Поведенческа терапия – същност, техники и ползи

Поведенческата терапия обхваща набор от техники, чиято цел е да променят формите на маладаптивно поведение и да насърчат избора на друго, което би имало благоприятен ефект върху живота на човека. Тя се основава на принципите на бихейвиоризма – школа, която лансира идеята, че всички ние се учим от заобикалящата ни среда. Методът за лечение възниква в началото на 20-ти век и години наред е сред най-предпочитаните в областта на психологията. Едуард Торндайк е първият, който решава да го приложи като средство за промяна в човешкото поведение.

За разлика от терапиите, които са насочени към вглеждането в себе си, като психоанализа и хуманистичната терапия например, поведенческата се занимава с интерпретация на действията. Затова тя е толкова тясно насочена. Поведението е проблемът, което определя и целта – да научи човека да постъпва по различен начин, за да го изкорени. Според експертите, които използват поведенческата терапия, след като досегашното поведение е нанасяло вреди, то отказването от него ще ги неутрализира.

Видове поведенческа терапия

Изборът на терапия зависи от състоянието, което се лекува и от тежестта на симптомите.

• Приложен поведенчески анализ: проблемното поведение се изкоренява стъпка по стъпка, като всеки успех се награждава.
• Когнитивно-поведенческа терапия: разчита на поведенчески техники, съчетани с когнитивен елемент. Обръща се внимание на мислите, които тласкат човека към маладаптивно поведение.
• Когнитивно-поведенческа игрова терапия: психосоциалните проблеми се анализират, предотвратяват или лекуват чрез игра. Особено подходящо е за деца, но не само, като ги научава по интересен начин как е правилно да разсъждават и кое поведение е по-разумно.
• Диалектическа поведенческа терапия: форма на когнитивно-поведенческа терапия, която помага на хората да регулират емоциите си, да се справят със силния стрес и да подобрят отношенията си с околните.
• Експозиционна терапия: използва поведенчески техники за преодоляване на страхове, свързани с конкретна ситуация или обект. Целта й е да изложи човека на източника на неговия страх, докато практикува релаксираща терапия. Най-често се прилага за лечение на фобии и други форми на тревожност.
• Рационално-емоционална поведенческа терапия: идентифицира негативните мисли и чувства. Когато това се случи, човекът започва активно да се опитва да ги замени с други, по-рационални и реалистични.
• Теория на социалното учене: основава се на начина, по който хората се обучават чрез наблюдение. Възнаграждаването или наказването на околните за техните действия би могло да промени поведението на наблюдаващия.

Техники

Техниките при когнитивно-поведенческата терапия се базират на теориите на класическото и оперантното обуславяне:

Класическо обуславяне

То цели създаването на връзки между различните стимули. Неутрален стимул се свързва със стимул, който предизвиква автоматична или естествена реакция. След свързването им по двойки, неутралният стимул вече предизвиква обратна реакция.

Класическото обуславяне разчита на няколко техники и стратегии, за да предизвика промяна в поведението на човека.

• Аверсивна терапия (терапия, която предизвиква отвращение към маладаптивното поведение или навик): използва неприятен стимул, който да накара човека да избягва това поведение. Например, ако е зависим от алкохола, той започва прием на лекарството „Дисулфирам“, което, при съчетание с алкохол, предизвиква много тежки странични реакции като главоболие, гадене, тревожност и повръщане.
• Интензивно излагане на източника на страх: процесът е бърз и най-често се прилага при лечение на фобии. Страдащият обикновено няма възможност да се предпази или да избяга от мястото.
• Систематична десентизация: хората, подложени на нея, изготвят списък със страховете си, след което се научават да се отпускат, докато си мислят за тях. С помощта на терапевта си те започват да работят от най-слабия си страх и постепенно се приближават към най-големия. Методът е ефективен при справяне с фобии и тревожни разстройства.

Оперантно обуславяне

Оперантното обуславяне се фокусира върху последствията от дадено действие – подкрепящ стимул или наказание, с цел да се намали честотата на маладаптивно поведение. Много по-вероятно е да се повторят онези действия, които водят до награда, отколкото онези, които имат негативни последици.

Използваните техники включват поощрение (подкрепа), наказание и моделиране, за да променят поведението на човека. Тъй като са много тясно фокусирани, те обикновено дават отлични и бързи резултати.

