Психология на страха: Защо харесваме Хелоуин

от 31 окт 2018г., обновено на 17 окт 2022г.

Отново е онова време от годината, когато темите за смъртта, злото и ужаса се прокрадват дори в нашата култура (да, да, знаем, пак познатият стар дебат за това, че "Хелоуин не е наш празник" т.н.), за да си поиграят с въображението ни. Призраците и зомбитата са навсякъде – о, да, харесва ни или не, хората купуват костюми и декорират домовете и работните си места.

Нека оставим спора около Хелоуин и да разгледаме темата психологически. Фактът, че много хора обичат да плашат другите и да бъдат плашени не е нещо ново. От векове се опитваме да намерим начини да стряскаме другите, изскачайки внезапно иззад вратата, с изненадващи каскади и трикове, носейки зловещ грим, оставяйки страшни послания върху огледалото – всичко това и още, за да предизвикаме страх. Популярността на филмите на ужасите, видеоигрите, книгите и телевизионните предавания на тази тематика е свидетелство, че много от нас обичат да играят с идеята за човешката смъртност.

Задавали ли сте си някога въпроса защо хората все пак харесват този зловещ маскарад? За да проучим защо хората харесват Хелоуин, нека започнем с въпроса защо хората изобщо обичат да бъдат плашени.

Хората обичат да се страхуват по биологични причини. Страхът е емоционалният отговор на организма към възприемана заплаха или опасна ситуация. Когато се страхуваме, тялото ни освобождава адреналин и други хормони, за да можем да се справим, борейки се или бягайки от ситуацията. Чрез филмите на ужасите, страшните игри, разходките из призрачни места или обитавани от духове къщи, можем да изпитаме реакцията "бий се или бягай" и същевременно да сме наясно, че не сме в реална опасност. Освен това можем да усетим вълнението и приливът на тези хормони от уюта на собствените си домове или в безопасна социална среда.

Прочетете още:

Как работи реакцията "бий се или бягай"

Според изследванията мнозина изпитват удоволствие и търсят страшни ситуации, които да им донесат усещане за новост и възбуда, особено хора, които имат високи резултати на онова, което Зукерман формулира като "търсене на усещания" (Sensation-Seeking). Последното се описва като "търсене на разнообразни, нови, сложни и интензивни ситуации и опит, както и желание да се предприемат физически, социални, правни и финансови рискове в името на такъв опит".

Търсачите на силни усещания тълкуват преживения страх положително, докато онези, които търсят слаби усещания, разглеждат тези емоции като неприятни. Това може да обясни защо по време на страшен филм някои от нас са с широко отворени очи и залепени за екрана, а други се крият зад възглавницата и купата с пуканки.

Хелоуин ни предоставя възможност безопасно да изследваме страховете си чрез социално свързване. Много от нас вземат участие в празника, като гледат страшен филм или обличат костюм. Изследователите твърдят, че хората, които обичат да гледат филми на ужасите, могат да имат по-висока от средната потребност от социално и емоционално стимулиране. Реакциите на другите стимулират личното удоволствие от филмите на ужасите и страховитите занимания. Освен това, когато се страхуваме, телата ни освобождават невротрансмитерът окситоцин, който прави спомените по-интензивни и улеснява социалното свързване. По този начин, когато хората споделят тръпката от нещо страховито, те се чувстват по-близки.

Хелоуин ни позволява безопасно да изследваме страховете си и да нарушаваме социалните норми за един ден от годината - можем да сложим маска, да се превърнем в някой герой, да оставим задръжките и да празнуваме онова, което ни плаши. Маскирането като всичко онова, от което се страхуваме, ни позволява да се борим със страховете, да ги приближим и да ги прегърнем.

В допълнение към желанието ни за социална свързаност, личностните факторите също могат да повлияят на нашите реакции на страшни ситуации. Преглед на изследванията за това как емпатията влияе върху реакциите на хората към филмите на ужасите открива, че хората с високи нива на емпатия, които споделят тревожните емоционални реакции на другите, са по-малко заинтересовани от филмите с насилие, независимо от развръзката на филма.

В проучване на стимулите, които подтикват юношите да гледат филми на ужасите, Джонстън (1995) идентифицира различна типология зрители на този вид филми. Онези, които обичат тръпката, с високо ниво на емпатия са и с приключенски търсения, изпитват удоволствие да бъдат плашени и стряскани поради съпричастността им към главните герои. Онези, които обичат кървавите сцени, от друга страна, са отново търсещи приключения, но с ниски нива на емпатия, а мотивацията им включва любопитство към ужаса и гротеската.

Ужасяващото, страхът и смъртта

Когато погледнем костюмите за Хелоуин и героите от филмите на ужасите, които ни плашат - зомбита, клоуни, върколаци, кукли, вампири и други подобни, можем да забележим, че те са едновременно подобни, но и различни от нас. Популярността на тези герои може да се крие в техните странни характеристики. Те са някак човешки, но притежават забележима разлика: те размиват границата между живите и мъртвите, между одушевеното и неодушевеното.

Ужасяващото (Das Unheimliche) е описано от Зигмунд Фройд (1919) като обект или нещо съществуващо, което предизвиква ужас поради това, че е едновременно познато и непознато. Какво има в това противоречие, което ни плаши?

В изследването си върху очарованието от ужасите Карол (1990) отбелязва, че класическото "ужасно същество" е сборен или "съставен образ", който съчетава атрибути, които са в противоречие помежду си. Тези същества могат да предизвикат нашите страхове поради вкорененото ни чувство за личност и идентичност. Те нарушават човешките норми, което води до усещане за дистрес (Теория за когнитивния дисонанс) и "странност".

Страхът се корени в собствената ни смъртност. Точно както езикът ни позволява да формулираме нашата идентичност, да се разграничим от другите и да очакваме бъдещето, страхът ни позволява да разберем смъртта като евентуален и неизбежен изход.

В нощта на Хелоуин можем да се издигнем над страха си от смъртта, като се приближим до онези неща, които ни плашат.

Е, това е!