13 психични защити – защитават ни или вредят

Психолозите категоризират механизмите за защита на съзнанието ни, основавайки се на това, колко примитивни са те. Колкото по-примитивен е някой защитен механизъм, толкова по-слабо ефективен е за личността в дългосрочен план. В краткосрочен обаче той е силно ефективен и и по-леснодостъпен за хората (и в частност децата, с все още неразвита психика).

Незрялата нервна система и съзнанието на децата се учат на защити с времето. Ето защо не са им достъпни зрелите защитни механизми, които ние имаме. Ако възрастните не са научили по-добри начини за справяне със стреса и травматичните събития, докато порастват, те също посягат към примитивни защити.

Повечето защитни механизми са несъзнателни – ние не осъзнаваме, че те работят, въпреки че чувстваме ефекта им. Някои видове психотерапия подпомагат локализирането и разбирането на подсъзнателните защити, които се използват от пациента/клиента; доколко те са ефективни и намирането на по-добър вариант за справяне.

Примитивни защитни механизми на човешката психика

Отричане

Това е отказът да приемем реалността или факта, действайки сякаш болезненото събитие, мисъл или чувство не съществуват. Отричането се смята за един от най-примитивните защитни механизми, тъй като е характерно за ранното детство. Много хора използват отричането в ежедневието си, за да избегнат сблъсъка с болезнени чувства или области от живота, които не могат да приемат.

Ярък пример са хората, живеещи с алкохолна зависимост и отричащи съществуване на проблем с пиенето, като подчертават дебело, колко добре функционират в работата или други отношения.

Регресия

Тя е връщането към по-ранен етап на развитие.

Пример е подрастващ под влиянието на страх, гняв и сексуални импулси, който може да стане прилепчив и да започне да действа, както в по-ранните етапи от детското развитие с поведение, което отдавна е надраснал.

Формиране на реакция

Придобиване на поведения противоположни на логичното.

Пример е как хора, изпитващи хомосексуални пориви, подкрепят защитния механизъм на изтласкването, като се впускат в демонстриране на хетеросексуалност и хомофобия.

Действеност

Изключително трудните за приемане мисли и емоции често са в толкова силно противоречие с убежденията ни, че предизвикват автоматични действия.

Така ядосан човек, вместо да обясни колко е вбесен, просто хвърля предмет или удря с юмрук по масата.

Дисоциация

В най-тежките й форми човек губи не само части от спомените си, представа за времето и личността, а и навлиза в състояние, силно наподобяващо "множествено личностово разстройство". Хората, използващи дисоциация, често имат несвързана представа за себе си в света. Времето и собствената личност не текат плавно за тях, както за повечето хора. Фактически, използващите механизма могат да "прекъснат действителността" и да живеят известно време в свой свят, в който отсъстват ужасните мисли, чувства, определени като непоносими.

Съществува доста по-слаба форма на дисоциацията, при която части от личността са "отделени" и сякаш поддържат различна ценностна система.

Пример са принципно честни хора, които не декларират доходите си пред държавата, като и двете части на личността функционират съвсем нормално (сякаш независимо една от друга).

Проекция

Разпознаването в друг човек на мисли, чувства или импулси, които не желаем в себе си, е проекция. Най-често човекът върху, който проектираме няма подобни мисли и мотиви. Проектираме най-вече нежелани мисли.

Пример е как съпруг може да се ядосва на незаинтересоваността на околните, но всъщност самият той е слабо ангажиран с емоциите на семейството и жена си. Проекцията най-често е резултат от липсата на самоаналитичност и несъзнаване на собствените мотиви.

По-непримитивните механизми, характерни за съзряващите

По-зрелите защитни механизми са стъпка напред пред примитивните, защото са по-ефективни в дългосрочен план и се развиват в по-късна възраст. Повечето хора в зряла възраст несъзнателно прибягват към тези защити, но за съжаление те също не са идеално решение за стреса, безпокойството и нежеланите емоции.
Ако се познаете в някоя от тях не се чувствайте зле – те са съвсем нормални части от човешката психика.

