Няколко случая на изключителната памет

от 11 апр 2019г.

Умението ни да складираме спомени в дългосрочната памет варира измежду различните хора, но има някои рядко срещани индивиди, които притежават изключителна памет. Според Скот Слотник (Scott D. Slotnick) – доцент по психология в Бостънския колеж в Масачузетс, въпреки че научната литература не изобилства от проучвания по темата, съществуват няколко сфери на изследвания, които разясняват каква точно е основата на феноменалната памет.

Таксиметровите шофьори от Лондон

Една от сферите се фокусира върху таксиметровите шофьори в Лондон, които трябва да научат повече от 25,000 улици в града и местоположението на хиляди забележителности. Изследователите* решават да тестват хипотезата дали има разлики в обема на някои региони на мозъка между две групи – таксиметрови шофьори и хора, които не практикуват тази професия. Предположението на учените е, че частите на мозъка, които се използват повече (или по-малко) при управляващите превозно средство, ще увеличат размера си (или ще се смалят). Изследователите установят, че при таксиметровите шофьори се наблюдават изменения в размера на хипокампа (хипокампус) – региона, разположен в медиалния темпорален лоб, който играе важна за епизодичната памет (детайлна памет от предишни събития).

По-точно при таксиметровите шофьори се констатират сравнително увеличение в обема на сивото мозъчно вещество в задната част на хипокампа (posterior hippocampus) и сравнително намалено количество сиво мозъчно вещество в предната част на хипокампуса (anterior hippocampus). Допълнително, видовете промени в двете части на хипокампа корелират с продължителността на периода, по време на който участниците са работили като таксиметрови шофьори, като най-значителните изменения на мозъчно ниво се наблюдават при индивидите с най-дълъг стаж.

В последвали проучвания** учените откриват, че таксиметровите шофьори се справят значително по-зле на задачи, които включват рисуването по спомен на сложна картина и запомнянето на мястото на предмет и комбинирането на думи. Тези дефицити, свързани с поведенческата памет, може да са вследствие на сравнително по-малкия обем на предната част на хипокампа. Следователно, изключителната им памет, свързана с успешното ориентиране в столицата на Великобритания, изглежда се развива за сметка на други видове памет.

Мемориадите и хипокампуса

Друга група индивиди с феноменална памет са участниците в Световни шампионати по запаметяване. Едно проучване*** сравнява индивидите от такива състезания с хора от контролна група (при които не се забелязват подобни изключителни когнитивни умения), за да се определи дали има разлики в степента на мозъчната активация по време на задачи, изискващи запомнянето на информация. От участниците в експеримента се изисква да запаметят поредица от цифри (сфера, в която тези с изключителна памет изпъкват), поредица от лица или поредица от снежинки. Изследователите установяват, че без значение от типа задача при тези участници с изключителна памет се наблюдава по-голяма мозъчна активация в задната част на хипокампа, което подкрепя резултатите от експериментите с лондонските таксиметрови шофьори.

Изследване**** от 2009 г. разглежда способностите на друг изключителен индивид с феноменална памет, известен само с инициалите П.И. Участникът в експеримента може да се похвали с това, че може да възстанови по памет над 65 000 цифри, намиращи се след десетичната запетая на дадено число. Въпреки че П.И. има превъзходна работна памет (по-добра от 99.9% от хората), общата му памет е средна (по-добра от тази на 50% от мъжете и жените) и нарушена визуална памет (превъзхожда само 3% от хората). Изглежда, че както при таксиметровите шофьори от Лондон изключителната способност за запаметяване се проявява само при някои задачи, като другите области са ощетени.

Невероятна автобиографична памет

Друга група от индивиди с феноменална способност да запаметяват информация, която ще разгледаме в тази статия, са тези с невероятна автобиографична памет. Тези индивиди имат епизодична (много подробна) памет за всеки един ден от късното им детство и живота им като възрастни. Ако им бъде посочена определена дата, те могат да си спомнят деня от седмицата, събитията, които са се случили на този ден, и да предоставят детайлна информация относно действията си тогава. Изследователи***** решават да сравнят различните мозъчни региони на участници с феноменална автобиографична памет и тези на участници от контролна група.

Анализът на данните разкрива редица разлики, включително по-голяма свързаност на бялото мозъчно вещество в парахипокампалния гирус (parahippocampal gyrus) и относително по-малък темпорален кортекс (anterior temporal cortex). Намаляването на размера на темпоралния кортекс, който е свързан със семантичната памет (детайлна памет за факти като дефиницията на една дума), може да отразява неактивността на този мозъчен регион, защото участниците с изключителна автобиографична памет разчитат повече на епизодичната си памет.

Предишните открития показват, че индивидите със свръх памет в една област често имат нарушена или поне не толкова впечатляваща способност за запомняне в друга. Един от въпросите, които си задават учените, е дали мозъчните изменения при хората с феноменална памет предхождат техните умствени способности или всъщност упражняването на паметта им е довела до промени в мозъка.

В случая на лондонските таксиметрови шофьори измененията на мозъчно нива са вследствие на работата им, като последвало изследване** показва, че след пенсионирането им структурата на мозъка се е върнала към нормалното. За останалите групи, посочени в статията, вероятно комбинация от генетична предразположеност и изисквания на средата са задвижили модифицираните мозъчни процеси и структура.

* Maguire, E. A., Gadian, D. G., Johnsrude, I. S., Good, C. D., Ashburner, J., Frackowiak, R. S., & Frith, C. D. (2000). Navigation-related structural change in the hippocampi of taxi drivers. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 97(8), 4398–4403.

** Maguire, E. A., Woollett, K. and Spiers, H. J. (2006), London taxi drivers and bus drivers: A structural MRI and neuropsychological analysis. Hippocampus, 16: 1091-1101.

** Woollett, K., Spiers, H. J., & Maguire, E. A. (2009). Talent in the taxi: a model system for exploring expertise. Philosophical transactions of the Royal Society of London. Series B, Biological sciences, 364(1522), 1407–1416.

*** Maguire, E. A., Valentine, E. R., Wilding, J. M., & Kapur, N. (2003). Routes to remembering: The brains behind superior memory. Nature Neuroscience, 6(1), 90-95.

**** Raz, A., Packard, M. G., Alexander, G. M., Buhle, J. T., Zhu, H., Yu, S., & Peterson, B. S. (2009). A slice of pi : an exploratory neuroimaging study of digit encoding and retrieval in a superior memorist. Neurocase, 15(5), 361–372.

***** LePort, A. K., Mattfeld, A. T., Dickinson-Anson, H., Fallon, J. H., Stark, C. E., Kruggel, F., … McGaugh, J. L. (2012). Behavioral and neuroanatomical investigation of Highly Superior Autobiographical Memory (HSAM). Neurobiology of learning and memory, 98(1), 78–92.

Редактор: Нора Маркова
Източник: cambridgeblog.org
Снимки: pixabay.com

Още по темата: