Как да повишим ниското самочувствие

Обградени сме с хора ежедневно. Всеки човек е различен. Ето защо е нормално поведението на различните хора също да е различно. Но в мига, в който трябва да говорим пред публика, да се представим на интервю и други подобни, се сблъскваме със страх, тревожност и несигурност. Откриваме, че увереността ни в самите нас е ниска.

За какво ни е високо самочувствие

Доброто самочувствие има пряка връзка със самооценката. Това значи, че човекът разбира и приема, както добрите си качества, така и недостатъците. Знае, че не е перфектен, но не подценява способностите си. Представата му за себе си не е омаловажена спрямо тази за околните.

Повишаването на самочувствието ще ви даде способността да сте “над нещата”. Личните ви грешки няма да са толкова грандиозни във вашите очи. Ще сте по-емоционално стабилни. Когато мнението ви за вас самите е по-добро, няма да усещате толкова голяма необходимост от чуждото одобрение. Подобни промени ще се отразят благотворно на вътрешния ви мир, защото чуждото мнение няма да е най-важното в живота ви.

Така постепенно мотивацията за лични проекти се покачва, докато се окаже, че държите своите решения в своите ръце, без да оставяте притеснението да ви спъва.

Успехът във взаимоотношенията има пряка връзка с увереността в себе си. Когато човек е уверен, той не се чувства толкова зависим от емоционалните патерици, до които принципно прибягва. Става способен да дарява психична подкрепа много повече от преди и се нуждае от емоционална помощ много по-рядко.

Самочувствието е факторът, мотивиращ действията ни пред света. Ако е ниско, колкото и компетентни да сме, няма да излъчим нужната увереност, за да убедим и останалите в ползата от действията си.

Въпреки че не може да се изкорени, ниското самочувствие може да се повиши и да ви направи много по-спокойни.

>>> 6 причини за ниско самочувствие

Как да повиша самочувствието

Намалете вътрешната критика

Характерно за хората с ниско самочувствие е да съдят себе си изключително жестоко. Те фиксират грешката и я нищят до корен, без да се замислят дали това им помага, или пречи. Такива хора понякога се самонаказват, изравяйки все същата грешка за пореден анализ. Ако се припознавате, то това трябва да спре. Нужно е да оптимизирате самокритиката си.

Пътят е следният: Намирате проблема, изследвате го, предприемате мерки да не се повтори. Това е всичко! Няма нужда да се задълбавате в собствените си грешки до степен, която да сваля самочувствието ви още повече.

Възможно е подобно критикуване вече да е станало част от вашите привички. Да сте придобили толкова силен навик да го правите, че да не можете да го спрете. В миговете, в които усетите неудобството на самокритиката си, трябва да предложите на ума си изход. Най-добрата вратичка за бягство от неприятните мисли са плановете за дейности, които ви очакват в близко бъдеще.

Мислите си: „Не трябваше да казвам това, толкова глупаво….“ СТОП! Излезте през вратата от залата за самобичуване и се замислете какво да хапнете за вечеря например.

Очакванията трябва да минат ревизия

Всеки изисква различни неща от себе си и това е съвсем нормално. Но ако очаквате да сте идеални, то сте в грешка. Никой не е идеален.

Обмислете кои ваши очаквания са реалистични и кои не са. Премахването на нещата, които са невъзможни за осъществяване, ще ви спести много разочарования, самокритика и болка. Всеки път, когато нещо ви натъжава и осъзнаете, че сте очаквали нещо повече (или по-различно), се запитайте доколко възможно и вероятно е било очакването ви да се изпълни. Постепенно ще придобиете навик да обмисляте очакванията си предварително, дори да ги обсъждате с други хора. Реалистичните ще останат, невероятните ще изчезнат.

>>> Прекъсване на връзката между ниското самочувствие и самосаботажа

Преоткрийте себе си

Всеки има добри и лоши страни. Нека помислим над това, което имаме. Какво искаме да подобрим, кое наше качество ни помага и кое бихме искали да моделираме, защото ни вреди. Правейки равносметка, освен че най-вероятно ще осъзнаем колко добри качества имаме, ще се натъкнем и на неприятните страни, с които трябва да се захванем.

След преоткриването на личните компетенции трябва да предприемем последните стъпки.

Променяйте се, щом е необходимо

Не искате вече да носите някой навик или качество. Действайте! Направите ли първата стъпка, знайте, че можете да сравнявате само вчерашното си аз с днешното, но не и себе си с другиго. Така ще осъзнавате собствения си прогрес, без да трупате излишни, напрягащи сравнения с чужди постижения. И колкото и да се промените, ще си останете вие самите.

Приемете се

Аз съм аз. Каквото и да направя, независимо колко съм странен, смахнат, разхвърлян, затворен, притеснителен, аз съм ценен и важен.

Околните ви приемат. Защо вие да не можете?

Приемете се с всичките си прекрасни, уникални и неповторими качества. Приемете статуса си в обществото. Забравете какво мислят останалите по тези въпроси. Абстрахирайте се от това, какво вършите, колко пари имате или как изглеждате. Това не са нещата, които определят личността ви. Тъкмо обратното.

Ако успеете да приемете себе си, ще успеете да постигнете емоционалната стабилност, нужна ви, за да повишите увереността си. А с по-висока увереност ще подобрите живота си.