Популярни теории за самоувереността

от 25 юли 2018г., обновено на 26 юли 2018г.

Бранден вярва, че себеоценката се състои от два отделни компонента: самоефективността или доверието, което имаме в способността ни да се справяме с предизвикателствата на живота и самоуважението или вярата, че заслужаваме щастие, любов и успех.

Тази концепция е широко цитирана и разбираема, но съществуват още теории и рамки за нейното разбиране в психологическата литература.

Йерархията на потребностите на Е. Маслоу

Йерархията на Маслоу за човешките потребности - известната, макар и донякъде неактуална рамка в психологията, теоретизира идеята, че съществуват някои нужди, които хората трябва да посрещнат, за да бъдат наистина осъществени, но като цяло най-базовите ни потребности трябва да бъдат посрещнати. В пирамидата себеоценката е второто най-високо ниво на потребности, точно под самоактуализацията.

Според Маслоу, хората трябва да задоволят нуждите си от физиологическа стабилност, безопасност, любов и принадлежност, преди да могат да развият здравословна себеоценка. Той също отбеляза, че има два вида себеоценка, "по-висока" и "по-ниска", по-ниската произтичаща от признанието, което получаваме от другите, а по-високата отвътре.

В годините, след като въвежда йерархията на потребностите, Маслоу усъвършенства своята теория, вземайки предвид случаите на високо самоактуализиращи се личности, които са бездомни, или живеят в опасна или военна зона, но също така имат висока себеоценка.

Тази йерархия вече не се счита за строга теория за еднопосочен растеж, а за по-общо обяснение на това, че посрещането на базовите потребности дава на индивида свободата и способността да постига своите по-комплексни нужди.

Теория за управление на ужаса

По-мрачна теория, която дълбае малко по-дълбоко в човешкия опит, за да обясни самоувереността, е Теорията за управление на ужаса.

Тя се основава на идеята, че хората притежават висок потенциал да реагират с ужас, когато осъзнаят собствената си смъртност, и светогледът, който подчертава вярванията на народите в собствената им значимост като хора, ги защитава от този ужас.

Теорията за управление на ужаса смята, че самооценката се оформя като начин за защита и буфер срещу безпокойството, а впоследствие хората се стремят към самоувереност и реагират отрицателно на всеки или всичко, което би могло да подкопае вярата им в утешаващия им мироглед.

Социометрична теория

Марк Лиъри, социален психолог, който изследва себеоценката в контекста на еволюционната психология, също допринася за нейното разбиране.

Теорията предполага, че себеоценката е вътрешна мярка на степента, в която човек е включен или изключен от другите. Тази теория се основава на концепцията за себеоценката като вътрешно индивидуално възприемане на социалното приемане и отхвърляне.

Съществуват известни доказателства за валидността и приложимостта на тази теория. Например, проучванията показват, че резултатите от събитията по отношение на самочувствието на хората обикновено съвпадат с техните предположения за това как същите събития биха накарали други хора да ги приемат или отхвърлят.

Освен това, Лиъри и колеги откриват, че оценките на участниците в тяхното проучване, относно това колко включени са се чувствали, са били паралелни на оценките за тяхната себеоценка. Доказателствата показват, че социалното изключване, базирано на личните характеристики, намалява самооценката.

Значението на самоувереността

"Вярвай на себе си: всяко сърце вибрира на тази желязна струна" - Ралф Уолдо Емерсън

Независимо коя теория ще си харесате, изследователите са в съгласие по въпроса.

Широкият преглед на корелатите на самоувереността установява, че високата себеоценка е свързана с по-добро здраве, по-добър социален живот, защита от психични разстройства и социални проблеми, успешно справяне с предизвикателствата и психическо благополучие. Децата с високо самочувствие се представят по-добре в училище и по-късно в живота имат по-висока удовлетвореност от работата. Себеоценката също е тясно свързана с щастието - по-високите нива на самооценка предсказват по-високи нива на щастие. Установено е още, че високата себеоценка увеличава шансовете за оцеляване след сериозна хирургическа процедура.

Както отбелязахме по-рано, съществуват хиляди статии за самоувереността или себеоценката и много от тях свързват първата с успеха в живота.

Някои проучвания показват силна връзка между самоувереността и постиженията или положителното психическо здраве. Успехът на хората с висока себеоценка се крие в тези 6 атрибута:

По-силно чувство за самостойност.
По-голямо удоволствие от живота и дейностите
Свобода от съмнение
Свобода от страх и безпокойство, свобода от социална тревожност и по-малко стрес
Повече енергия и мотивация за действие
По-приятно взаимодействате с други хора на социални събирания. Когато сме спокойни и уверени, другите се чувстват освободени около нас.

