13 психични защити – защитават ни или вредят

от 25 май 2017г.

Всеки учил психология е чувал за „отбранителните механизми“ на личността. Най-често свързваме този термин с психодинамичната теория, но всъщност доста области използват това понятие, за да достигнат до дълбоките кътчета на нашето съзнание. Защитните механизми са начин да видим как хората се отдръпват от пълното осъзнаване на нараняващите мисли, чувства и поведение.

Психолозите категоризират механизмите за отбрана на съзнанието ни, основавайки се на това, колко примитивни са те. Колкото по-примитивен е някой защитен механизъм, толкова по-слабо ефективен е за личността, в дългосрочен план. В краткосрочен обаче, са силно ефективни и са по-леснодостъпни за хората (и в частност децата, с все още неразвита психика).

Незрялата нервна система и съзнанието на децата се учат на защити с времето, ето защо не са им достъпни зрелите защитни механизми, които ние имаме. Ако възрастните не научат по-добри начини за справяне със стреса и травматичните събития, докато проастват, също посягат към примитивни защити.
Повечето защитни механизми са несъзнателни – ние не осъзнаваме, че те работят, въпреки че чувстваме ефекта им. Някои видове психотерапия подпомагат локализирането и разбирането на подсъзнателните защити, които се използват, колко са ефективни и как да използват по-добрите за в бъдеще.

Примитивни защитни механизми на човешката психика.

Отричане

Това е отказът да приемем реалността или факта, действайки сякаш болезненото събитие, мисъл или чувство не съществуват. То се смята за един от най-примитивните защитни механизми, тъй като е характерно за ранното детство. Много хора използват отричането в ежедневието си, за да избегнат сблъсъка с болезнени чувства или области от живота, които не могат да приемат. Ярък пример са хората, живеещи с алкохолна зависимост и отричащи съществуване на проблем с пиенето, като подчертават дебело, колко добре функционират в работата или други отношения.

Регресия

Тя е връщането към по-ранен етап на развитие. Пример е подрастващ под влиянието на страх, гняв и сексуални импулси, който може да стане прилепчив и да започне да действа, както в по-ранните етапи от детското развитие с поведение, което отдавна е надраснал.

Формиране на реакция

Придобиване на поведения противоположни на логичното. Пример е как хора, изпитващи хомосексуални пориви, подкрепят защитния механизъм на изтласкването, като се впускат в демонстриране на хетеросексуалност и хомофобия.

Действеност

Изключително трудните за приемане мисли и емоции често са в толкова силно противоречие с убежденията ни, че предизвикват автоматични действия. Така ядосан човек, вместо да обясни колко е вбесен, просто хвърля предмет или удря с юмрук по масата.

Дисоциация

В най-тежките й форми човек губи не само части от спомените си, представа за времето и личността, а и навлиза в състояние, силно наподобяващо „множествено личностово разстройство“. Хората, използващи дисоциация, често имат несвързана представа за себе си в света. Времето и собствената личност не текат плавно за тях, както за повечето хора. Фактически, използващите механизма могат да „прекъснат действителността“ и да живеят известно време в свой свят, в който отсъстват ужасните мисли, чувства, определени като непоносими.

Съществува доста по-слаба форма на дисоциацията, при която части от личността са „отделени“ и сякаш поддържат различна ценностна система. Пример са принципно честни хора, които не декларират доходите си пред държавата, като и двете части на личността функционират съвсем нормално (сякаш независимо една от друга).

Проекция

Разпознаването в друг човек на мисли, чувства или импулси, които не желаем в себе си, е проекция. Най-често човекът върху, който проектираме няма подобни мисли и мотиви. Проектираме най-вече нежелани мисли. Пример е как съпруг може да се ядосва на незаинтересоваността на околните, но всъщност самият той е слабо ангажиран с емоциите на семейството и жена си. Проекцията най-често е резултат от липсата на самоаналитичност и несъзнаване на собствените мотиви.

