Закон за ефекта на Торндайк – как последиците от нашето поведение определят бъдещите ни действия

Законът за ефекта в психологията гласи, че поведение, което води до благоприятен резултат, е по-вероятно да се повтори, отколкото поведение, което предизвиква чувство на дискомфорт.

Когато реакцията бъде последвана от задоволство, човек асоциира приятното усещане с конкретната ситуация и е много по-склонен да реагира по същия начин, ако обстоятелствата се повторят. Обратно, ако ситуацията го кара да изпитва негативни емоции след това, асоциацията ще е вяла, а вероятността при същите условия някога в бъдеще поведението да се повтори – малка.

Законът за ефекта дава отговор на въпроса защо някои наши реакции се повтарят, а други не. Когато ни се случи нещо хубаво, след като сме предприели точно определено поведение, ние разбираме, че точно това поведение дава добри резултати и сме готови да го предприемем отново и отново. Ако например едно дете си почисти стаята и бъде похвалено от родителите си, е много по-вероятно то да продължи да го прави и занапред.

Законът за ефекта е изиграл важна роля за развитието на бихейвиоризма, според който човешкото поведение може да бъде направлявано чрез наказания и поощрения. Принципът е в основата и на теорията за оперантното обуславяне на Скинър.

Закон за ефекта – примери

Представете си, че по случайност пристигате на работното си място доста по-рано от нормалното. Вашият началник забелязва това и ви хвали. Вие се чувствате приятно и това още повече затвърждава поведението ви. Започвате да пристигате в офиса по-рано, вече не по случайност, а съвсем целенасочено, в очакване на поредната похвала. Положителните последици от вашите действия ви подтикват да ги предприемате все по-често.

>>> Поведенческа терапия – същност, техники и ползи

Други примери от ежедневието

• Ако сте положили много усилия преди изпит и сте получили висока оценка, е много по-вероятно следващия път също да се подготвите добре.
• Ако сте всеотдайни в работата си и получите повишение, ще имате по-голяма мотивация да бъдете старателни.
• Ако преминете на червен светофар и получите фиш, едва ли бихте го направили отново.

Откривателят на закона за ефекта

Въпреки че идеята за последиците и промените в поведението обикновено се свързва с оперантното обуславяне на Скинър, тя всъщност се заражда по време на работата на психолога Едуард Торндайк. Той провежда експеримент с животни, затворени в клетка, за да разгадае механизма, по който те учат. В клетката Торндайк поставя котка, която може да излезе, ако се научи да натиска специален лост, поставен вътре. За да стимулира животното да търси начин за бягство, експертът оставя парче месо отвън.

След това наблюдава поведението на котката и усилията, които полага, за да излезе и да вземе храната. Психологът записва времето, необходимо на всяко животно да разбере как може да се освободи. Когато това се случи, котката натиска лоста, вратичката на клетката се отваря и тя получава своята награда. В началото тя натиска лоста случайно, но впоследствие започва да го прави умишлено, свързвайки натискането с храна.

Торндайк забелязва, че при всеки следващ опит котките стават все по-бързи. Те вече знаят, че, когато натиснат лоста, ще получат награда, тоест свързват своите действия с благоприятен резултат. Затова и продължават да го правят при всяко затваряне в клетката.

Ключови компоненти на закона за ефекта

Два са основните аспекти на закона за ефекта на Торндайк:

• Поведение, което води до положителни резултати, е по-вероятно да се повтори в бъдеще.
• Поведение, което води до негативни резултати, е по-вероятно да не се повтори. (Например, ако закъснеете за работа и пропуснете важна служебна среща, едва ли следващия път отново ще закъснеете, тъй като отсъствието от срещата за вас е негативен резултат.)

Закон за ефекта и бихейвиоризъм

Откритието на Торндайк допринася за развитието на бихейвиоризма. Б.Ф. Скинър базира своята теория за оперантното обуславяне именно на закона за ефекта. Подобно на Торндайк, той създава клетка, която е известна още като клетка на Скинър.

Оперантно обуславяне

Основният принцип, на който се гради оперантното обуславяне, гласи, че поощренията затвърждават доброто поведение, а наказанията намаляват честотата на маладаптивното. Според Скинър от значение е и начинът, по който се предоставя наградата.

Законът за ефекта е в основата на теорията за бихейвиоризма, която набира особено голяма популярност през първата половина на 20-ти век.

Законът за ефекта в наши дни

До ден днешен откритията на Торндайк играят важна роля в развитието на поведенческата психология. Много от принципите продължават да се прилагат, а психолози и други експерти по психично здраве често прибягват до метода за поощрение и наказание с цел моделиране на поведението.