Начало Психология Поведенческа психология Патология Петте подтипа на шизофренията

Петте подтипа на шизофренията

Петте подтипа на шизофренията  - изображение

Шизофренията представлява хронично психическо разстройство, което превръща в изключително трудно различаването между реалните и неистински възприятия и вярвания. Симптомите могат да бъдат толкова тежки и ограничаващи, че ежедневните задачи и действия може да се превърнат в невъзможни за извършване.

Съществуват 5 подтипа на шизофренията спрямо преобладаващите симптоми на пациента, като различните видове на заболяването не са фиксирани и е възможно да преминават един в друг през годините.

Изброените в статията подтипове не са включени в петото издание на "Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства", тъй като Американската психиатрична асоциация твърди, че различните видове не помагат значително на психолозите, защото признаците на шизофрения се променят постоянно. Според тях неясните разграничения между подтиповете намаля тяхната валидност.

Параноиден подтип шизофрения се характеризира с нерационални страхове и притеснения и главно позитивни симптоми (позитивни се използва в контекста на това, че тези признаци са често срещани при това заболяване и обикновено се повлияват от медикаментозно лечение). Пациентът страда от поне една заблуда (обичайно страх от преследване) или от периодични слухови халюцинации. Същевременно други симптоми на шизофренията - неорганизирана реч, апатичност, кататонично или неорганизирано поведение – не се забелязват или са по-малко изявени в сравнение с позитивната симптоматика.

Дезорганизиран подтип шизофрения (също така познат като хебефренен подтип) се характеризира с наличието на следните симптоми:

Неорганизирана реч (несвързано бръщолевене, липса на ясна смисъл, постоянство на симптомите)

Неорганизирано поведение (трудности, свързани със започването и завършването на дадени задачи, проблеми с правилните реакции в социални ситуации)

Липса на емоционален отговор и ангажираност (избягване на очен контакт и липсата на изражения на лицето)

Кататонен подтип шизофрения вече се смята за много рядък вид, защото се приема, че той е вследствие нелекувана в продължение на много дълъг период от време шизофрения. Вече се среща много по-рядко, тъй като диагнозата се поставя все по-рано, като същевременно лечението на болестта се е подобрило значително. Кататонният подтип се характеризира с внушително намаляване или увеличаване на движениято на тялото, като поне два от следните симптоми се наблюдават:

Човек, страдащ от този подтип шизофрения, може да е почти непрекъснато неподвижен, като поддържа фиксирана поза и се противопоставя на опитите да бъде преместен.

От друга страна, индивидите може да проявяват прекомерни, сякаш безсмислени движения. Това включва ехолалия (повтаряне на думите на другите хора) и ехопраксия (имитиране на действията на останалите хора).

Възможно е да има странности в съзнателните движения на тялото като необичайни стойки, гримаси или повтарящи се изменения в положението на тялото като клатене, махане с ръка и гризане на ноктите.

Недиференциран подтип шизофрения се среща при хора, които не се вписват в другите три категории. Докато индивидите от тази група страдат от силни самозаблуди, халюцинации, неорганизирана реч или неорганизирано или кататонично поведение, техните симптоми не са главно един от трите вида - позитивни, неорганизирани или свързани с движенията.

Резидуален подтип шизофрения се отнася за пациенти, които в дадения момент не изпитват силни заблуди, халюцинации, неорганизирана реч или неорганизирани или кататонични действия. Въпреки това те страдат от поне два симптома в по-малка степен (например нерационални вярвания или когнитивни изкривявания) или продължават да съобщават за негативна симптоматика на шизофренията (например трудности при задържане на вниманието, социална изолация, апатия или забавена реч).

Този подтип е различен от така наречената рецесивна фаза на шизофренията. Антипсихотичните лекарства ефективно третират позитивната симптоматика на заболяването, но негативната симптоматика обикновено остава непроменена. Поради това хората, приемащи медикаменти, често не съобщават за халюцинации или самозаблуди, което кара някои професионалисти да смятат, че е настъпила ремисия.

Редактор: Нора Маркова
Източник: psycom.net
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниПсихологияСнимкиХранене при...ИсторияЛайфстайлЛюбопитноСоциални грижиЛеченияЗдравни съветиАнкетиБотаника