Работата и самочувствието ни имат неподозирана връзка

Ежедневно отиваме на някакво място, за да извършваме дейност (работа), която е ценна за някого (работодателя), и той е склонен да ни плати за нея (трудово възнаграждение). Всички имат нужда от средства (най-често под формата на пари), за да оцелеят, а те в общия случай идват точно от трудовото ни възнаграждение. Колко голяма е заплатата не зависи само от това в каква сфера на дейност сме активни, а и от нашата ценност като работна единица за същия работодател (ценността на труда ни за икономическото развитие на работодателя като организация). Ако организацията, която ни е наела, е с капацитет, ангажиращ в работния процес повече хора, това налага разделяне на звена с различни преки ръководители и обособяване на части от дейността, то е напълно нормално да се въведат правила, следящи за реда, считани за общи. А след въвеждане на правилата, да се прави и оценка за качеството на свършената работа.

Можем да си представим работното място като царство, което налага законите си, независимо от това в коя негова част сме. Царството се съобразява с наложените от външните му съюзи правила (в нашия случай законите на България), но има право да въвежда такива, които не им противоречат (правилник за вътрешния ред). За да останем в него, ние не само трябва да допринасяме за развитието му, а и да спазваме нормите. Всяко царство си има своя йерархия и е естествено с времето тя да се пренарежда с цел подобряване на развитието. Част от това пренареждане и общата стабилност на царството, от което сме част, е оценяването на извършваната от нас дейност, поощряването и дисциплинарното наказание.

Тук идва трудната част. Съвестните, работливи, действени хора, които се стараят да изпълняват дейността си, съзнавайки пълната сериозност, която постъпките им на работа имат за цялостното им развитие, приемат самооценяването и оценяването от работодателя изключително загрижено. От другата страна са тези, които работят, без да се интересуват от това, както и от нищо друго в конкретика (неприятно е да се признае, но такива все пак съществуват). Те приемат, че това е поредната формалност и отминават с надеждата, че ще докопат някаква облага впоследствие, но без особено притеснение дали не са престъпили неволно някаква граница. И защо да се притесняват, тяхната съвест не включва алармата при най-малки нередности, свързани с живота им.

Защо се случва това?

Има много причини, поради които съвестните хора са по-склонни да се тревожат за нещата, с които са се захванали. И обратното, много тревожни хора стават забележително съвестни работници, точно защото са ужасени да не нарушат някое правило. И точно това е изключително интересен феномен, който може би трябва да се разгледа внимателно.

Какво е самооценката

Самооценката на човека (не само тази на работа, а и личностната) се гради на неговото мнение, относно достойнството, което носи, в сравнение със заобикалящия го свят. Под „достойнство“ визираме вътрешното и индивидуално усещане за стойност на нещата в техния автентичен и естествен вид.
Самооценката (която повечето от нас познават под наименованието „самочувствие“) дава усещането на личността за стойност, за умелост, за интелигентност и има пряка връзка с увереността. Децата я добиват от съвсем малки, като се сравняват с другите, наблюдават отношението на родителите си и оценяват спрямо заобикалящата ги среда. Самооценката се влияе пряко от отношението на околните, от успехите и постиженията, от физическото състояние и обществените порядки, тя не е константна и може да се променя с времето, така както и ние самите. Спокойно може да се каже, че тя е продукт на човешката социалност, който цели да ни съизмери и намести на правилното място в обществото.

Проблемът на самооценката не е, че се влияе от околната среда, а че е изключително плод на личността ни и това я прави абсолютно и неизменно пристрастна. Тоест, ако сте човек, готов да се наслаждава на света и да оценява околните ниско, то може би ще живеете с мисълта, че сте изключително достоен човек и дори недооценен гений. Ако пък сте тревожни или интровертни, може би ще мислите, че не заслужавате хубавите неща в живота, а лошите, които ви застигат, са плод точно на „недостойността ви“.

Не са малко хората с реалистична самооценка, която не е завишена или занижена от комплексите, които носят. Но дори те имат периоди, в които стабилната увереност в личното достойнство се разклаща.

Оценката на работата ни може да е полезна и за други неща

Работният процес е свързан с концентрация, плануване, време и усърдие с единствената цел да предостави качество (без значение дали е продукт или услуга). Качеството на нашата работа носи богатство на царството, от което сме част. То, спазването на правилата в царството, и подпомагането на вътрешните процеси за развитие и растеж ни правят желан поданик/работник.

Как разбираме, че сме такъв със сигурност?

Обичайно в България се счита, че щом още не си дисциплинарно наказан или уволнен, значи си вършиш работата задоволително. Но хората с амбиции за развитие не считат „задоволително“ за достатъчно, а тези, които са загрижени, вярват, че винаги може по-добре. Ето защо въвежда оценката на трудовият процес, която ръководителят прави периодично, с цел да проследи развитието на личността и екипа в работната среда. Представете си го като преброяване на населението в царството. По време на него всички разбират къде точно се намират, по стандартните критерии, важащи за всички, но вече малко по-обективно. Само виждаме сходството, защото също както самооценката, и този процес цели да намери възможно най-точно „къде сме“.

Надутото самочувствие, наглостта, подценяването, съмненията и тревожността на работното място са просто част от последствията, които човек създава с поведение, повлияно от своята самооценка, защото те са черти от личността, които излизат наяве, независимо дали желаем или не.

Хубавото на „оценката на трудовото представяне“ е, че можем да сверим резултатите с личното си виждане и да решим откъде идват разликите. Това е един от начините да сверим субективната оценка на личността си, защото това не само ще покаже икономическата ни ефективност, а и отношението, което предизвикваме у околните.

За да изгради човек максимално вярна оценка за себе си, той трябва целенасочено да порови в мотивите и поведението си. Откривайки какво го движи как мислим, че се представя, той може да види върху кои страни  от характера си има нужда да поработи, за да е по-щастлив.