Парадоксът на равенството между половете в науката и технологиите

В развитите общества броят на жените в сферата на науката и технологиите е по-малък – защо?

Участието на жените в сферите наука, технологии, инженерство и математика (НТИМ) се увеличава, макар темповете да не са такива, каквито учените биха искали. Един по-сериозен фокус върху темата обаче хвърля светлина и върху някои аномалии, които ги карат да се замислят. Финландия се определя като една от държавите с най-голямо полово равенство и е известна с това, че момичетата са с по-висока научна образованост, отколкото момчетата. Въпреки това там бездната между броя на мъжете и жените, заети в науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е огромна, в полза на мъжете. Проучване, публикувано в списание Psychological Science се базира на международна извадка с почти половин милион участници, която потвърждава така наречения Парадокс на половото равенство в НТИМ: в обществата, в които има полово равенство, жените, работещи в сферите на науката, технологиите, инженерството и математиката, са по-малко. Изследването се задълбочава още повече като търси причините, довели до тези нелогични разкрития.

фиг.1 Процент на жените, завършили и заети в различни направления на науката

Гихсберт Стоет (Gijsbert Stoet ) от университета Лийдс Бекет и Дейвид Геъри (David Geary) от университета в Мисури анализират няколко масива с база данни, които в по-голямата си част са публично достояние, като например мерките срещу половото неравенство, предприети от Световния икономически форум (СИФ). Мерките са взети въз основа данните за доходите на жените, продължителност на живота и заети места в парламента и информацията, постъпила от ЮНЕСКО във връзка с квалификационните степени в областите наука, технологии, инженерство и математика.

Учените стигат до извода, че броят на жените със степени в НТИМ е по-голям в страните, където се наблюдава по-силно изразено полово неравенство. Например в Тунис, Албания и Турция, които се оказват с най-ниски показатели според СИФ по отношение на критериите за равенство между половете, жените представляват 35-40% от служителите в НТИМ. Обратно, в държави, известни със своето полово равенство като Швейцария и Норвегия, броят им е по-нисък и едва достига 20%, както е във Финландия.

За да стане по-ясен за всички парадокса за половото равенство в НТИМ, Стоет и Геъри получават достъп до резултатите от изследване от 2015 година на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за представянето и равенството в сфери като наука и математика*. То разглежда доколко запознати са 15-16 годишните младежи от 67 страни с различни направления от науката. Обективно погледнато, нито момчетата, нито момичетата са показали по-висока образованост в тези сфери. В 19 страни момичетата са по-добри, а в 22 – момчетата. В останалите те се представят еднакво.

Резултатите от проучването сочат, че не липсата на академични познания или интерес към науката държи жените под нивото на мъжете. Възможно е момичетата да постигат добри резултати като момчетата, дори да ги надминават, в някои страни, но въпреки това да правят съзнателен избор да изберат друго направление за професионално развитие, защото има области, в които те са със значително по-добро представяне от момчетата (доказателствата, че момичетата се справят по-добре от момчетата в много области, са много).

На база проучването на ОИСР, Стоет и Геъри изчисляват индивидуалните постижения на всеки ученик в трите основни области математика, наука и четене. С изключение на две от 67-те страни, момчетата се представят по-добре в науката (80% са били най-силни в направленията математика или наука, докато половината от момичетата са били с отлични резултати в областта на четенето). Стоет и Геъри забелязват, че броят на момчетата, които се справят най-добре в областта на науката, е преобладаващ в страните, славещи се с полово равенство. Именно тези са страните, където те избират науката, технологиите, инженерството и математиката за по-нататъшното си професионално развитие. Заключенията от проучването донякъде обясняват парадокса на половото неравенство в НТИМ: в по-развитите общества момчетата се насочват към академичните среди, а момичетата – към други многообещаващи за тях области.

Все пак въпросът остава. Защо едно мотивирано и с богати академични познания момиче изоставя науката, само защото уменията й да чете леко превъзхождат всичко останало? В крайна сметка, четенето и писането са умения, които са от голяма полза за учените – било то при писането на доклади и научни трудове или при набирането на средства.

Стоет и Геъри опитват да намерят отговор в различията между половете, когато става въпрос за мотивация, интереси, увереност и наслада. В 60% от страните момчетата проявяват по-сериозен интерес в областта на науката, отколкото момичетата (в различни нейни сфери – превенция на заболяване, електроенергия и т.н.). Разминаването между процентите момчета и момичета е още по-голям в страните, където равенството между половете е най-силно изразено. В 39 от 67 страни момчетата показват по-голяма увереност в познанията и уменията си, което отново е най-силно откроено в страните с полово равенство. Макар момичетата в 2/3 от разглежданите страни също да заявяват, че изпитват удоволствие от това да извършват научна дейност, момчетата, които категорично посочват тази дейност за най-удовлетворяващата за тях, живеят също в такива страни.

Прагматизъм пред лична удовлетвореност

Защо момчетата са по-ентусиазирани, заинтересовани и силни в страни, характеризиращи се с равенство между половете? Авторите на изследването предполагат, че в добре развитите икономически страни хората могат да си позволят да търсят своето призвание и да разгърнат потенциала си, градейки бъдещето си върху най-съкровените си интереси и силни страни. Твърдението е сякаш продължение на откритието, направено от психолога Джордан Петерсън (Jordan Peterson), че личностните различия, основани на различията в пола, са по-ярко изразени в обществата с полово равенство. Когато обществото оказва по-слаб социален натиск, хората могат по-лесно да изразят себе си и своите предпочитания. В някои по-репресивни култури младите хора са длъжни да дадат приоритет на прагматизма, тоест осигуряването на храна, за сметка на собственото си израстване и развитие. Тъй като заплатите, осигурявани в сфери като наука, технологии и математика са стабилни и високи, много момичета в по-слабо развити страни избират именно тях за свое поприще. В подкрепа на анализа по-горе, Стоет и Геъри взимат под внимание показателя за удовлетвореност от живота на ООН. Той разкрива, че повечето жени, които избират развитие в НТИМ произхождат от страни с ниска удовлетвореност от живота, а такава се наблюдава в неравноправните общества.

Необходим е по-специфичен подход, когато става дума за половото равноправие в науката. На първо място няма никакво съмнение, че жените са също толкова способни да работят в научната сфера, колкото и мъжете. Въпреки това жените, заемащи постове в различните направления на науката, са само 34%. Това означава, че има и други неразгледани засега фактори, които ги отдалечават от тези поприща. Затова би било добре да не лежим на стари лаври и да се борим срещу статуквото.

Със сигурност не само социалната несправедливост допринася за дисбаланса между процента мъже и жени, които се занимават с научна дейност. Много съществена причина е, че младите мъже и жени правят обмислени и информирани избори, с които сами направляват силните си страни, но в различни посоки.