• Мотивационен подход: терапевтът (учителят, родителят или някой друг) и клиентът подписват формален договор, който начертава основните линии на допустимо поведение. Описват се целите, поощренията, наградите и наказанията. Този тип споразумение между двете страни може да бъде много ефективен, тъй като правилата са ясни и конкретни и не позволяват отклонение.
• Метод на изключването: при него изкореняването на неприемливото или деструктивно поведение не се постига с помощта на традиционните правила за дисциплина. Например, ако клиентът предприема действия, които му вредят, терапевтът не насочва вниманието си към тях, а към онези, които заслужават похвала. Маладаптивното поведение се игнорира.
• Моделиране на поведението: клиентът коригира поведението си въз основа на наблюденията върху околните. Той не разчита на поощрение или наказание, а опитва да създаде нови умения, които открива в други хора.
• Точкова система: с нейна помощ терапевтът опитва да насърчи своя клиент да действа по определен начин и да избягва маладаптивното поведение. Родителите и учителите често я прилагат при възпитание и обучение на децата. Когато се държат добре или предприемат желаното действие, малчуганите получават точки. Ако не го направят, губят от тях. Впоследствие точките могат да бъдат обменени в бонбони, играчки или допълнително време за игра.

Приложения на поведенческата терапия

Тя дава добри резултати при лечение на:

• биполярно разстройство;
• зависимост към алкохол или наркотични вещества;
• тревожност;
• дефицит на вниманието и хиперактивност;
• разстройства от аутистичния спектър;
• гранично личностно разстройство;
• депресия
• хранителни разстройства;
• паник атаки;
• фобии;
• обсесивно-компулсивно разстройство.

Поведенческата терапия е насочена изцяло върху проблема и разчита повече на действията, отколкото на мислите. Това я прави особено полезна при овладяване на гнева и стреса.

Ползи от поведенческата терапия

Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) често се смята за златен стандарт в лечението на психични разстройства, а игровата терапия е особено подходяща за деца, при които другите видове терапии не помагат.

КПТ е по-достъпна за хората, тъй като дава резултати след 5 до 20 сесии. Изследвания разкриват, че тя е най-ефективна при лечение на:

• проблеми с овладяването на гнева;
• тревожност;
• булимия;
• депресия;
• психосоматично разстройство;
• стрес;
• зависимости.

Когнитивно-поведенческата терапия обаче има и други ползи. Тя може да помогне на човека да подобри комуникативните си умения, да овладее техники за справяне и да се научи да заменя негативните мисли със здравословни.

Ефективност на поведенческата терапия

Степента на ефективност зависи от избраната техника и от състоянието, което се лекува. Според статистиката близо 67% от хората, подложили се на поведенческа терапия, са усетили положителна промяна.

Разбира се, има и други видове терапии, които успешно лекуват психични заболявания. Невинаги поведенческата е най-добрият избор.

Тя е особено подходяща при лечение на тревожност, посттравматично стресово, обсесивно-компулсивно и паническо разстройство, както и на фобии, но понякога не дава толкова добри резултати при хора със зависимост. Ефективността при тях зависи от вида вещества, с които се злоупотребява.

КПТ може да облекчи и някои от симптомите на шизофрения.

Слаби страни на поведенческата терапия

Като всяка друга терапия, и поведенческата има своите минуси, които я правят неподходяща в някои случаи.

Не е достатъчна при лечение на тежки психични проблеми

Често поведенческата терапия се съчетава с други форми на лечение (медицински или терапевтични) при пациенти, които страдат от тежка депресия или шизофрения. Ако бъде използвана самостоятелно, резултатите няма да бъдат много добри.

Не отчита някои фактори, които също влошават състоянието

Терапията се фокусира върху настоящите проблеми на страдащия и е възможно да не вземе под внимание фактори, които също допринасят за тяхното задълбочаване.

Не разглежда всички аспекти

Поведенческите техники имат за цел да променят поведението на индивида. За съжаление, някои от тях не разглеждат начина, по който различните ситуации и отношенията с околните влияят на психичното му състояние.

Какво да направите, ако искате да се подложите на поведенческа терапия?

Има няколко основни стъпки, които трябва да предприемете, за да извлечете максимума от терапията.

1. Намерете поведенчески терапевт. Той може да бъде психолог, психиатър или пък социален работник.

2. Помолете личния си лекар за препоръки, ако не знаете как да се свържете с такъв терапевт.

3. Ако сте здравноосигурени от работодателя, попитайте дали се покриват разходи за поведенческа терапия.

4. Поставете си ясни цели. Обсъдете с терапевта какво искате да постигнете, за да може да разработи най-подходящия за вас план за лечение.

5. Бъдете активни. Вашата ангажираност и отдаденост са от ключово значение.