Парадоксалната комуникация: 6 главни пункта за разбиране й

Защо понякога казваме "да", когато в главата ни ясно звучи като "не"? Защо предпочитаме да мълчим и да не кажем дадено нещо, ако всъщност онова, което искаме, е много ясно за нас? Какво стои зад това? Причината се крие в парадоксалната комуникация.

Всеки ден се намираме в дадени отношения с останалите. Поради тази причина, основата и в същото време целта на човешкото общуване е да се разбираме взаимно. Толкова ли е трудно това?

Да, но не, както и точно обратното

Връзката, която поддържаме с другите, се определя до голяма степен от начина, по който комуникираме. Недоизказванията, предположенията, лъжите или неяснотата не са добри приятели на яснотата в общуването.

По-специално, парадоксалната комуникация е противоречие, което идва от коректно заключение, въз основа на логични предпоставки. Въпреки че може да звучи объркано този примерен разговор между майка и дъщеря ще ви помогне да разберете за какво става дума:

- Скъпа, помогни ми да наредя масата

- Мамо, може би няма да остана за вечеря тази вечер. Мисля да отида с приятел на кино, става ли?

- Е, от теб зависи...

Макар че очевидно майката желае дъщеря й да остане за вечеря, думите й оставят решението на нея. Майката мисли едно нещо, но казва обратното и дъщеря й трябва да се досети, че майка й иска тя да остане. Това води до вътрешен конфликт: от една страна тя да разбере скритото намерение на майка си, вместо да се придържа към обективните думи. Ясно е, че както и да постъпи, това ще повлияе на майката, причинявайки промяна в отношенията. Това е пример за парадоксално общуване.

Ако майката казва това, което наистина желае, то ще звучи така:

- Не, по-добре е да останеш тук и да хапнеш с нас. Можеш да отидеш на кино с приятеля си ндруга вечер.

Всеки ден се натъкваме на ситуации като тези, в които едва долавяме тази динамика. Ясно е, че съдържанието на съобщението не е единственото нещо, което има значение. Значение носи и намерението зад него.

Парадоксът се характеризира с двусмисленост

"Кажи ми и после ще се успокоя", всъщност може да означава — "нищо, което казваш или правиш, няма да ме успокои" — едно нещо и неговата противоположност.

Парадоксалната комуникация се основава на разнообразието от начини, по които можем да интерпретираме едно и също послание. Ние се съмняваме в намеренията на другия и избираме да тълкуваме това, което той казва по начин, който ни подхожда, или според това какво мислим, че има предвид.

Проблемът е, че това обяснение, което конструираме, не съвпада задължително с онова, което другият иска да ни предаде, а може би го прави. Точно в това се съдържа несигурността, объркването и недоразумението.

Колкото по-конкретни сме за онова, което искаме да кажем, толкова по-малко пространство оставяме за неяснота. Това дава по-добро качество на комуникацията ни с другите.

Логиката зад теорията на Вацлавик за недоразуменията

Пол Вацлавик е австрийски теоретик и психолог, който работи в областта на психотерапията. Изследванията му се опитват да обяснят защо понякога е толкова трудно да разберем метакомуникацията, а обратното е толкова лесно: да избягваме комуникацията. За да разберем проблема, добре е да знаем кои са петте аксиоми на комуникацията:

• "Човек не може да не комуникира". Комуникацията се случва винаги. Ние предаваме съобщения, дори когато не искаме да комуникираме. Мълчанието е и комуникация.
• Цялата комуникация има съдържателен компонент (това, за което говорим) и релационен компонент т.е. на взаимоотношенията (контекста на комуникацията).
• Естеството на взаимоотношенията зависи от начина, по който всички участници организират комуникацията помежду си: комуникационният процес е система за обратна връзка; има предавател и приемник.
• Съществуват две форми на човешка комуникация: цифрова и аналогова. Ще говорим повече и за двете по-долу.
• Обменът на съобщения може да бъде симетричен или допълващ. Всичко зависи от това дали връзката е равнопоставена или не.

Има два вида човешка комуникация

Според Вацлавик има два типа език, чрез който изразяваме едно и също съдържание: аналогов и цифров.

• Цифров: какво се казва. Той няма никаква връзка с компютрите — отнася се до съдържанието на самото послание. Онова, което е разбираемо, директно и не е необходимо да се превежда. Например, когато някой казва "Имам нужда от повече любов", "Много съм щастлив", "Искам да ме ценят". Не е нужно да го интерпретираме. Смисълът и думите се срещат по средата.
• Аналогов: какво наистина означава. Какви намерения или фон се крият зад думите? Този вид комуникация ни задължава да четем между редовете.