Потискане

То е подсъзнателно блокиране на неприемливи мисли, чувства и импулси. Ключът към него е, че хората съвсем несъзнателно го пускат в действие и нямат почти никакъв контрол. "Потиснатите спомени" са блокирани, а не изчезнали от паметта ни.

Паметта е гъвкаво и необичайно нещо. Представете си я като филм за нашия живот, с намесата на потискането, филмът се оказва цензуриран.

Изместване

Изразява се в пренасочване на мисли, чувства и импулси от едно нещо към друго. Хората често използват изместването, когато не могат да изразят чувствата си по безопасен начин.

Класическият пример е човек, който се ядосва на шефа си, но не може да изрази гнева, поради страх, че ще бъде уволнен. Вместо това се прибира у дома, рита кучето и крещи на жена си. Естествено е това да не е особено ефективен защитен механизъм, защото гневът намира път за изразяване. Подобно прилагане е неправилно, защото създава допълнителни неудобства и усложнения.

Интелектуализация

Тя се изразява в прекомерен акцент върху мисленето, когато се сблъскваме с неприемлив импулс, ситуация или поведение. Представлява съзнателно насочваме на мислите за анализ и изместване на емоционалния, човешки акцент. Вместо да се справи с болезнените емоции, личността използва интелектуализацията, за да се дистанцира.

Пример е човек, който току що е получил терминална медицинска диагноза, фокусиращ се не върху тъгата и емоциите, а върху подробностите за всички възможно медицински процедури.

Рационализиране

То поставя нещо в различна светлина или предлага ново обяснение на възприятията/поведението ни в лицето на променящата се реалност.

Пример е как жена, започнала да се среща в мъж, който действително харесва, е била отхвърлена. Тя рационализира, втълпявайки си, че е имала предчувствие за случващото се от самото им запознанство.

Зрели защитни механизми

Те често са най-конструктивни и полезни за повечето хора, но може да изискват упражняване и усилия, за да се прилагат ежедневно. Докато примитивните са просто начин да не се сблъскваме пряко с проблемите, зрелите защитни механизми са по-фокусирани върху подпомагането да сме конструктивни. Обикновено хората, които ги използват са по-спокойни със същността си и околните.

Сублимация

Тя е просто пренасочване на неприемливи импулси към по-приемливи.

Пример е как хора с тежки за приемане сексуални желания и мисли прехвърлят енергията си в спортни занимания. Пренасочването на подобни "вредни" импулси в продуктивна употреба помага да канализираме енергията, която би била изгубена или предизвикваща тревожност, при липса на сублимация.

Сублимирането може да се наблюдава в хуморът и фантазията. Смехът се използва за пренасочване на неприемливи мисли в нещо, което да предизвика отпускане, намалявайки интензивността на ситуацията. Фантазията е полезна поради намаляването на емоционалните влияния от настоящия момент и среда под влиянието на въображаеми такива. И двете могат да помогнат да видим ситуацията по-различно, или да се съсредоточим върху аспекти, непроучвани по-рано.

Компенсация

Тя е процес на психологическо противопоставяне на възприетите слабости, чрез подчертаване на силните страни на личността. Фокусирайки се върху силните си качества, признаваме, че не можем да сме добри във всичко.

Пример е човек, който си казва "може би не умея да готвя, но мога да измия чиниите", опитвайки се компенсира липсата, по подходящ начин. Компенсацията има за цел да укрепи самочувствието и самооценката на личността.

Защитните механизми се появяват със съзряването на нервната система и психиката на личността. Това е полезно, защото като възрастни можем да научаваме и използваме нови поведения и защитни механизми, които да са по-ефективни и полезни за развитието ни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: psychcentral.com
Снимка: baxterandfriends.net