Микроагресията на работното място

Дори и да не сте чували за микроагресията, бъдете сигурни, че сте я изпитвали или проявявали към останалите. Това са онези дребни на пръв поглед жестове, решения, коментари в ежедневието ви, които е напълно възможно да не сте забелязали. Те разкриват отношението към другите и всъщност са отражение на предразсъдъците, в които вярвате.

Всеки от нас е бил жертва или агресор, или и двете

Микроагресия е, ако някой се обърне към жена на висок пост в службата с въпроса: „Мога ли да говоря с началника Ви?“

Микроагресия е, ако някой каже на мъж медицинска сестра в отделение „Еха, рядко съм срещал/а мъж медицинска сестра!“

Микроагресия е, ако някой реши да признае пред хомосексуалист: „Хм, не звучиш като гей.“

Микроагресия е, ако някой попита човек от смесен произход: „Какъв си точно всъщност?“.

Добре дошли в света на микроагресията. Кратички въпроси, уж невинни коментари или спонтанни действия в ежедневието, които карат другите, особено представителите на маргинализирани групи, да се чувстват неудобно от това, което са.

Бавното натрупване на подобни преживявания може да повлияе негативно на самооценката на човека, да го отчужди и да причини психични проблеми, твърдят учените. И не на последно място – създават токсична работна обстановка.

Има начини да се справите с тези деликатни ситуации – без значение дали сте тяхна жертва или несъзнателно сте техен подстрекател.

Къде може да се случи микроагресията?

За разлика от речта на омразата, формите на микроагресия не са злонамерени по своя характер, макар че обикновено ефектът от тях е такъв.
Те невинаги имат вербален израз. Могат да бъдат невинни постъпки, които повечето хора няма да забележат, още по-малко да определят като обидни или унизителни.

Като например изборът ти да не седнеш до определен човек в метрото. Да прекъснеш колега по време на работна среща. Да предполагаш, че някой не говори твоя език, защото не е със същия произход. Дори да се втренчиш в минувача покрай теб, само защото е различен според твоите представи.

Хората жертви на микроагресия се чувстват различни, странни. Сякаш са заподозрени в нещо или пък са плашещи за околните.

Дералд Винг Сю (Derald Wing Sue), професор по психология в Колумбийския университет в Ню Йорк Сити споделя: „Когато при мен дойде студент и ми каза, че презентацията много му е харесала и че английският ми е много добър, аз благодарих и му отговорих, че се радвам, че е така, защото все пак съм роден в Портланд, щата Орегън.“

Много шум за нищо?

За голяма част от хората вниманието, което се обръща на микроагресията, е прекалено голямо. Те смятат, че тя е продукт на политическа коректност. Според някои медии акцентът върху микроагресията е предпоставка за зараждането на „култура на виктимизация" (осъдителната склонност човек да се изживява като жертва).

Проф. Сю продължава: „Разбирам, когато хората казват, че не бива да се оплакваме от съдбата си, че трябва да заживеем в реалността. Онова, което те не разбират, е какъв е светът за хората с различен цвят на кожата например.“

Думите на студента към проф.Сю вероятно са били изречени с цел да направят комплимент. Всъщност посланието, което достига професора е, че макар и роден в САЩ, той си остава аутсайдер, различен и откъснат. И тъй като се е сблъсквал с подобни коментари и изказвания много често през живота си, той признава, че те го карат да се чувства като чужденец в собствената си страна.

Ефектът на снежната топка

Именно това е проблемът при микроагресията: тя се наслагва, ефектът й върху хората е като при снежната топка.

Упала Чандрасекера (Uppala Chandrasekera) работи в Канадската асоциация по психично здраве в Торонто. Тя казва: „За страничния наблюдател реакцията при микроагресия е преувеличена и неадекватна. Той се чуди защо другият е ядосан, при положение, че за него това е било просто шега или пък комплимент. Но човекът отсреща не реагира така само заради случката днес. Той си спомня какво е чул преди 5 дни, 5 месеца или 5 години.“

Според Чандрасекера първия път, когато някой отправи подобна забележка или коментар, се помни цял живот. Тя смята, че тези моменти са много болезнени и именно, защото са болезнени, хората ги заключват някъде дълбоко в сърцето и съзнанието си. Но тялото помни травмата и следващия път, когато му се случи нещо подобно, то отново реагира.

Едва доловимите прояви на дискриминация се натрупват с времето и могат да повишат стреса, тревожността, а в някои по-редки случаи, да доведат до зависимост към алкохол или наркотици.

Какво можете да направите?

Как да постъпите, ако чуете или видите форма на микроагресия на работното място?

Признание

Най-доброто решение е да признаете, че се е случило. В такъв момент човек се чувства много самотен. Той реагира остро, защото не се сблъсква с подобна ситуация за първи път. Можете да попитате дали е добре и да го изслушате, ако иска да ви сподели.

Обсъждане

Разговорите с тези хора са от голямо значение, защото те им помагат да се чувстват част от цялото, част от група, а не аутсайдери.

„Микронамеса“ като обратен удар

Ако самите вие сте жертва на микроагресия, проф. Сю съветва да приложите така наречената „микронамеса“, тоест незабавни обратни действия, с които да „обезвредите“ човека отсреща, но и да му покажете, че постъпката му не е правилна. Пример за подобна „микронамеса“ е неговият отговор на коментара на студента: „Благодаря, надявам се, че английският ми наистина е добър, защото все пак съм роден в САЩ.“

Проф. Сю се специализира във въпросите на расизма и мултикултурализма. Той казва, че никой не е защитен срещу прояви на расова, полова или сексуална дискриминация.“

Ако при вас дойде човек, за да ви признае, че сте го наранили или унижили по някакъв начин, не ставайте твърде емоционални или отбранителни. Изслушайте го, може да попитате какво точно сте казали или направили, за да го разберете по-добре.

Самоанализ

Много е важно да работите върху самите себе си, да си направите анализ и да извадите на показ предразсъдъците си. Ако го направите, ще можете да ги преодолеете.

В САЩ вече има разработена платформа в помощ на хора, изпитали микроагресия, наречена "The Microagression project". Броят на регистриралите се расте много бързо. Причината е в това, че микроагресията не е мит, тя е навсякъде около нас.

По-добра продуктивност в офиса

Служителите, които са дискриминирани, са по-малко мотивирани и постигат по-слаби резултати. Тук е добре да се намесят специалистите от отдел "Човешки ресурси". Те трябва да са отворени към техните оплаквания и да им дадат възможност да подават жалби, вместо да подценяват случващото се, твърдейки, че не виждат проблем или че се драматизира прекалено много. Само в Канада, всеки ден около 500 000 души не се явяват на работа заради психически проблем. Учените смятат, че потискането и унижаването на работното място е една от основните причини за възникването на такъв.

Трябва да спрем да игнорираме с лека ръка коментари, забележки и постъпки, които карат нас или другите да се чувстват наранени. Хубаво би било да спрем да ги приемаме като част от ежедневието си. Те не са дреболия, а сериозен проблем. Те ни напомнят, че сме различни. Те всъщност подсилват различията в общество, в което те имат систематични и негативни последствия само върху „другите.“