В предишния пример майката упражнява тези два вида комуникации с дъщеря си:

• Цифрова: "Твое решение е дали ще останеш за вечеря или ще отидеш на кино".
• Аналогова: "Остани си, защото знаеш, че очаквам да го направиш".

Теорията на двойната връзка

По същия начин, по който горните типове комуникация могат да съвпадат, те също могат да се противоречат една на друга. Езикът и думите сами по себе си нямат двойно значение. Ние създаваме двойното значение.

Автори като Бейтсън, Джаксън, Хейли и Уакланд са впускат в изследването на това явление, говорейки за съществуването на двойна връзка: парадоксът създава противоречие. За целта проучват този тип парадоксална комуникация при пациенти, диагностицирани с шизофрения.

С резултатите от изследванията те се опитват да обяснят как семейният контекст и комуникацията оказват влияние върху появата и поддържането на това заболяване. Те определят двойната връзка като болна връзка, която има следните свойства и характеристики:

• Тя се случва, когато настъпи много интензивна или емоционално заредена ситуация.
• Съществува парадоксална комуникация: по едно и също време се дават две противоречиви съобщения. Често едното е вербално, а другото невербално. Видовете комуникации, които обсъдихме по-горе (аналогова и цифрова) не съвпадат.
• Има неравномерно разпределена власт в отношенията между този, който подава съобщението, и този, който го получава. Лицето, което издава съобщението, възпрепятства другия да дешифрира и обсъди противоречието. В същото време това не дава на отсрещния място за действие. Каквото и да прави, той е заклещен между скала и друга твърда повърхност.

Как изглежда теорията за двойната връзка

Бейтсън илюстрира двойната връзка с много ясен пример. Той показа семейство, в което по-големият брат постоянно безпокои по-малкия. По-малкият брат, на всичкото отгоре, е срамежливо дете.

Тормозът достига до такъв предел, че по-малкият крещи с чувство на неудовлетвореност и безсилие, когато се чувства тормозен. Последствията са такива, че по-големият брат спира да го безпокои, но родителите го наказват за това, че крещи.

В тази ситуация детето получава две напълно противоречиви съобщения. От една страна, той трябва да изрази чувствата си, за да бъде приет (а не тормозен). От друга страна, той също не бива да изразява емоциите си, за да бъде приет (ако ги покаже, има последствия). По кой път да хване?

Авторите заключават, че двойната връзка е дисфункционална и небалансирана форма на комуникация, която разстройва и обърква хората. Приемникът не знае какво да очаква и това води до поредица от възможни смущения и трудности във взаимоотношенията с другите и самия себе си.

Както можем ясно да забележим, ние сме заобиколени от парадоксална комуникация и двойни връзки. Например, когато открием знак, който гласи "не четете това", някой ви предупреждава "да бъдете по-спонтанни" или "да не бъдете толкова послушни". Всички те търсят противоречиви отговори по отношение на това, което рекламират.

По какъв начин парадоксалната комуникация може да доведе до конфликт в една двойка

Когато възникват проблеми в романтичните отношения, те обикновено се дължат на липсата на взаимна комуникация. Също както с нашето семейство, ние предаваме противоречиви послания за това как се чувстваме или какво искаме от нашия партньор.

Съпруга: "Днес имах изтощителен ден на работа. И отгоре на всичкото децата са оставили такава бъркотия — там, където са си играли — в хола!".

Съпруг (мисли): "Какво иска тя? Току-що се прибрах, и аз също съм уморен. Нали не иска от мен да почистя стаята? "

Съпруг (казва): "Е, защо ти не я почистиш?

Начинът, по който мъжът отговаря на жена си, е показателен. Той не само предполага, че съпругата му непряко го моли да почисти стаята; но отговорът му е напълно извън контекста и граничи с грубост.

Най-добрият вариант би бил да я попита: "Искаш ли да го почистя? Мога ли да ти помогна? От какво имаш нужда?". Но той решава, заради вярванията си и дълбоко вкоренените предположения, че намерението й е да не почисти.

Какво означава това за връзката

Това отразява, че и двамата не предават своите намерения достатъчно ясно. Освен това, парадоксалната комуникация обикновено не е нещо еднократно, а има ефект на снежна топка. Тя обикновено се наслагва от разговор до разговор и може да стане хронична в отношенията.

При терапията за двойки терапевтът може да види как една двойка се атакува с жестове и издава агресивна критика, макар да прикрива враждебността си с език, който изглежда привидно любящ, или обратно.

Идентифицирането на парадокса понякога помага да разчетем какво мисли другият, дори и да мълчи. Но в други случаи, когато не сме склонни да разберем, това може да доведе до много вредни последици за връзката и до сериозни конфликти. Нека подчертаем дебело, че за да общуваме правилно, първото нещо, което трябва да направим, е да разберем себе си.