По-непримитивните механизми, характерни за съзряващите

По-зрелите защитни механизми са стъпка напред пред примитивните, защото са по-ефективни в дългосрочен план и се развиват в по-късна възраст. Повечето хора в зряла възраст несъзнателно прибягват към тези защити, но за съжаление те също не са идеално решение за стреса, безпокойството и нежеланите емоции.
Ако се познаете в някоя от тях не се чувствайте зле – те са съвсем нормални части от човешката психика.

Потискане

То е подсъзнателно блокиране на неприемливи мисли, чувства и импулси. Ключът към него е, че хората съвсем несъзнателно го пускат в действие и нямат почти никакъв контрол над него. „Потиснатите спомени“ са блокирани, а не изчезнали от паметта ни.
Паметта е гъвкаво и необичайно нещо. Представете си я като филм за нашия живот, с намесата на потискането, филмът се оказва цензуриран.

Изместване

Изразява се в пренасочване на мисли, чувства и импулси от нещо, към друго. Хората често използват изместването, когато не могат да изразят чувствата си по безопасен начин. Класическият пример е човек, който се ядосва на ръководителя си, но не може да изрази гнева, поради страх, че ще бъде уволнен. Вместо това се прибира у дома, рита кучето и крещи на жена си. Естествено е това да не е особено ефективен защитен механизъм, защото гневът намира път за изразяване. Подобно прилагане е неправилно, защото създава допълнителни неудобства и усложнения.

Интелектуализация

Тя се изразява в прекомерен акцент върху мисленето, когато се сблъскваме с неприемлив импулс, ситуация или поведение. Представлява съзнателно насочваме на мислите за анализ и изместване на емоционалния, човешки акцент. Вместо да се справи с болезнените емоции, личността използва интелектуализацията, за да се дистанцира. Пример е човек, който току що е получил терминална медицинска диагноза, фокусиращ се не в тъгата и емоциите, а в подробностите за всички възможно медицински процедури.

Рационализиране

То поставя нещо в различна светлина или предлага ново обяснение на възприятията/поведението ни в лицето на променящата се реалност. Пример е как жена, започнала да се среща в мъж, който действително харесва, е била отхвърлена. Тя рационализира, втълпявайки си, че е имала предчувствие, за случващото се от самото им запознанство.

Зрели защитни механизми

Те често са най-конструктивни и полезни за повечето хора, но може да изискват упражняване и усилия, за да се прилагат ежедневно. Докато примитивните са просто начин да не се сблъскваме пряко с проблемите, зрелите защитни механизми са по-фокусирани върху подпомагането да сме конструктивни. Обикновено хората, които ги използват са по-спокойни със същността си и околните.

Сублимация

Тя е просто пренасочване на неприемливи импулси към по-приемливи. Пример е как хора, с тежки за приемане сексуални желания и мисли, прехвърлят енергията си в спортни занимания. Пренасочването на подобни „вредни“ импулси в продуктивна употреба помага да канализираме енергията, която би била изгубена или предизвикваща тревожност, при липса на сублимация.

Сублимирането може да се наблюдава в хуморът и фантазията. Смехът се използва за пренасочване на неприемливи мисли в нещо, което да предизвика отпускане, намалявайки интензивността на ситуацията. Фантазията е полезна поради намаляването на емоционалните влияния от настоящия момент и среда, под влиянието на въображаеми такива. И двете могат да помогнат да видим ситуацията по-различно, или да се съсредоточим върху аспекти, непроучвани по-рано.

Компенсация

Тя е процес на психологическо противопоставяне на възприетите слабости, чрез подчертаване на силните страни на личността. Фокусирайки се върху силните си качества, признаваме, че не можем да сме добри във всичко. Пример е човек, казващ „може би не умея да готвя, но мога да измия чиниите“, опитвайки се компенсира липсата, по подходящ начин. Компенсацията има за цел да укрепи самочувствието и самооценката на личността.

Защитните механизми се появяват със съзряването на нервната система и психиката на личността. Това е полезно, защото като възрастни можем да научаваме и използваме нови поведения и защитни механизми, които да са по-ефективни и полезни за развитието ни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: psychcentral.com
Снимка: baxterandfriends.net

Още по темата: