Необходимо ли е родителите да присъстват на терапевтичните сесии на децата си

Имате ли дете, което посещава психотерапевт, защото има поставена диагноза (дефицит на вниманието и хиперактивност, депресия, тревожност) или среща трудности в някои аспекти от живота си? Вероятно като загрижен и любящ родител вие се опитвате да му помогнете да се справи с проблемите и предизвикателствата, които среща.

Напълно е възможно да имате редица въпроси относно това, как да постъпите адекватно в множество непредвидими и непознати ситуации. Един от тези въпроси може да касае присъствието на родителската фигура по време на терапия.

Майките и бащите често се чувстват несигурни относно това дали е необходимо да присъстват на терапевтичните сесии на детето си. Всеки специалист по психично здраве следва определен подход или философия, така че отговорът на притесненията на родителите до голяма степен зависи от възрастта и диагнозата на малчугана.

Като цяло, с всяка изминала година – става въпрос за възраст на детето от 10 или 11 години и нагоре – присъствието на родителската фигура по време на психотерапията става все по-малко задължително. Следвайки тази логика, оставането на родителя по време на терапевтичните сесии на тийнейджъра е препоръчително само в някои случаи и е по-скоро изключение, отколкото правило.

Индивидуалната терапия с едно дете или тийнейджър е различна от семейната терапия. При семейната терапия се взема предвид ролята на малчугана в семейното ядро, включително поведението на другите роднини. По време на терапевтичните сесии обикновено присъстват всички членове на семейството. Индивидуалната терапия, от своя страна, включва съвместна работа между терапевта и клиента – в този случай вашето дете. Индивидуалната терапия е най-често прилаганият вид терапия при децата и юношите.

Ето няколко неща, които е добре да имате предвид:

Всяко дете представлява част от семейство, затова е препоръчително да се обмисли в какъв контекст се наблюдава поведението на малчугана. Първото посещение при специалиста по психично здраве – психиатър, психолог, психотерапевт и т.н. – може да включва разговор с детето, друг с родителите и трети, който включва всички присъстващи.

В някои случаи момичетата и момчетата споделят много по-лесно, когато майка им и баща им не са наблизо. Това важи в много по-голяма степен при тийнейджърите, които ценят своето лично пространство и независимост по-повече.

Трябва обаче да се вземе предвид факта, че по-малките момичета и момчета могат да изпитат силна тревожност, когато родителите им ги няма. В някои случаи, за да се избегне подобна негативна реакции в малчугана, терапевтът играе и говори с детето, докато неговите родители са наблизо.

Някои поведенчески проблеми могат да бъдат обсъдени с майката и бащата вместо с малчугана. Така родителите научават нови стратегии и методи, които изпробват вкъщи, където детето няма да се притеснява толкова, колкото по време на посещението при специалист по психично здраве.

Някои деца работят най-добре в група, съставена от техни връстници. Попитайте терапевта, когото детето ви посещава, или потърсете повече информация в интернет за подобни групи във вашето населено място.

Накратко, е добре за родителите да очакват, че след първата терапевтична сесия тяхното присъствие вече може да не е необходимо за детето. Особено в случаите, в които посещаващият терапия е тийнейджър. Това представлява нормална част от израстването, тъй като момичетата и момчетата започват съзнателно да се разграничат от родителите си и изпитват нужда от уединение и зачитане на личното им пространство.

Обикновено специалистите по психично здраве информират родителите за основните проблеми, които се обсъждат по време на терапевтичните сесии. Трябва обаче да се има предвид, че всеки терапевт решава колко детайла от разговорите с клиента си да сподели с родителите. За да избегнете недоразумение, е добре да обсъдите този въпрос предварително (без детето или юношата да присъства). Така ще успеете да намерите специалист, който предлага подходящо за вас ниво на конфиденциалност.

След това терапевтът ще обсъди с клиента си (детето или тийнейджъра), до каква степен ще споделя информацията от казаното по време на сесиите с неговите родители. Доверието е ключов компонент от всяка една терапевтична връзка, така че е важно майките и бащите да уважават желанието за независимост и лично пространство на малчуганите.