Осемте подтипа на шизофренията

Шизофренията представлява хронично разстройство, което превръща в изключително трудно различаването между реалните и неистински възприятия и вярвания. Симптомите могат да бъдат толкова тежки и ограничаващи, че ежедневните задачи и действия се превръщат в невъзможни за извършване.

Изброените в статията подтипове не са включени в петото издание на "Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства", тъй като Американската психиатрична асоциация твърди, че различните видове не помагат значително на специалистите по психично здраве, защото признаците на шизофрения се променят постоянно. Според тях неясните разграничения между подтиповете понижава тяхната валидност. Според лицензирания психолог д-р Дина Каглиостро (Dina Cagliostro) подтиповете имат следната симптоматика.

Параноиден подтип шизофрения

Това е най-често срещаната форма на заболяването. Възможно е тя да се развие на по-късен етап, в сравнение с другите подтипове. Параноидната шизофрения се характеризира с нерационални страхове и притеснения и главно позитивни симптоми (позитивни се използва в контекста на това, че тези признаци са често срещани и обикновено се повлияват от медикаментозно лечение). Пациентът страда от поне една заблуда (обичайно страх от преследване) или от периодични слухови халюцинации.

Същевременно други симптоми на шизофренията – неорганизирана реч, апатичност, кататонично или неорганизирано поведение – не се забелязват или са по-малко изявени в сравнение с позитивната симптоматика.

Дезорганизиран подтип шизофрения (или хебефренен подтип)

Обикновено се проявява във възрастта между 15-25 години. Тя се характеризира с наличието на следните симптоми:

• Неорганизирана реч (несвързано бръщолевене, липса на ясна смисъл, постоянство на симптомите);
• Неорганизирано поведение (трудности, свързани със започването и завършването на дадени задачи, проблеми с правилните реакции в социални ситуации);
• Липса на емоционален отговор и ангажираност (избягване на очен контакт и липсата на изражения на лицето).

Кататонен подтип шизофрения

Среща се много по-рядко, защото се смята, че той е вследствие на нелекувана в продължение на много дълъг период от време шизофрения. Също така диагнозата се поставя все по-рано, като същевременно лечението на болестта се е подобрило значително.

Кататонният подтип се характеризира с значително намаляване или увеличаване на движенията на тялото, като поне два от следните симптоми се наблюдават:

• Човек, страдащ от този подтип шизофрения, може да е почти непрекъснато неподвижен, като поддържа фиксирана поза и се противопоставя на опитите да бъде преместен;
• От друга страна, индивидите понякога проявяват прекомерни, сякаш безсмислени движения. Това включва ехолалия (повтаряне на думите на другите хора) и ехопраксия (имитиране на действията на останалите хора);
• Възможно е да има странности в съзнателните движения на тялото като необичайни стойки, гримаси или повтарящи се изменения в положението на тялото като клатене, махане с ръка и гризане на ноктите.

Недиференциран подтип шизофрения

Тя се среща при хора, които не се вписват в другите три категории. Индивидите от тази група страдат от силни самозаблуди, халюцинации, неорганизирана реч или неорганизирано или кататонично поведение. Техните симптоми – позитивни, неорганизирани и свързани с движенията – принадлежат и към трите изброени досега подтипа.

Резидуален подтип шизофрения

Наблюдава се при пациенти, които в дадения момент не изпитват силни заблуди, халюцинации, неорганизирана реч или неорганизирани или кататонични действия. Въпреки това те страдат от поне два симптома в по-малка степен (например нерационални вярвания или когнитивни изкривявания) или продължават да съобщават за негативна симптоматика на шизофренията (например трудности при задържане на вниманието, социална изолация, апатия или забавена реч).

Този подтип е различен от така наречената рецесивна фаза на шизофренията.

Обикновен подтип шизофрения

При нея най-рано се проявяват негативните симптоми, които се влошават с напредване на времето. Става въпрос за забавени движения, слаба памет, липса на концентрация и занижена хигиена. Рядко се наблюдава положителна симптоматика, като неорганизирано мислене, халюцинации, заблуди.

Сенестопатен подтип шизофрения

Хората, страдащи от тази форма на болестта, изпитват необичайни усещания.

Неопределен подтип шизофрения

Симптомите отговарят на основните критерии за поставяне на диагноза шизофрения, но от друга страна не попадат в нито една от гореизброените категории.

Антипсихотичните лекарства ефективно третират позитивната симптоматика, но негативната симптоматика обикновено остава непроменена. Поради това хората, приемащи медикаменти, често не съобщават за халюцинации или самозаблуди, което кара някои професионалисти да смятат, че е настъпила ремисия.