По-малко радостната новина е, че други проучвания показват, че по-високата увереност невинаги води до повишаване на положителните резултати.

Журналистите също изтъкват, че има и негативни корелати със себеоценката. Например, тя непрекъснато се увеличава през последните 50 години, а заедно с това нараства и нарцисизмът и нереалистичните очаквания.

Твърде много добро: последствията от обучението в самоуважение

Самоувереността или самоуважението са високо ценени в западното общество през последните 25 години. Смята се, че положителната самооценка е ключът към щастлив и успешен живот. Така се ражда ерата на самоувереността в образованието. Децата от това поколение се обучават в училище и у дома да смятат себе си за специални, да се съсредоточат единствено върху положителните си страни и да получават похвала за всяко малко постижение.

Последните изследвания обаче показват, че тези практики и вярвания, вместо да повишават защитата от депресия, могат да допринесат за понижаването на мотивацията и целеустремеността.

Ако засилването на себеоценката е по-ефективно в увеличаването на нарцисизма и амбицията, отколкото в постиженията и успеха, какво трябва да направим? Трябва ли да изоставим идеята за подобряване на самоувереността?

Баумейстър и колегите му имат отговор. Съществуват определени контексти, в които повишаването на самооценката може да подобри представянето и тези възможности не трябва да се пренебрегват.

Те препоръчват да продължим да увеличаваме себеоценката, но по по-умерен и предпазлив начин. Баумейстър и колегите му насърчават родителите и учителите да дават на децата похвала, за да увеличат самочувствието им, но само като награда за социално желателно поведение. Този метод гарантира, че децата получават известно положително внимание и имат възможност да развият здравословна самооценка, но не рискуват да ги убедят в това, че са изключително компетентни, независимо дали полагат усилия или не.

Стив Баскин предлага още един положителен ход, който родителите могат да предприемат: да оставят децата си да се провалят. Напоследък родителите усилено се стараят да предпазят децата си от болка и проблеми и да изградят защитен балон на любов и почит около тях. Това често носи непредвидени последствия за техния растеж.

Баскин предлага родителят да се отдръпне и да остави децата да разберат как да се справят с разочарованието и болката, което вероятно би довело до развитието на устойчивост и успешни умения за справяне. Ако искаме да насърчим всички деца не само да се чувстват по най-добрия начин, но и да вършат всичко на което са способни, това изглежда като добро решение.

Предимствата на страха: практикуване на смелост и изграждане на доверие

Страхът съществува, за да ни предпази от физическа опасност, инстинктът ни спасява от това да бъдем изядени от хищник. Но в уюта на нашите съвременни домове, в отсъствието на такива хищници, със закрилата, проектирана в жилищата, автомобилите и родителските стилове - това, което този страх се е адаптирал да прави, е да отговори на днешните стресори, които могат да предизвикат отрицателни чувства на срам, болка или страх.

Тези преживявания функционират на фона на нашата психика, използвайки паметта и менталния капацитет по същия начин като мобилните приложения, които работят на фонов режим в нашия телефон, използвайки паметта и батерията.

Когато пребиваваме в комфортната си зона, защитени от тези преживявания чрез познатите ни рутинните дейности, ние живеем живота си, без да сме наясно със способността си за растеж и развитие на нови силни страни и умения. Колкото по-малко се излагаме на възможности за грешки и неуспех, толкова повече се страхуваме от това, което може да се случи, ако трябва да излезем извън зоната на комфорт.

Въпреки това, когато предприемаме гмуркане, дори без увереност в нашите способности, куражът ни завладява. В сферата на познатото, увереността действа без никакво препятствие, но в сферата на страха от неизвестното куража поема щафетата. Куражът обикновено е по-благороден атрибут от увереността, защото изисква по-голяма сила и обикновено смелият човек няма ограничения за растеж и успех.

Можем да бъдем благодарни за страха. Можем да се научим как да го прегърнем с нетърпение, да разберем неговия произход и да го използваме като знак за онова, срещу което трябва да се изправим и да го решим, мощен инструмент за подреждане на душевните помещения. Точно както почистваме килера си, можем да сортираме това, което искаме да запазим и това, което вече не ни пасва. И когато го изчистим, можем да се чувстваме обновени и енергични.

Но страхът невинаги може да бъде преодолян само като стискаме палци и се надяваме на най-доброто.

Ние, хората, сме странни същества, очакваме страхът да изчезне на момента, но приемаме, че не можем просто да вдигнем цигулката и да засвирим Вивалди на момента.

За да изградите увереност, трябва да упражнявате увереност!

Дефиниране на разликите: Самоефикасност, самоувереност и себеоценка ТУК >>>

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: artoftall.com