства силно привличане към трето лице. В тези моменти вътрешните ни ценности казват, че това е неприемливо, ето защо емоциите се проектират върху партньора и той/тя нива обвинен в невярност. Тази вина е всъщност механизъм на отричане, така че да не се налага да се занимаваме или да се чувстваме виновни за собствените си блуждаещи желания.

2. Проблеми с визията на собственото тяло

Когато погледнем в огледалото и видим в отражението си нещо несъвършено може да изберем да пренебрегнем тези така наречени недостатъци, използвайки всяка възможност да забележим недостатъци в другите. Проблемът с това, че някой друг е с наднормено тегло, грозен е или има някакъв друг непривлекателен физически недостатък е, че вероятността да критикувате другите е най-висока, когато имате дълбоки сетивни проблеми със собствената си визия. Проекцията просто позволява да се отдалечим от отвращението, което изпитваме от външния си вид, като го съсредоточим върху други хора.

3. Не харесвам някого

Докато сме още деца се опитваме да общуваме с всички наоколо. Колкото и да ни е трудно да си признаем, в зряла възраст се стараем да сторим същото. Имайки предвид това, несъзнателно потъваме в объркване, когато се покаже, че не харесваме някого, тогава се намесва проекцията и ние започваме да подозираме, че хората, които не са ни на сърце, не ни харесват. Така оправдаваме своето поведение. Ако не харесваме Георги, но не сме готови да признаем пред себе си, може да се убедим, че той не ни харесва. Това ни предпазва от нежеланието ние да сме източника на негативизъм.


4. Несигурност и уязвимост

Когато се чувстваме несигурни относно някакъв аспект от нас (като представения по-горе образ на тялото), ние търсим начини да идентифицираме същата тази несигурност в другите хора. Това често се случва при насилствените актове, когато агресорът насочва несигурността си към другите, за да избегне собствените си опасения. Ето защо насилниците търсят най-уязвимите лица, които могат да бъдат лесно атакувани без риск от емоционално болезнено възмездие.

5. Гняв

В опит да прикрием гнева, който може би бушува отвътре, част от нас го проектират върху онези, на които сме ядосани. По време на спор например може да се опитаме да поддържаме хладен и контролиран вид и дори да кажем на другия да се успокои, за да отречем гнева, който гори в нас. Възможно е дори да използваме действията на другите, за да оправдаем гнева си, когато е наличен и алтернативен подход.

6. Безотговорно поведение

Може да не искаме да го признаем, но всички ние понякога имаме поведение, което може да се счита за безотговорно. Независимо дали има сме изпили твърде много алкохол, или поемаме ненужни рискове, относно своята безопасност, или дори що се отнася до харченето на пари, ние всички правим неща, които не бихме препоръчали.

За да избегнем чувството на разкаяние, ние проектираме безотговорността си към другите и ги критикуваме за действията им. Понякога дори се намесваме в неща, които нямат отношение към нашите собствени простъпки, а в друг момент дори наказваме хората, извършили същото като нас.

7. Провал

Когато осъзнаем, че сме се провалили в нещо, което би трябвало да владеем, е нормално да поискаме от другите да отхвърлят нашия провал. Това се потвърждава от родителите, които са се провалили в нещо и насърчават децата си да полагат усилия в същата област. Пример са провалените спортисти, които принуждават децата си да поемат по пътя на спортисти. За родителя няма значение дали детето има амбиции в избраната посока, той просто проектира.

8. Постижение

Това е един от редките случаи, когато всъщност проектираме положителни аспекти на собствената си личност върху другите. Помислете за собственика на бизнес, който се бори да разбере защо служителите му не са толкова мотивирани, колкото е той за това да направи бизнеса успешен.

Проблемът с проекцията

Този елемент на психиката може да изглежда ефективен в защитата на умовете ни от болката, но съществуват два фундаментални проблема, които противоречат на рентабилността. Първият е, че проекцията ни кара да се чувстваме по-добри от всички останали, защото ни позволява да пренебрегваме собствените си недостатъци, като същевременно трупаме това, което възприемаме като несъвършено в другите. За радост, това не само може да бъде източник на много конфликти, но ни дава невярно впечатление и фалшиви очаквания за други хора. Ние не успяваме да видим всичко добро в другите, защото сме прекалено заети да изследваме недостатъците им.

Вторият проблем с проекцията като защитен механизъм е, че тя не успява да се справи със самите чувства. Докато продължаваме да отричаме съществуването на тези емоции, няма механизъм, който да ни помогне да се справим и да ги преодолеем. Само когато приемем, че те са част от нас, можем да започнем да работим над състоянието си, за да можем да ги премахнем окончателно.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: aconsciousrethink.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихология