Ползите от съзнателното подлагане на страшни преживявания

Съзнателното подлагане на изживяване, което ни кара да се страхуваме, може да успокои ума ни и да доведе до „калибриране“ на емоциите ни.

Измежду многото парадокси на човешката природа е и ето този: докато много от нас инвестират голяма част от времето и енергията си в опитите да избегнат негативните емоции, като например страх и погнуса, то има хора, които проявяват очевидна форма на мазохизъм, плащайки, за да си осигурят именно тези отрицателни емоции. Такива са посетителите на атракциона, наречен „Мазето“ в центъра „Къщата на страха“ в Питсбърг, които плащат по 31 долара, за да се „забавляват“, като им се завързват очите, биват подложени на лек електрошок, симулира се пробождане с нож и ги затварят в ковчег.

Екип от учени, ръководен от Марги Кер (Margee Kerr), от университета в Питсбърг вярва, че е възможно да са успели да разгадаят този парадокс, макар все още да са предпазливи в увереността си и да напомнят, че заключенията им подлежат на допълнителен анализ. Те създават временна лаборатория за извършване на ЕЕГ (измерване на мозъчната активност) в малка стаичка във въпросния атракцион „Мазето“ и забелязват, че при много от подложилите се на страховитите преживявания по собствено желание, се наблюдава рязко подобрение на настроението и прилив на енергия, придружени с понижена неврална активност. Ако се вземат под внимание всички тези ефекти, то е напълно възможно да говорим за калибриране на емоциите на тези хора – след сериозна уплаха, почти до обезумяване, ежедневните усилия и проблеми, с които се сблъскваме ни се струват дребни и дори смешни.

Учените включват в изследването си 262 доброволци, които са си закупили билети за „Мазето“ в „Къщата на страха“. Те им раздават въпросници, които трябва да бъдат попълнени преди и след приключението. На около 80 от тях мозъчната дейност е успешно сканирана не само преди и след преживяването в „Мазето“, но и докато извършват други дейности, включващи наблюдаване на неприятни картини, еротични снимки и т.н.

Всеобщото мнение на участниците е, че се чувстват много по-добре емоционално след кошмарното приключение, тоест те смятат, че то е било повече приятно, отколкото ужасяващо за тях в дългосрочен план. Участниците доброволци, които са почувствали стрес, умора или скука преди това, впоследствие споделят, че за тях това преживяване е било много ярко и въздействащо в положителна насока. Друго заключение след направените ЕЕГ е, че много по-малко хора съобщават за чувство на тревожност след „Мазето“, отколкото преди да влязат там (което оборва приетото схващане, че страхът поражда тревожност и подкрепя идеята, че очакването на преживяването е това, което подхранва тревожността, а когато очакването се прекъсне, настъпва облекчение.) Забелязва се, че и малцина от търсачите на силни усещания са се почувствали уморени след приключението. Те по-скоро са усетили прилив на енергия.

Един от основните аргументи срещу направеното изследване се състои в това, че то не се базира на ефектите, получени след каквото и да е страшно изживяване, а само след такова, на което хората умишлено и доброволно искат да се подложат. Последното се нарича от учените „доброволно подлагане на негативни емоции“ ¹. Този аргумент изглежда ключов, тъй като обръща внимание на контекста на страшното изживяване и ни показва, че именно доброволно подложилите се на него, които са се почувствали по-щастливи накрая, споделят, че така са се изправили срещу страховете си и са научили нещо ново за самите себе си.

Субективните ефекти от подобно приключение могат да се интерпретират и по следния начин: те „калибрират“ нашите физически усещания. Например, ако ви е студено у дома и после излезете навън в снега по къс ръкав, когато се върнете в жилището си, ще ви е приятно и топло. Вероятно така се обяснява и ефекта от преживяванията в подобен тип развлекателни центрове – след епизод на интензивен, контролиран страх, завръщането към нормалния ритъм на живот ни се струва много по-приятно.

Калибрирането, или рестартирането, на емоциите се доказва и от резултатите от ЕЕГ, според които мозъчната дейност на участниците е била сходна с тази по време на осъзната медитация. Учените успяват да проследят специфични мозъчни честоти и забелязват, че е понижена гама и тета реактивността след излизане от атракциона, което предполага „по-слаба обработка на информацията за заобикалящите стресори“.

Също така доброволците, които споделят, че са се почувствали страхотно след приключението в „Мазето“, са с понижени гама честоти, когато са помолени отново да премислят преживяното (руминация). „Вероятно това им е помогнало да не бъдат така обсебени от мисли, които първоначално са подхранвали стреса у тях“.

Кер и екипът й заявяват, че подобни наситени страшни преживявания ни привличат също, както екстремните спортове. „В контекста на безопасността и контрола, участниците предпочитат да изпитат емоция, която събужда в тях страх и ги кара да научат нещо повече за своя вътрешен свят, отколкото емоции, които изпитват в ежедневния си живот“.

„Максимална точка на удоволствие“

В друго изследване, публикувано в списание „Psychological Science“, експерти измерват сърдечния пулс по време на страшно приключение, като уточняват, че дозата страх трябва да е премерена, а не толкова голяма, че да завладее човека. Тънката линия между представата за забавление и неприятна емоция обаче варира при различните хора.

Марк Малмдорф Андерсен е член на изследователския екип от центъра „Interacting Minds“ и автор на изследването. Той смята, че са открили така наречената „точка на максимално удоволствие“, където се пресичат страхът, насладата и физическата възбуда.

Досега учените само подозираха, че учестеният пулс и освобождаването на хормони в мозъка карат хората да изпитват „глад“ за филми на ужасите или зловещи атракциони.

Пряка връзка между възбудата и изпитваната наслада обаче не е установена. Според Андерсен експертите до момента не са анализирали взаимодействието между субективния, поведенческия и физиологичния фактор.

Той и колегите му включват в своето проучване 110 души, посетили атракцион с призраци, зомбита и други страшни елементи в град Вейле, Дания. Всеки от тях получава устройство за измерване на пулса в реално време. Атракционът се състои от 50 различни помещения, като от неочаквани места изскачат страшни същества, които заплашват да се сблъскат с ентусиастите.

Благодарение на устройствата за измерване на пулса експертите успяват да проследят как той се променя в различни ситуации. Накрая на разходката си, посетителите дават оценка за нивото на страх и удоволствие, които са изпитали. На финала екипът сравнява как страхът и удоволствието влияят на сърдечния пулс и поведението на всеки човек.

Що се отнася до терапевтичния аспект, то такъв тип приключения, отключващи страх, могат да бъдат считани като форма на експозиционна терапия, при която клиентът постепенно бива изправян срещу своята фобия. Кер и колегите й твърдят, че може да се окаже полезно, ако към експозиционната терапия се добави елемент на забава или силна тръпка, защото така тя би могла да бъде още по-продуктивна и ефективна за човека. Обратно, при клиенти, които страдат от липса на емоции или чувства, доброволното подлагане на смесица от страшно и забавно преживяване може да се окаже удачен начин да се събудят чувства или да се предизвика прилив на енергия.

В заключение екипът на Кер заявява: „Проучването ни хвърля светлина върху друг аспект на отрицателните емоции. Подлагането на негативни стимулации може да има положителен ефект върху хората, като ги кара да се чувстват по-добре след това.“

¹ Kerr, Margee & Siegle, Greg & Orsini, Jahala. (2018). Voluntary Arousing Negative Experiences (VANE): Why We Like to Be Scared. Emotion. 19. 10.1037/emo0000470.